Възкресно-празнична служба за отданието на Успение Богородично, 23 август

В събота на вечерната

На Господи воззвах, 10 стихири.

Възкресни стихири, глас 2:

Стих 1: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7) 

Елате да се поклоним на Бог Слово, роден от Отца преди всички векове, Който взе плът от девицата Мария, защото Той доброволно претърпя кръста и се предаде на погребение, и като възкръсна от мъртвите, ме спаси, заблудения човек.

Стих 2: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:8) 

Нашият Спасител Христос заличи записа на греховете ни, като го прикова на кръста и отмени господството на смъртта. Нека се поклоним на възкръсването Му на третия ден.

Службата за Успение Богоодично се изпълнява на 15 август (съответно вечерната в навечерието и утринната на самия ден) и на отданието на празника, 23 август, но на отданието не се полага на вечерната пеене на 1-ва катизма „Блажен муж“ и не се четат паримии, а на утринната се пропускат полиелеят с неговия седален и евангелският чин. Заслужава да се отбележи, че в Гърция е създаден обичаят някои храмове, посветени на Богородичното успение, да отбелязват празника си на 23 август вместо на 15 август. Това се прави от практически съображения, защото поради множеството храмове, посветени на този празник, не всички могат да имат архиерейско богослужение на 15 август, а така се дава възможност поне още един храм през тази година да отбележи тържествено с архиерейска служба своя годишен празник. 

Велика вечерна

На „Господи, воззвах“ стихири на 8, глас 1

Стих 1: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

О, дивно чудо! Изворът на живота се полага в гроб и гробът става стълба към небесата; весели се, Гетсимания, Богородично свещено място! Верни, като имаме архангел Гавриил за предводител, нека извикаме: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!

На 18 август честваме Успението на св. Йоан Рилски Чудотворец. По този празничен повод публикуваме в превод на български език вечерната и утринната служба за празника.

Вечерна

На Господи, воззвах пеем 8 стихири, първо на Успение Богородично 4, гл. 2, по Киими похвалними:

Как с нашите недостойни устни да облажим Богородица? Тя е най-почитана сред творението и по-свята от херувимите и всички ангели, непоклатим престол на Царя, дом, в който се всели Всевишният, спасение за света, Божие освещение; в деня на своята божествена памет тя богато дарява на вярващите велика милост.

Какви чудни песни ти поднесоха тогава, Дево, всички апостоли на Словото, застанали около твоя одър! И в удивление пееха: отива си царският палат, извисява се освещеният кивот, отворете се, врати, за да влезе в радостта Божията врата, която непрестанно изпросва за света велика милост.

Какви духовни песни да ти поднесем сега, Пресвета Богородице? Защото с твоето безсмъртно успение ти освети целия свят и премина към отвъдсветовното, за да съзерцаваш красотата на Вседържителя и като майка да се радваш заедно с Него, а ангелските сили и душите на праведниците те придружават, чиста; заедно с тях изпроси за нас мир и велика милост.

НА ВЕЧЕРНАТА

Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стихири от св. Козма Маюмски, повтарят се и 4-те:

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Преди Твоето Разпятие, Господи, планината се уподоби на небе и облакът се разпростря като шатра, когато Ти се преобразяваше и беше засвидетелстван от Отец; там бяха Петър с Яков и Йоан, защото им предстоеше да бъдат с Тебе и в часа на Твоето предаване, та виждайки Твоите чудеса, да не се уплашат от страданията Ти, на които ни удостой да се поклоним в мир по Твоята велика милост.

Катавасии „Крест начертав“, гл. 8

Песен 1.

Σταυρὸν χαράξας Μωσῆς, ἐπ' εὐθείας ῥάβδῳ, τὴν Ἐρυθρὰν διέτεμε, τῷ Ἰσραὴλ πεζεύσαντι· τὴν δὲ ἐπιστρεπτικῶς, Φαραὼ τοῖς ἅρμασι, κροτήσας ἥνωσεν, ἐπ' εὔρους διαγράψας, τὸ ἀήττητον ὅπλον· διὸ Χριστῷ ᾄσωμεν, τῷ Θεῷ ἡμῶν ὅτι δεδόξασται.

Крест начертав, Моисей впрямо жезлом Чермное пресече, Израилю пешеходящу; тоже обратно фараоновым колесницам, ударив, совокупи, вопреки написав непобедимое оружие. Тем Христу поим, Богу нашему, яко прославися.

Кръст начерта с жезъла си Моисей и пряко пресече Червеното (море) за вървящия пеша израилски народ, а когато го простря обратно над фараоновите колесници и очерта нашир, съедини водата – непобедимото оръжие; затова нека пеем на Христос, нашия Бог, защото се прослави.