В Неделя след Сретение

Утринна

Глас 2, утринно евангелие 2

На Бог Господь:

Възкресен тропар, глас 2:

Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе! (2 пъти)

Слава, И ныне, тропар на Сретение Господне, глас 1: Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в мрак. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на душите ни, Който ни дарява възкресение. 

Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи седален, глас 2:

Благообразният Йосиф сне от дървото пречистото Твое тяло, обви го с чиста плащаница, покри го с благоухания и положи в нов гроб, но на третия ден Ти възкръсна, Господи, като дари на света велика милост.

На вечерната служба

На Господи воззвах, стихири на 8, глас 1, от св. патриарх Герман Цариградски:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам; чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи.

Стих 1: От дън душа викам към Тебе, Господи, Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма, радвайки се? Към Кого зовеш и викаш: „Сега се освободих, защото видях моя Спасител“? „Той е Роденият от Девата, Той е от Бога Бог Слово, Който се въплъти заради нас и спаси човека!“ Нека Му се поклоним!

Предпразненство на Сретение Господне. Свети мъченик Трифон.

Вечерна служба

Блажен муж, 1 антифон

Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

На предпразненството, Подобен: Я́ко добля:

Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)

Светата църква се подготвя да приеме Господ, който пристига като Младенец и затова украсява своя верен и боголюбив събор с духовна благодат. Затова вика: Ти си славата, похвалата и пълнотата на моето украшение, Слове, защото заради мене Ти прие плът във вид на Дете.

Глас 1, утринно евангелие 1

В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА.

След Шестопсалмието, Бог Господ, глас 1, и пеем два пъти възкресния тропар, Слава и нине, възкресен Богородичен.

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света. Затова небесните сили Ти пееха, Животодателю: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбец! (2 п.)

Богородичен: Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.

Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Когато Иисус отива към Йерихон, спрял за малко и вдигнал поглед към дърветата, настойчиво търсейки нещо. Онова, което търсил, бил един човек от най-богатите в областта и при това известен. Този човек, на име Закхей, бил началник на митарите, а това означавало грешен човек. Защото богатството на един митар било синоним на несправедливост и измами, а сребролюбието и съпровождащото го жестокосърдечие се смятат за най-големите страсти, които могат да обхванат човешкото сърце.

Този проблем изглежда не притеснявал митаря, тъй като във всекидневния си живот той установил, че парите са силен аргумент и думата на един богаташ винаги се зачита. Изглеждало, че нищо не му липсва, а земята, на която стъпвал, била здрава и сигурна. Парите му осигурявали този комфорт и животът му бил лесен и хубав.

Това обаче било само външното впечатление. Изглеждало, че има всичко, но той усещал, че нещо му липсва, само че не можел да определи какво е то. Парите, които щедро пилеел, удовлетворявали всичките му желания и той се наслаждавал на всичко, което иска. Накрая обаче винаги чувствал, че не се е насладил в живота си на онова, за което наистина копнее сърцето му.