Литургично-каноничен и пастирски анализ на Преждеосвещената литургия

Причастяването и пастирската грижа по време на масови заболявания и епидемии е един актуален в днешни дни въпрос, върху който реших да разсъждавам като се богослов и литургист. В контекста на епидемиологичната обстановка у нас и по света си позволявам да предложа обоснован вариант за бъдещо възможно разрешаване на тези проблеми с цел  богослужебна яснота  и пастирска утеха.

Да започнем с думите на св. Йоан Златоуст, в една от неговите предпричастни молитви, за начина на истинското изцеление чрез причастяване с Тялото и Кръвта Христови: „Но частицата на пресветото Твое Тяло и на драгоценната Твоя Кръв да ми бъде за освещаване, просветление и здраве на смирената ми душа и тяло, за облекчаване тежестта на многото ми съгрешения, за предпазване от всякакво дяволско въздействие, за прогонване и възпиране на моя зъл и лукав навик, за умъртвяване на страстите, за спазване на Твоите заповеди, за умножаване на божествената Твоя благодат и за придобиване на Твоето царство“.

За поста може да си поставим следната задача: да се опомним, да се събудим. Да погледнем съседа си, колегата, да си помислим – нямат ли и те някакви проблеми в живота? Как се проявява нашето християнство по време на пост, на какво най-вече трябва да обърнем внимание и как да направим така, че постът да не бъде напразен – по тези въпроси разсъждава о. Андрей Мизюк.

Постът е като фар в живота на християнина, излизане от ежедневието, напомняне за необходимостта от правилния път, който избираме. Християнството обаче трябва да се проявява не само по време на поста, то изобщо не бива да изчезва от живота ни. 

Постът е времето, в което още по-силно трябва да се концентрираме върху главната заповед – заповедта да обичаме ближния си. Всичко останало е съпътстващо. Разбира се, трябва да присъстваме на богослуженията, защото те ни напомнят към какво сме се запътили чрез поста, за това какво Бог е направил за нас. Напомнят ни за Неговата жертва, Неговата любов. Нашата малка жертва тук е благодарност.

В настъпващата неделя Църквата ни припомня притчата на Господ Иисус Христос за блудния син, записана в Евангелие според Лука (15:11-32). Богослужебните текстове в неделния ден и в следващите седмични дни развиват тази тема в поетични форма и език, за да можем да се замислим за своето собствено състояние и за нуждата от опомняне и завръщане в покаяние към обятията на милосърдния Баща – Бога.

Предлагаме ви в превод от гръцкия оригинал някои от най-добрите текстове за Неделя на блудния син.

На „Господи, воззвах“, Слава..., гл. 2

О, от колко много блага лиших себе си аз, клетият! О, от какво царско достойнство изпаднах аз, нещастният! Прахосах богатството, което получих, престъпих заповедта. Горко ти, нещастна душо, защото вече се осъждаш на вечен огън! Затова преди края извикай към Христос Бог: приеми ме, Боже, като блудния син и ме помилвай!

От тази вечер на възкресната вечерна започнаха песнопенията, свързани с предстоящия Велик пост. Както е известно, преди поста има четири подготвителни недели: на митаря и фарисея, на блудния син, Месопустна и Сиропустна. Първите три от тези недели имат след себе си шест дена, в които продължават да се припомнят основните идеи на въвеждащата ги неделя. Така започващата Неделя на митаря и фарисея ще ни напомня примера на двамата мъже, влезли в храма да се помолят. Но мислещият се за праведен фарисей не само не постигнал целта на молитвата, а дори загубил и предимствата, които би му дало изпълнението на заповедите, ако я нямаше онази гибелна надменност. От своя страна митарят, смятан от всички за грешник, спечелил Божията милост с пълното си смирение и разкаяние. Затова нека следваме неговия пример, както ни насърчават и песнопенията в тази неделя.

На вечерната:

Стихири на „Господи, воззвах”, гл. 1

Нека не се молим като фарисея, братя, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде унижен, но да се смирим пред Бог и в пост да извикаме като митаря: Боже, смили се над нас, грешните!

Накрая ви представяме в български превод и осемте тропара, които се пеят на третия антифон на св. Литургия в неделния ден, когато владее глас осми от осмогласието (октоиха) на източноцърковното песнопение. Тази поредица от осем гласа се повтаря, „върти се“ през цялата година.

И в тропарите на осмия глас, въвеждани със стихове от блаженствата (изречения на Иисус Христос от Неговата проповед на планината), чуваме същите теми, както в предходните гласове. Това са: възхвала на кръстните страдания на Спасителя и изкуплението чрез тях, възкресението, включително и възвестяването му от жените-мироносици, изпросва се затъпничеството на св. Христови апостоли, величае се Светата Троица и накрая, както е прието в православното богослужение, с поетични слова се отдава заслужена почит на св. Богородица. И всичко това е насочено към постоянната просба: Господ Иисус Христос да се смили над нас и да си спомни за нас, така както Го беше помолил и благоразумният разбойник на Кръста.

Тропари на Блаженствата (трети антифон) на неделната св. Литургия – гл. 8

Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Спомни си за нас, Христе, Спасителю на света, както на кръстното дърво си спомни за разбойника, и удостой всички с небесното Си царство, единствен милостиви!