На вечерната служба

На Господи воззвах, стихири на 8, глас 1, от св. патриарх Герман Цариградски:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам; чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи.

Стих 1: От дън душа викам към Тебе, Господи, Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма, радвайки се? Към Кого зовеш и викаш: „Сега се освободих, защото видях моя Спасител“? „Той е Роденият от Девата, Той е от Бога Бог Слово, Който се въплъти заради нас и спаси човека!“ Нека Му се поклоним!

Предпразненство на Сретение Господне. Свети мъченик Трифон.

Вечерна служба

Блажен муж, 1 антифон

Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

На предпразненството, Подобен: Я́ко добля:

Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)

Светата църква се подготвя да приеме Господ, който пристига като Младенец и затова украсява своя верен и боголюбив събор с духовна благодат. Затова вика: Ти си славата, похвалата и пълнотата на моето украшение, Слове, защото заради мене Ти прие плът във вид на Дете.

Глас 1, утринно евангелие 1

В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА.

След Шестопсалмието, Бог Господ, глас 1, и пеем два пъти възкресния тропар, Слава и нине, възкресен Богородичен.

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света. Затова небесните сили Ти пееха, Животодателю: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбец! (2 п.)

Богородичен: Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.

Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Когато Иисус отива към Йерихон, спрял за малко и вдигнал поглед към дърветата, настойчиво търсейки нещо. Онова, което търсил, бил един човек от най-богатите в областта и при това известен. Този човек, на име Закхей, бил началник на митарите, а това означавало грешен човек. Защото богатството на един митар било синоним на несправедливост и измами, а сребролюбието и съпровождащото го жестокосърдечие се смятат за най-големите страсти, които могат да обхванат човешкото сърце.

Този проблем изглежда не притеснявал митаря, тъй като във всекидневния си живот той установил, че парите са силен аргумент и думата на един богаташ винаги се зачита. Изглеждало, че нищо не му липсва, а земята, на която стъпвал, била здрава и сигурна. Парите му осигурявали този комфорт и животът му бил лесен и хубав.

Това обаче било само външното впечатление. Изглеждало, че има всичко, но той усещал, че нещо му липсва, само че не можел да определи какво е то. Парите, които щедро пилеел, удовлетворявали всичките му желания и той се наслаждавал на всичко, което иска. Накрая обаче винаги чувствал, че не се е насладил в живота си на онова, за което наистина копнее сърцето му.

В един от текстовете за св. Макарий Египетски е запазена следната история, която разказва самият светец и която се отнася за ада:

„Като ходел един път в пустинята, той намерил захвърлен на земята човешки череп. Побутнал го леко с финиковата си тояжка и казал:

- Чий си? Отговори ми!

Черепът проговорил и рекъл:

- Аз бях главен жрец на езичниците, които живееха на това място, а ти си авва Макарий, който имаш в себе си Светия Дух. Винаги, когато жалееш в молитвата си тези, които са в ада, те се утешават малко.

- А каква е утехата им? – попитал авва Макарий.

- Колкото е разстоянието между небето и земята, толкова е и огънят под нас. Тъй като сме в огън от главата до петите, не можем да видим лицето на другия, защото гърбът на единия е залепен до този на другия. Когато ти обаче се молиш за нас, ние се виждаме за малко един друг, докато трае молитвата, – отвърнал жрецът.

Заплакал тогава старецът и казал: