Последната неделя от подвижните празници в годината е посветена на всички светци на Църквата. Нашата Църква е посветила тази неделя на почитта към всички нейни светци, известни и неизвестни, апостоли, отци, мъченици, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца, които се отличавали с вяра и добродетели. И неслучайно е определено празникът на всички светци да се чества на следващата неделя подир Петдесетница. Защото идването на Светия Дух в света и установяването на Църквата създава светци. И светостта се постига само чрез Светия Дух и то в Църквата. Само в Църквата човек може да стане светец и никога някъде другаде. Също така не е случайно, че добродетелните и верните хора от времето преди Христа, от Стария Завет, се наричат​​ не светци, а праведници.

Бог ни е създал, за да станем – с Неговата собствена благодат, но по наша собствена воля и с нашите лични усилия – богове по благодат, но навлизането на греха в света по вина на човека спря тази първична перспектива да достигнем до „подобие на Бога“, т. е. до нашето обòжение. Нашият Господ Иисус Христос стана човек, за да даде възможност на човека да стане бог по благодат. Това беше Неговата мисия на земята: да победи дявола, причината за нашето бедствие, да премахне злото и да ни обедини отново с нашия Създател, да ни направи свети, образи на Божията светост. Това е делото на Църквата – да ни превърне в светци.

За пореден път читатели съобщават за погрешни типикарски указания в календара на Св. Синод на БПЦ-БП. Наистина, това са неща, в които се заглеждат сравнително малък брой от ползвателите на църковния календар, но все пак става въпрос за достоверността на тези указания в официалното издание на ръководството на Църквата ни. А през тази година сякаш грешките станаха правило. Най-често те се състоят в посочване на погрешни страници в изданието на Типика (книгата за реда на и в богослуженията). Може да се предположи, че при пренасянето на данни от стари години на календара върху предстоящата за отпечатване година онзи, който прави това „нагаждане“ на данните, не си е „отварял очите“ и така е допуснал тази нескончаема поредица от грешки през тази година.

Например за 22 и 23 май, понеделник и вторник на шестата неделя (седмица) след Пасха, отново са посочени грешни страници. Посочената за 22 май страница от Типика трябва да се отнесе към 23 май, а посочената за 23 май – към 24 май.

Тук предлагаме разяснението относно датата на православната Пасха на един специалист по богослужебния календар – Николай Осоргин, професор по типик в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж, направено в неговата статия в „Nouvelles de Saint Serge“ по случай датата на Пасхата през 1994 г. и във в-к „Русская мысль“, 2002 г.

През 1994 г. западните християни празнуваха Пасха на 3 април, докато православните празнуваха четири седмици по-късно, на 1 май. В действителност една толкова късна дата на празника няма никакво легитимно основание, понеже не спазва правилото, установено през 4 в. от отците на Първия вселенски събор (325 г.), отнасящо се до датата на празнуването на Пасхата.

Да си припомним това правило, наречено още Правило от Никея: „Пасхата трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние, следващо пролетното равноденствие“.

Малко повечерие с пълния текст на Великия покаен канон на св. Андрей Критски († 740 г.)

Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

Свещеникът: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Молитва към Светия Дух

Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.

Четец: Трисвятое

Свещеникът: Защото Твое е царството и силата, и славата…

Народът: Амин!

Четецът: Господи, помилуй (12). Слава… И сега…

Трипсалмие

Детството, юношеството и зрелостта са три различни етапа в духовното развитие на човека.

От духовна гледна точка „дете“ е човек, който поставя себе си в центъра на своя живот. Той проектира нуждите си върху другите, храни се от тяхното признание и възхищение, възприема всичко и всички като средство за самосъхранение и се страхува от самотата повече, отколкото се страхуват децата в тъмното. Фанатизмът е основният симптом на незрялостта на такива хора.

Духовната детинщина е форма на аутизъм. Тя се състои в неспособността да се общува с другия човек, който, бидейки просто продължение на мен самия, всъщност сякаш не съществува, или по-точно казано, съществува само като нещо за еднократна употреба. За всеки, който все още е духовно дете, единственото човешко същество е той самият; всички останали са просто човекоподобни. Така той може да ги пожертва на олтара на своето самосъхранение, без да изпитва угризения, тъй като те не са нищо друго освен необходими средства за утвърждаване на неговото превъзходство над всички други.

Човек навлиза в духовно юношество в момента, в който започне да признава другия за равен на себе си. Откриването на стойността на другия човек обикновено изисква болезненото преживяване на любовта. Влюбеният научава стойността на другия в момента, в който осъзнае, че самият той е нищо без него. За влюбения другият вече не е средство за затвърждаване на неговото надмощие, а равностоен събеседник, който дори може да има власт за живот и смърт над него.