На 18 август честваме Успението на св. Йоан Рилски Чудотворец. По този празничен повод публикуваме в превод на български език вечерната и утринната служба за празника.

Вечерна

На Господи, воззвах пеем 8 стихири, първо на Успение Богородично 4, гл. 2, по Киими похвалними:

Как с нашите недостойни устни да облажим Богородица? Тя е най-почитана сред творението и по-свята от херувимите и всички ангели, непоклатим престол на Царя, дом, в който се всели Всевишният, спасение за света, Божие освещение; в деня на своята божествена памет тя богато дарява на вярващите велика милост.

Какви чудни песни ти поднесоха тогава, Дево, всички апостоли на Словото, застанали около твоя одър! И в удивление пееха: отива си царският палат, извисява се освещеният кивот, отворете се, врати, за да влезе в радостта Божията врата, която непрестанно изпросва за света велика милост.

Какви духовни песни да ти поднесем сега, Пресвета Богородице? Защото с твоето безсмъртно успение ти освети целия свят и премина към отвъдсветовното, за да съзерцаваш красотата на Вседържителя и като майка да се радваш заедно с Него, а ангелските сили и душите на праведниците те придружават, чиста; заедно с тях изпроси за нас мир и велика милост.

Продължение от Глава втора

ГЛАВА ТРЕТА

Така прекарал той (Антоний) около двадесет години, като се упражнявал в себе си. А подир това, когато мнозина има­ли горещо желание и искали да съперничат на неговия живот, и когато дошли някои негови познати и насилили вратата му, тогава Антоний излязъл като от някое све­тилище, посветен в тайните на учението и боговдъхновен. И тогава за пръв път се показал от укрепеното си мяс­то на дошлите при него.

А те, като го видели, почудили се, че тялото му е в същото състояние, че нито било угоено от не­подвижността, нито пък отслабнало от постенето и от борбата с дяволите. Той бил такъв, какъвто го зна­ели преди отшелничеството му.

И мнозина от присъстващите, които страдали от телесни болести, Господ излекувал чрез него. А други пък очистил от зли духове и на Антоний дал дара на слово­то. И така мнозина наскърбени утешавал, а други, враж­дуващи, обърнал в приятели, като на всички повтарял, че не бива да предпочитат нищо в света пред любовта към Христос.

Като им говорел и съветвал да си спомнят за бъдещите добрини и за проявеното към нас човеколюбие на Бога, Който не пощадил Своя собствен Син, а Го дал заради всички нас, той убедил мнозина да приемат монашеския живот. И тъй постепенно и в планините се появили манастири, и пустинята се заселила с монаси, които напускали от лич­ния си живот и се записвали да живеят на небето.

Продължение от Глава първа

ГЛАВА ВТОРА

Ала врагът на доброто – завистливият дявол, като видял у младия човек такова начинание, не могъл да тър­пи. Но каквото имал обичай да върши с всички, това предприел да направи и против него. И то най-напред го изкушавал, за да го отвърне от поетия път, като му внушавал спомена за неговите имоти, грижата за сест­ра му, връзките на рода му, сребролюбието, славолюбието, удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на живота, а най-сетне – суровостта на доб­родетелта и колко голямо усилие е нужно за нея. Към то­ва прибавил и телесната му немощ, и продължителното вре­ме за постигане на целта. Въобще събудил в ума му цяла вихрушка от мъдрувания, като искал да го откаже от правия му избор.

*   *   *

Но когато лукавият се видял безсилен срещу решени­ето на Антоний и нещо повече – победен от неговата твърдост, повален от силната му вяра и паднал от неп­реклонните му молитви, тогава пристъпил да се бори с други оръжия срещу младежа, като нощно време го пла­шел с всякакъв вид шум, а денем така му досаждал, че онези, които гледали отстрани, разбирали, че между двамата се води борба. Единият внушавал нечисти мисли и представи, а другият с помощта на молитви ги обръщал в добри и с пост укрепявал тялото си. Това било пър­вото сражение на Антоний с дявола и първият му под­виг, но било повече подвиг на Спасителя у Антоний.

Преди около двадесет години ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов, служил десетилетия наред в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“, а също и в Българската православна църковна община „Св. патриарх Евтимий“ в Париж, преведе от френски и издаде книгата „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“. С негово и на издателството „Захарий Стоянов“ разрешение на части ще публикуваме изданието и в Двери.

ПРЕДГОВОР

Светата Православна църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия, и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, вероопределенията и  каноните на седемте вселенски събора и творенията на древните свети отци и църковни учители, обхващащи периода от 2 до 9 в. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност богоносната личност на преп. Антоний Велики, основоположник на източното монашество. В резултат от своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и външни борби и изкушения, духовни победи, пустинни подвизи, евангелски добродетели и мистико-реално общение с нашия Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос преп. Антоний Велики е създал и ни е завещал през вековете своето боговдъхновено и богоозарено творчество.

 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милосърдие на нашия Бог.

Почти цял живот се занимавам с изучаване на Свещеното Писание. Много е завладяващо да се задълбочаваш в тези древни и свръхдревни книги, които не случайно са наречени като сборник Свещено Писание. Да, има места, където може и да ти доскучае да четеш за мерки и теглилки, за нескончаеми родове със странни имена, които, като си затвориш очите, не можеш да повториш. Но! Но има книги и особено някои места в тях, на които не можеш да се наситиш да ги четеш и да усещаш как душата ти се усмихва от тиха наслада…