В нашия свят разполагаме с книги и цветна телевизия, интернет и мобилни телефони. Всички тези технологии и на мен, и на вас ни се нравят. Но пък впечатленията са твърде много! И ако попитам моята душа, тя може би веднага ще се развика в опит да се защити от излишъка на образи, информация и звуци. А после тутакси радостно и мъчително ще се впусне към новото видео в интернет, някоя смешна картинка, забавна история, прясна клюка, извънредна новина, „разтърсила целия свят“. С какво изпълваме ума и сърцето си – по тази тема размишлява архимандрит Сава (Мажуко).
Познавачите твърдят, че в първите три дни след смъртта може да се пътува – летиш, където ти душа иска! Мечтали сте да идете в Париж, но не сте успели? Смело си планирайте за след смъртта, че да не се отклонявате от грижите приживе.
Макар че покойният Платон не е изразявал чак такъв оптимизъм. Той е предполагал, че колкото по-силно душата се привързва към тялото, толкова повече надебелява, натежава, става трудноподвижна и хич не ѝ е до душевни полети. От общуването с плътта духът се уплътнява, угоява и когато излиза от тялото при смъртта, какво ти да лети, той дори едва се движи и е принуден мрачно да „обикаля край гробовете и надгробните паметници“ (Федон 81d-e).