Евхаристията се преживява като Тайнството на събранието, Тайнство на единението, и няма никакъв друг критерий за членство в Църквата освен Причастието. То е завършителният момент на цялото евхаристийно събрание, който не може да се отдели от цялостната структура и последование на Литургията.
Литургическата практика на древната Църква свидетелства, че в евхаристийното събрание са се причастявали онези, които са участвали от самото начало, а в евхаристийното събрание са участвали само тези, които са се причастявали.[1] Тези, които без причина не са се приобщавали със св. Тайни, са били отлъчвани от събранието като такива, които нарушават „реда“. Това е засвидетелствано в апостолскои правила 8 и 9, които се отнасят както за свещенослужителите така и за народа. Апостолско правило 8: „Епископ, презвитер или дякон, или някой от свещения чин, който не се причасти при извършването на приношението, да представи причината и ако е уважителна, нека бъде извинен, а ако не представи такава, да бъде отлъчен от църковно общение като такъв, който е причинил вреда на народа и е навел подозрение върху тоя, който е извършил приношението, като че го е извършил неправилно“;[2] Апостолско правило 9: „Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат Писанието, но не достояват на молитва и св. Причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в Църквата“.[3] За същото говори и Правило 21 на Елвирския събор, което постановява отлъчване на тези, които в продължение на три недели дни не идват в евхаристийното събрание и не се причастяват. За това правило се споменава и в Правило 12 на Сердикийския събор, а също и в Правило 80 на Трулския.