Утреня

Свещеникът: Слава на Светата единосъщна, животворяща и неразделна Троица…

Той пее веднъж Христос воскресе, и два пъти певците, и веднага:

Шестопсалмие:

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (3 пъти).

Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала (2 пъти).

Псалм 3. Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалом.

Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.

На Великата вечерня

Господи воззвaхъ, стихове на глас 4:

Като доблестен сред мъчениците да те похвалим се събрахме днес, страстотерпче Георги, защото завършвайки подвига, ти опази вярата и прие от Бога венец за твоята победа. Моли Го от гибел и беди да се избавят тези, които с вяра честват твоята всепочитана памет.

Уповавайки се на твърдата си вяра, ти доброволно тръгна като лъв към страданията, презирайки тялото, подложено на тление, но се привърза към нетленната душа, премъдри, и при вида на многообразните мъчения се разгоря като седмократно очистено злато, славни Георги.

За Спасителя пострада и чрез смъртта си, подражавайки на доброволната Му смърт, радостно царуваш заедно с Него, облечен в светла кървава порфира, украсен със скиптъра на твоите страдания и увенчан с победния венец сияеш в незалязващия ден, великомъчениче славни Георги.

Един разговор с игумена на светогорския манастир „Дохиар“ архим. Григорий († 2018 г.)

Старецът е роден на о-в Парос, един от Цикладските острови в Егейско море. От малък се посвещава на монашески подвиг – първо в манастир на родния си остров, а после – на о-в Патмос. Духовно чедо е на забележителните старци Амфилохий Макрис († 1970 г.) и Филотей Зервакос († 1980 г.). По времето, когато започна възобновяването на атонското монашество през 70-те и началото на 80-те години на миналия век, йером. Григорий идва с група монаси на Атон и се заселват в „Дохиар“. По това време обителта е с малко на брой братство, съставено от престарели монаси, живеещи, както дотогава повечето атонски манастири, идиоритмено („по свой ритъм“, т. е. не-общежително). През 1980 г. с решение на Вселенската патриаршия, под чиято юрисдикция е Света гора, обителта е върната към общежителния устав и йером. Григорий е избран за игумен. Под негово ръководство манастирското братство се обновява качествено и количествено, сградите се ремонтират. Архим. Григорий беше забележителна духовна личност, мъдър наставник, умел ръководител във вярата и подвижничеството. Увлекателен събеседник, той беше и изкусен автор на книги, които разкриват същността на монашески живот, илюстрирана през живота на забележителни подвижници на 20 в. Изключително наблюдателен и вещ в духовното ръководство, той имаше чувствителна душа, умееше да откликва на съкровените търсежи на монаха или поклонника. Говореше прямо, понякога се изказваше рязко, никога не спестяваше истината. Затова всички го обичаха и идваха при него за съвет, а тези срещи преминаваха в продължителни монолози от негова страна. Старецът обикновено преминаваше от тема на тема, сякаш отгатвайки незададените въпроси на слушателите си. Такъв един разговор с монаси и миряни е записан във видеоклип, чийто превод предоставяме на читателите на „Двери“. Записът започва някак рязко, но не е трудно да се проследи мисълта на стареца.

Източноправославното монашество е било земеделско монашество. Не е имало фирми, не е имало бизнес. Монасите са обработвали земята и от това са живеели. Сега обаче нямаме земи (е, малко само), но не ги изоставяйте. Ръчният труд е благословен, но не трябва да стига до търговски размери, до търговия.

Службата на св. равноапостол цар Борис-Михаил, Покръстител на българите, е написана от българския просветен и културен деятел Димитър Маринов (1846-1940 г.), родом от Лом, който през последните две десетилетия от живота си се подвизава като монах в Чипровския и Рилския манастир. Още тук да отбележа, че авторът последователно титулува светеца цар, а не княз, какъвто в действителност е бил. Тази двойственост впрочем се е запазила и досега.

В края на службата авторът е отбелязал: „Настоящую службу собрал от священних книг Ветхаго и Новаго Завета и от творений святих отец и сочинил Димитрий Маринов“. Предвидени са всички песнопения, ако храмът е посветен на равноапостола или „аще изволит настоятел (игуменът, б. м.)“, да може да се изпълни и всенощно бдение. Паметта на св. Атанасий Велики, Александрийски архиепископ (пренасяне на мощите му или летен Атанасовден), е отбелязана по-пестеливо. Има малка вечерна, посветена изцяло на светеца, като „и нине“ е предвидено да е на празника, а тропарите са подредени: на св. Борис, „слава“ на св. Атанасий, „и нине“ на празника. А празникът е в повечето случаи Пасха, в редки случаи – Възнесение Господне. В края на текста авторът е посочил, че 2 май може да се падне „от 2 неделя след Пасха до съботата на 6 седмица след Пасха“, а това вече е съботата след Възнесение (т. е. тази седмица е непълно пасхална, защото в срядата се отдава Пасха и в четвъртък е Възнесение).

2 май: св. равноапостолен цар Борис, в кръщение Михаил, и пренасяне мощите на св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски

На утринната 

В семицата на Томина неделя

Свещеникът: Благословен е нашият Бог, всякога, сега и винаги…

Той пее веднъж Христос воскресе, и два пъти певците, и веднага:

Шестопсалмие:

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (3 пъти).

Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала (2 пъти).

Псалом 3. Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалом.

Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.