На 27 февруари се чества паметта на преп. Ефрем († 1998 г.), живял в светогорския скит „Катунакия“. Той е един от съвременните свидетели на Христовата църква, когото Бог прославя приживе и след смъртта му с благодатни дарове. Неговото житие на човек, който искрено и безкомпромисно търси Бога, минава през старостилния разкол в Гърция, но заради чистотата на сърцето и липсата на лукавство Христос го връща в Своята църква. Негови са думите: „Разколът става лесно, единението е трудно“. Предлагаме откъс от книгата на Русенска митрополия „Съвременни старци на Православието“, посветен на послушанието като добродетел. За преп. Ефрем основата на монашеското послушание е физическото усилие, трудът, желанието да изпълниш волята и да помогнеш на стареца или другите братя. Това послушание в труда има предимство пред личните духовни преживявания и „благочестие“. В този смисъл без послушание истинската молитва е невъзможна, защото човек не се е научил да жертва своята воля и егоистично желание заради ближния. Това учение за послушанието няма нищо общо с послушанието като отказ от отговорност, от различаването на добро и зло, на греха от правдата, което води до религиозна патология и духовна зависимост.
Много често старецът Ефрем се оплакваше, когато слушаше похвални слова и разкази за чудесата на отминали и съвременни светци, защото казваше, че за светците е нормално да вършат чудеса, а за хората – да им се удивляват, но въпросът е по какви пътища вървим самите ние и дали подражаваме на техния начин на живот, който ги е отвел до такива духовни висоти и ги е изпълнил с чудотворната Божия благодат. Днес, когато почитаме светия старец, нека го послушаме и опишем няколко от неговите пътища, неговите мисли, убеждения, действия, които го доведоха до прегръдката на Авраам, както казва Писанието. И който реши да подражава на някои от тях, ще получа полза, защото ще изпълни казаното: „Почит към светеца е подражаването на светеца“. Основно място в учението на стареца заемаше послушанието като единствен сигурен път към спасението и рая. Повтаряше, че това му казвал истинският исихаст старецът Йосиф Пещерник: „Може да се причастяваш и да не се спасиш, може да постиш и да не се спасиш, може да бодърстваш в молитва и да не се спасиш. Ако имаш послушание, със сигурност се спасяваш. И Самият Христос беше „послушен дори до смърт и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8)“.
Ние съдим всички и всичко. Без да сме в състояние да знаем всички обстоятелства, ние стигаме до своите заключения, като правим собствени предположения за човека и за неговите действия. И, честно казано, рядко съдим някого добросъвестно и безпристрастно. Винаги имаме нещо лошо да кажем за другия, докато добра дума почти не излиза от устата ни. Освен ако, разбира се, този, когото съдим, сме самите ние. Там изведнъж ще намерим много извинения и смекчаващи обстоятелства, за да оценим положително своето отношение към другите.
