Видът на Йерусалим, облян от ослепителна духовна светлина, е вълнуващ и неповторим. Разположен сред по-високи планини на брега на дълбока клисура, градът излъчва постоянно нетленно сияние. Дори да нямаше особено историческо значение, той пак би събудил силни чувства с необикновения си външен облик. Погледнат от върховете на Скопос и Елеон, хоризонтът е отрупан със средновековни укрепления и кули,  позлатени куполи, зъбери, рушащи се останки от римско и арабско време. Около него има долини и склонове, превърнати в просторни, зелени морави, които променят дори свойствата на светлината. Гледката е завладяваща.

Според преданията при цар Давид той се нарича Йевус. На еврейски език Йерушалаим означава „град на мира” (тази етимология не е съвсем уточнена – б. р.), което е парадокс, защото в своята хилядолетна история той познава твърде малко периоди на мир. На арабски език името му е ал-Кудс, което означава “свещен”. Той е древен близкоизточен град на водораздела между Средиземно и Мъртво море на височина 650-840 м. Представлява невероятна смес от паметници на историята, културата и на народите с огромно количество забележителности. От древност този малък провинциален град е наречен „пъп” или „център” на света поради изключителното му религиозно значение (така е наречен и в прор. Йезекиил 5:5 – б. р.).[i] В различно време Йерусалим е  владение на Юдейското царство, държавата на Александър Македонски, Сирия на Селевкидите, Римската империя, Византия, Арабския халифат, кръстоносците, държавата на Айюбидите, татаро-монголите, мамелюците, Османската империя и Британската империя.[ii]

„Вкусете и ще видите колко благ е Господ” (Пс. 33:8)

По темата за св. Причастие или тайнството Евхаристия у нас има издадени над 20 книги. Ние ще споменем само три: Служебника, издание на Св. Синод на БПЦ; „Кога и как да се причастяваме?" от архим. Даниил Аеракис и „Безкръвната Христова  жертва" на епископ д-р Николай Макариополски. Да, над 20 книги! Докато Христос го е казал само с две изречения: „Който яде Моето тяло и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан 6:54). Когато се храним с плодове, мляко или хляб, не е необходимо да знаем как тези храни поддържат живота на тялото. Но за приемането на св. Причастие е необходимо и знание, и вяра, и страхопочитание.

А лесно ли е да се вярва? Не! Даже и апостолите не разбирали Христос, когато им говорил, че Той е хлябът на живота. Затова „мнозина Го напуснаха и повече не вървяха с Него", пише св. евангелист Йоан Богослов (Иоан 6:66). А камо ли днес, във века на материално-консумативното общество. Да погледнем рекламите за алкохол, цигари, храни („С кренвиши КЕН – всеки ден!"). Но само това ли? Да видим  вестниците. Читателите казват: „Аз съм информиран...” Един съвременен френски философ написа: „Какво искаш от народ, който със ставането от сън чете вестници, вместо да прочете една молитва". Да, а вижте делата на нашите „неинформирани” деди, които имаха само едно Евангелие и молитвеник. Вижте как задружно са строили и храмове, и манастири, и училища, и читалища. Отглеждали са деца, обичали са земята.

Ще се постараем да опишем една реалност, която трудно се изказва с думи, и ще се опитаме да очертаем нейните основни белези. По своята природа тя трудно може да се опише и е по-лесно съкровено да се почувства; тя е нещо, повече скрито, за което  може само да предполагаш, а не толкова видимо, което може да коментираш. Може да определим своята цел, но опитът трудно се ограничава в езикови рамки - колко повече това важи  за автентичността на опита на вярата и благодатта, която е свързана с най-съкровеното битие на човешката природа, с истината за човека; тя е тайна, която непрекъснато ни се открива, а не толкова външна проява, образ, форма или поведение, с които човек се съобразява.

Когато духовният опит е автентичен, той открива божествеността на човека. В противен случай той не позволява на Божията благодат да действа в човешкия живот. Затова автентичността е необходима предпоставка на духовния живот.

И така, как да подходим към автентичността на опита? Как да я разпознаем? Със сигурност не става въпрос за интелектуално съждение.

И внезапно се яви с Ангела многочислено небесно воинство, славещо Бога и призоваващо: слава във висините на Бога, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:13-14).

Чудна вест, низпослана от най-висшите небесни сфери, достигнала до най-нисшия слой на обществото – до пастирите. Ангелските глашатаи обявили появяването на земята на смирен цар и нищите духом се възрадвали. Към тях се протегнала изпълнената с благоволение ръка Божия.

Това събитие, макар да станало приятна изненада за людете, не трябва да бъде разглеждано като неочаквано. Много векове преди него прор. Исаия предал на угнетения и потиснат Израил обетованието за Помазаника Божи, за Този, Който ще донесе добра вест на всички анавим – нищи, страдащи, кротки (61:1). С други думи, Месия ще дойде при онези, които са смирени и ще им каже: „проповядвайте благоприятното лето Господне...“ (Ис. 61:2).