Св. Богородица - Достойно ест

След като е споменал ликовете на светиите, свещеникът предлага великото и най-близко до Бога ходатайство на пресветата Дева и Богородица Мария, като на най-високостояща от всичките твари, най-предана наша застъпница. На висок глас той произнася отнасящите се към нея думи, като доказателство за истинността на това ходатайство. Така също и в знак на нашето най-високо благоговение към нея, като царица на всички светии и по-прославена от самите серафими.

Св.Симеон Солунски пише: "...тя е спасението на целия свят и ние всички я възпяваме, с надежда да се спасим чрез нея".

Тази песен за първи път е възпяла Божията Майка през 431 г. сл. Р. Хр. от отците на III Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица.

През X вeк тази песен все още не е в състава на Литургията, но по-късно при имп. Василий Порфирородни, било установено Константинополската църква да пее “Достойно есть” на ли­тур­ги­я­та след освещаването на Даровете.

Атонското предание от X вeк (11 юни 982 г. ) говори, че тази “похвална песен” била изпята за първи път пред образа на Божията Майка, който се намирал в българската килия в местността Пение. Според преданието песента е записана на мраморни плочи от архангел Гавриил, който се явил на един бла­го­че­с­тив отшелник, по времето на Константинополския патриарх Николай Хрисоверг. В Атон в Карейския събор се пази образ на Божията Майка, “Достойно есть”, пред който по преданието пеел архангела.

Тази песен се намира в Евхаристийния канон от св. Литургия, чиито молитви и песни преимуществено се отправят към Бог Отец (в частта, наречена застъпничество). Въвеждането на тази песен именно тук говори за най-висша степен на почитане на Богородица от Православната Църква. В дванадесетте празници и на отданията им, тази песен се заменя с 9 ирмос на Канона, който също е посветен на Богородица, и по характер отговаря на песента “ Достойно есть”. Този ирмос заради приложението си е наречен  “Задостойник” (това е термин от славянския устав). На Литургията на св. Василий  “Достойно есть” се заменя с “О тебе радуется”.

„Достойно есть” освен в Литургията завършва пеенето на канона на утренята и повечерието и влиза в състава на отпуста на Изобразителните. “О тебе радуется” служи и като Богородичен възкресен седален.

В древните източни литургии винаги има някаква песен, посветена на св. Богородица: в литургията на ев. Марк, на ап. Петър и ап. Яков пред думите “Изрядно...” свещеникът възглася: “И помени, Господи, архангелский глас приглаголющий: Радуйся благодатная... благословен плод”. В един ръкопис на литургията на св. Йоан Златоуст народът пее: Яко во истину и праведно есть славити тя Богородицу...”; при това пеене свещенослужителят отговаря: „Радуйся благодатная”. В някои ръкописи на Василиевата литургия (от XIII век. и по- късно) отсъства “О тебе радуется”, а вместо това откриваме: “след което йереят се моли, казвайки: Радуйся благодатная...”.

Та­зи хва­ле­б­на пе­сен, по­с­ве­те­на на Бо­жи­я­та Май­ка е раз­про­с­т­ра­не­на и се из­по­л­з­ва в бо­го­с­лу­же­б­но­то пе­е­не на вси­ч­ки­те 8 гла­са.