Седален на 3 п. на канона, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе...
Съдът ти е страшен и отсъдата справедлива, делата ми са окаяни, но Сам Ти, Милостиви, побързай и ме спаси, избави ме от мъките на тези, които са отляво, Владико, и ме удостойда застана от дясната Ти страна, най-праведни Съдия!
Богородичен: Чиста всенепорочна, ти чрез божествения Дух вмести в утробата си Твореца на всичко и твой Бог и Създател, и нетленно Го роди; Него славим и тебе възхваляваме, Дево, която си чертог на Царя на славата и изкупление за света.
Друг седален на 3 п., гл. 6
Мисля за страшния ден и оплаквам моите лукави деяния. Как ще отговарям на безсмъртния Цар? С какво дръзновение ще погледна Съдията аз – блудният? Добросърдечни Отче, Единородни Сине, Светий Душе, помилвай ме!
Слава...: В долината на плача, в мястото, което си приготвил, когато ще седнеш, Милостиви, да извършиш праведния съд, не обявявай скритите ми грехове, нито ме посрамяй пред ангелите, но ме пощади, Боже, и ме помилвай.
И сега..., богородичен: Богородице Дево, добра надежда за света, изпросвам твоето единствено страшно застъпничество: бъди милосърдна към подложените на изпитания хора, единствено благословена, моли милостивия Бог да се избавят душите ни от всяка заплаха.
Кондак, глас 1:
Когато дойдеш със слава на земята, Боже, и всичко затрепери, а огнената река потече пред съдилището, книгите се разтворят и всичко скрито се покаже, тогава ме избави от неугасимия огън и ме удостой да застана отдясно на Тебе, най-праведния Съдия.
Икос: Като мисля за Твоята страшна отсъда и Съдния ден, преблаги Господи, ужасявам се и се боя от обвиненията на съвестта си, когато седнеш на престола Си и проведеш разпита, тогава никой не може да отрече греховете си, защото истината ще го обвинява и ужас ще го сковава; силно ще засвисти тогава огънят на геената и грешниците ще скърцат със зъби; затова ме помилвай преди края и ме пощади, Съдия най-праведен.
Стихири самогласни на „Всякое дихание“, гл. 6
Мисля си за онзи ден и час, когато ще трябва всички, голи и като осъдени да застанем пред неумолимия Съдия; тогава ще затръби голямата тръба и ще се разклатят основите на земята, и мъртвите ще възкръснат от гробовете, и всички ще бъдат като от една възраст, и скритите неща на всички ще се представят пред Тебе като явни; и онези, които никога не са се покаяли, ще заридаят и ще плачат, и ще отидат във външния огън, а сонмът на праведните с радост и веселие ще влезе в небесния чертог.
О, колко страшен ще бъде онзи ден и час, когато Съдията седне на страшния престол! Книгите се разтварят и деянията се изобличават, и тайните на тъмнината се обявяват; ангелите бързо обикалят и събират всички народи. Дойдете и чуйте, царе и властници, роби и свободни, грешници и праведници, богаташи и бедняци: идва Съдията, Който ще съди цялата вселена! И кой ще издържи пред лицето Му, когато ангелите застанат, за да изобличават деянията, намеренията и помислите, стореното нощем или денем? О, какъв ще бъде онзи час! Но преди да дойде краят, душо, побързай и извикай: Боже, отнеси се с милост и ме спаси, защото Ти единствен си добросърдечен!
Гл. 8:
Пророкът Даниил, станал човек на духовните желания, като прозря Божието могъщество, така извика: Съдът седна и книгите се отвориха. Внимавай, душо моя! Постиш ли? (Тогава) не презирай ближния си. Въздържаш ли се от храна? Не осъждай брата си. За да не бъдеш захвърлена в огъня и да изгориш като восък, но безпрепятствено Христос да те въведе в Своето царство.
Гл. 1:
Да се очистим предварително, братя, с царицата на добродетелите, защото ето, тя вече настъпва и ни носи богатство от блага, усмирява пламъка на страстите и съгрешилите помирява с Господа; затова нека с радост я посрещнем, като извикаме към Христос Бог: Ти, Който възкръсна от мъртвите, запази от осъждане нас, които славословим Тебе, единствения безгрешен!
Слава..., гл. 1 (същата стихира)
Превод от гръцки: Иван Ж. Димитров
