Мобилно меню

Св. Марк Ефески и Флорентийската уния – Глава 2

Публикувана на Петък, 05 Август 2016 Написана от Архим. Амвросий (Погодин)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

St Mark EugenikosПристигане на гърците в Италия. Откриване на събора във Ферара и обсъждане на дневния ред на дейността на събора. Речта на св. Марк Ефески към папа Евгений ІV

Изворите за историята на Фераро-Флорентийския събор са твърде малобройни. Актовете на събора, водени на латински и гръцки език, са загубени. Анонимен разказ за историята на преговорите между гърците и латините на събора, написан на гръцки, с кратки откъси от деянията на събора, които К. Й. Хефеле,[1] Т. Фроман,[2] Й. Жил[3] и др. справедливо приписват на Доротей Митилински, е публикувано от Манси[4] и Хардуин.[5] Частично възстановяване на тези деяния бе публикувана неотдавна в два тома: история на изворите и самото споменато изложение на гръцки и на латински език от Й. Жил – под вече цитираното заглавие.

Вторият източник за Флорентийската уния е историята ѝ, предадена от Доротей Митилински. Доколкото авторът е бил ревностен униат, получил за своя труд парично възнаграждение от папата, този източник не винаги е безпристрастен, което донякъде се отнася и до първия. Тази история е поместена при Хардуин,[6] но липсва при Манси.

Светият и велик събор в Крит – съмнения и откровения

Публикувана на Сряда, 03 Август 2016 Написана от Смилен Марков
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Holy Great Council„Те наистина са възхитителен народ, който е съумял в продължение на 40 века да запази, въпреки превратностите, своя нрав и своя език… Плодородна земя, която винаги е давала най-достойните мъже на Църквата и на държавата, на науката и на изкуствата, на икономиката и на военното дело”

Луис Петит, римокатолически епископ на Атина (1912-1926 г.), Описание на Крит

Светият и велик събор на Православната църква, замислян повече от един век, най-после е факт. Той беше проведен в седмицата след Петдесетница, 20-25 юни 2016 г., на остров Крит. Освен всички критики и съмнения, които бяха изказани предварително около него, имаше два скептични обертона, които се долавяха на острова почти до самия край на събора. Първият е свързан с мястото. Изказа го най-ясно един от няколкото руски журналисти по време на съборната литургия за Петдесетница в митрополитската катедрала „Св. Мина” в Ираклио: Нима е мислимо Всеправославен събор да се организира на място, което не може да впечатли с мащаб? Убеден съм, че подобно съмнение е звучало в мислите и на други. Причината е, че всички носим идеала за вселенските събори от миналото, провеждани в Града, в бляскавата столица на Римската империя. Всъщност тук става дума за оптическа измама – както по отношение на ролята на остров Крит в историята на Православната църква, така и по отношение на метафизичната мощ, която често се проявява в ненатрапващи се форми. Другото съмнение беше свързано с недоверие в организацията.

„Нашата философия” (Източната патристика между 4 и 11 в.)

Публикувана на Понеделник, 01 Август 2016 Написана от Сергей Аверинцев
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

S Averintsev1

Основният проблем на епохата, така и непоставен от езическия неоплатонизъм, нямало как да бъде подминат от християнския. Задачата е била да се изтълкува философията на духовната йерархия като мистично осмисляне на човешкото общество – било то Църква или свещена държава, да се открие за онтологията историософски или, така да се каже, социософски смисъл. Интересното е, че в тази точка езическите последователи на Платон са му по-малко верни, отколкото християнските. Платон е бил чужд на историзма, ала социософията авторът на Държавата и Закони превърнал в средоточие на интелектуалната си работа. По неговия пример дори и Плотин мечтаел за основаването на град на философите – Платонополис (в Кампания),[1] но въпреки покровителството на имп. Галиан от това не излязло нищо, а и не можело да излезе. Съвсем различни хора са били обаче християнските епископи, съчетали мистическото умозрение с такава енергия на практическото житейско действие, която – макар и съдържателно да няма почти нищо общо с отдавна отминалата епоха на класическия полис – по интензивността си напомня тъкмо на нея.

Софѝя-Логос. Речник от Сергей С. Аверинцев

Публикувана на Неделя, 31 Юли 2016 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

cover Sophia LogosСофѝя-Логос. Речник е новото преводно издание в проекта Живо Предание. Образци на съвременното православно богословие. Книгата представлява второ издание на Втория том от Събраните съчинения на изтъкнатия руски филолог, философ, литературовед и библеист Сергей Сергеевич Аверинцев (1937-2004 г.), издавани в киевското издателство „Дух i лiтера”, и се превежда на български език с любезното съгласие и позволение на Константин Сигов – ръководител на научно-издателското обединение „Дух i лiтера” и добър приятел на екипа на Живо Предание.

Започваме с втория том от поредицата, тъй като в първия том Събрани съчинения на Сергей С. Аверинцев, издадени от „Дух i лiтера”, са включени почти изключително негови преводи, с коментари, на книги от Св. Писание на Стария и на Новия Завет (на трите синоптични евангелия, Книга на Йов и Псалмите), което по обясними причини привлича вниманието ни към тези текстове само като читатели – не и като преводачи.

В оригиналната си подредба томът започва с Речник, включващ енциклопедични статии за библейски и съвременни персонажи, и за някои от най-важните богословски термини и понятия, последван от статии – както четем в предисловието към книгата – „подбрани от Сергей Сергеевич специално за книгата София-Логос. Словарь,… посветени на темата за Премъдростта Божия и други библейски теми, на светоотеческото наследство, на руската философия и на пътищата на християнството в съвременния свят, … [заедно с] бележки и беседи на актуални теми”. Тъй като пък четири от тези статии бяха отдавна преведени в Живо Предание, в публикуването на тези текстове на български си позволяваме да разменим оригиналната последователност, започвайки от статиите, след които постепенно ще публикуваме и Речника на С. Аверинцев, с което се надяваме да допринесем и към вече достъпната на български език енциклопедична богословска литература.

На всички наши читатели пожелаваме приятни минути и часове с творчеството на изтъкнатия руски изследовател – с надеждата, че неговите текстове ще им бъдат за духовна полза и ще провокират у тях още много нови богословски вдъхновения.

„Зная един човек в Христа…” 11

Публикувана на Петък, 29 Юли 2016 Написана от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

elder sophrony saharovБогослов и пастир

Общуването със стареца Софроний и неговите думи

В 1976 г. за първи път посетих манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс. От този момент постоянно, почти всяка година пътувах до там, за да срещна стареца Софроний и да беседваме по различни въпроси и теми, които ме вълнуваха. Понякога му задавах въпрос и той отговаряше, но в повечето случаи това бе излишно, защото щом почнеше да говори, въпросителните изчезваха от само себе си. Слушах го с уважение и огромно внимание.

След всяка наша беседа, веднага отивах в стаята си и записвах чутото, разбира се доколкото можех да го усвоя. Събирах изреченията на стареца от всичките години на нашето общуване в папка, която поради честите ми пътувания впоследствие се загуби. След време отново се намери. Започвайки да чета записаното, осъзнах какво богатство са изреченията на приснопаметния велик старец. Записвах ги с идеята по-късно човек да може да размисли върху тях – как и доколко могат да бъдат употребени в живота. Сега вече разбрах, че просто нямам правото да ги държа скрити от хората. Защото ще бъде наказан онзи раб, който е получил един талант и го е закопал в земята, като така е скрил среброто на господаря си. Като се боя от подобно наказание, бързам да споделя с читателите духовните богатства, с които аз, недостойният, бях удостоен.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб