Мобилно меню

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)
O.JohnKr_1.jpgГодишният кръг спокойно и неумолимо, по Божие веление, се завърта и като ярка звезда проблясват в него напомнянията за Божествената любов – Господните празници.

И сега е Рождество Христово!

Да дойдем всички и да се поклоним пред скромните ясли, сияещи с Божествена слава, защото Младенецът Христос тук започва Своя кръстен път по лицето на земята. Да се поклоним, защото тук е началото на нашето спасение, началото на нашата вечност. Пътят, Истината и Животът – Христос Бог се яви в света. И Богомладенецът  донесе на земята Своя мир, и Божия мир дари Христос Спасителят с подвига на краткия Си земен живот. Но Божият мир влиза в живота ни чрез подвига на нашата вяра - Божествената любов и Божественото милосърдие. И дали защото в объркания ни свят, очакващ бедствия, се изтощи нашата вяра, в него се мержелеят два противоположни образа – образът на поруганата Божия любов и тържествуващият смях на дяволската злоба. Тази вражеска злоба сега изтръгва от средите на Църквата тези, у които е оскъдняла любовта - и братът престава да разбира брат си, и синът забравя баща си, и образът на поруганата Божия любов възвещава смърт.

4.5833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (12 Votes)

ib1043.jpgНа планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти, доколкото можаха да възприемат, видяха Твоята слава, та като Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина Си сияние на Отца.

(Кондак на Преображение)


Разгръщайки страниците на Новия Завет ние несъмнено си спомняме разказа за Христовото Преображение и просиялата от Него дивна светлина. Неслучайно това събитие от земния живот на Спасителя е описано и в трите т. нар. синоптични евангелия (Мат. 17:1-13; Марк 9:1-9; Лука 9:28-36).

Повечето от отците, говорейки за Преображението, утвърждават, че природата на светлината, която апостолите са видели на планината, е божествена и нетварна. Така свидетелстват тримата кападокийци (св. Василий Велики, св. Григорий Назиански, св. Григорий Нисийски), св. Йоан Златоуст, св. Лъв I Велики, св. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Симеон Нови Богослов. През 14 в. се разразява спор по този въпрос между св. Григорий Паламà, архиепископ на Солун, и противостоящите му мислители Варлаам и Акиндин. Почти целият спор са върти около въпроса дали светлината на Преображението е тварна или нетварна.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (9 Votes)
Eucaristia_Mimi1.jpgВ основата на всеки църковен празник стои исторически факт, чието значение обаче надхвърля тесните рамки на историята на човечеството. Тези църковни събития съединяват в едно милиони хора по света, превръщайки ги в този момент в една общност, обединени в едно тяло – Църквата, поради тяхната уникална характеристика да изразяват и факти от личната история на всеки християнин. Затова в подредбата и последователността на църковните празници можем да търсим вътрешна логика, основана на това, че освен факти от историята на човечеството, те са събития от личния път, който изминаваме, за да достигнем „пълната възраст на Христовото съвършенство” (Ефес. 4:13).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (23 Votes)
COL-BR11-2004-1str_1.jpg
На 11 юни Православната църква чества празника "Св. Богородица - Достойно ест", посветен на чудотворната икона от българската килия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия.

„Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна Майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе, истинска Богородица, величаем!”

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (60 Votes)

resized scan0029Празнуването на празника на Христовото възнасяне е засвидетелствано от дълбока древност. Апостолските постановления предписват да се празнува на 40-я ден след Пасха. Особено ценни са свидетелствата на св. Йоан Златоуст и бл. Августин. Св. Йоан Златоуст нарича този празник важен и велик и го сравнява с празниците, които, подобно на Пасха и Петдесетница, са установени от апостолите. Бл. Августин, говорейки за повсеместното честване на празника, също му приписва апостолско установление по предание. Богослужебните химни (канони) за празника, които се използват и до днес, са съставени от св. Йоан Дамаскин през 8 в. и от преп. Йосиф Песнописец – в 9 в. Кондакът и икосът за празника са написани от св. Роман Сладкопевец през 5 в.

Празникът Възнесение спада към т. нар. подвижни Господски празници и продължава 10 дена – един предпразничен ден, съвпадащ с отданието на Пасха и 8 следпразнични дни. Отданието на празника е в петъка на седмата седмица след Великден.

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник