Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (90 Votes)

4Древната Църква не е запазила в паметта си датата на Христовото раждане, въпреки че чак до 18 в. мнозина са смятали 25 декември за точния ден на Христовото Рождество. Истината обаче е, че рождената дата на Христос не е била известна на първите християни и не е съществувало никакво авторитетно предание нито за деня, нито за месеца, в който това се е случило. Езическите народи са отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие. Юдеите, напротив, са смятали раждането за начало и извор на скръб и страдание (виж: Пс. 50:7, Иов 14:4). За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се е смятал денят, в който някой е загивал мъченически за Христос и тези дни са се наричали „dies natales“ – „рождени дни“, т. е. дни, в които се раждаме за небето. Те буквално са изпълнявали написаното от апостола: „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме“ (2 Кор. 5:16), като не са придавали никаква важност на раждането по плът. Странно ли е тогава, че две от общо четирите евангелия започват не с раждането, а с кръщението на Спасителя? Случаен или не, този факт се е отразил върху богослужебния живот на ранната Църква. Празнуването на Рождество Христово се възприема от Църквата много по-късно отколкото честването на Богоявление.

4.9754098360656 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (122 Votes)

1_10.jpgЗаписът е излъчен на 19 април 2009 г. в неделното предаване „Пътищата на вярата“ на Френската национална телевизия – „Франс 2“

Христос Воскресе! В тази пасхална утрин Православната църква празнува – скромно, но тържествуващо – победата на Живота над смъртта. Искам да се спра по-специално на един аспект от тази победа – фундаментален и все пак понякога забравян на Запад: темата за слизането на Христос в ада.

Помня, бях в Константинопол, работих с патр. Атинагор върху една книга с диалози. Беше лято, беше горещина и след обяда той ми предложи кратка почивка. Не ми се почиваше, вместо това се заизкачвах из Фенер, стигнах до една стара църква, „Христос Спасител“ в Хора, по-късно превърната в джамия, а днес – музей. Там, в нещо като параклис близо до централния кораб видях един изумителен стенопис, който просто ме плени! Гледах го часове наред. Той изобразяваше слизането на Христос в ада. Представете си Христос, облечен в ослепителна светлина, Христос в силата на Светлината, Който се спуска в бездната и строшава под нозете Си портите адови (виждаме строшените порти, разпръснати на парчета, отдолу разпознаваме мрачния силует на разделителя), и улавяйки буквално за китките Адам и Ева, ги измъква от гроба, т. е. вас, мене, цялото човечество. Струва ми се, че в това е същината на християнското послание. Особено за нас, днешните хора, когато се чувстваме сякаш обкръжени от нищото, от насилието, от нихилизма. Питам се дали не е това историческото промислително място, от което се разнася благата вест, че Христос слиза в ада, за да победи ада, смъртта и всички форми на ада и смъртта – винаги, сега, днес, защото случилото се тогава се е превърнало в постоянна реалност.

2.8727272727273 1 1 1 1 1 Rating 2.87 (55 Votes)

1_57.jpgПраведният св. Симеон Богоприимец взема Богомладенеца Иисус в обятията си и от устата му се отронва боговдъхновеният химн:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля!| (Лука 2:30-32).

Дълбоко развълнуваният св. Симеон Богоприемец е искал да каже:

„Толкова много години се измъчвах и копнеех да видя Спасителя, да почувствам в себе си Неговото присъствие. Мир нямах в душата си. Но ето, че Ти, Подателю на живота, дойде! Аз Те приех в своите обятия, за да видя Твоята светлина“.

Господи, колко дълго и ние сме Те очаквали в живота си и колко много сме жадували за Тебе в сивия поток на земните ни дни!

Подобна среща с Бога в живота си очакваме и ние.

4.9078947368421 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (76 Votes)

Theophany 1Во Йордане крещающуся Тебе, Господи, Троическое явися поклонение: Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сына именуя, и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение: явлейся, Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе

(Тропар на празника на Богоявление)

Светата ни Църква е приела празникът Кръщение Господне да се нарича още Богоявление. Причината е, че в акта на Кръщението за първи път Бог се явява пред хората в трите Си ипостаси: Бог Син, Когото св. Йоан Предтеча кръщава в р. Йордан, Бог Отец, Който свидетелства за Сина от небето – „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17), и Бог Дух Свети, слязъл над Сина във вид на гълъб (Мат. 3:16).

Честването на Богоявление датира от първите векове на Църквата. В Апостолски постановления намираме свидетелства, които косвено посочват това. Всъщност, в първите векове Църквата е чествала празника на Божиите явявания – Теофанѝя или Епифанѝя. Този празник е обединявал в едно Рождеството и Кръщението Господни, както и поклонението на влъхвите. Арменската църква и до днес е съхранила този древен обичай да празнува заедно Рождеството и Кръщението Господни. Един пасаж от св. ев. Лука, като че ли свидетелства в полза на това, че Кръщението Господне е станало в деня, в който Спасителят се е бил родил (Лука 3:23).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

1_10.gifОт богослужебните текстове става видно, че празнуването на Възкресението започва на Велика събота. За това се говори в богослужението на Велика събота, а също и в проповедите на св. отци, които в този ден са посветени на възкресението и победата.

Това е видимо и в иконописната традиция. Каноничната икона на Христовото Възкресение е изображение на Неговото слизане в ада. Разбира се, съществуват икони на Възкресението, на които е изобразено явяването на Христос на мироносиците и учениците. Но в най-дълбокия смисъл истинската икона на Възкресението изобразява съкрушаването на смъртта, когато душата на Христос, съединена с божеството, се спуска в ада и освобождава душите на всички, които са се намирали там и са Го очаквали като Спасител. „Празнуваме на смъртта съкрушението и на ада разрушението“, пеем в Църквата. Разрушаването на ада и умъртвяването на смъртта е най-дълбокият смисъл на празника.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)