Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

03_2005111804_1.jpgБлаговещение Богородично е двоен празник – едновременно Господски и Богородичен. Господски, защото е свързан с Христос, Който бе заченат в утробата на Богородица, и Богородичен – защото е свързан с личността, която извърши зачатието и въчовечаването на Словото Божие, т. е. Пресвета Богородица.

Богородица заема голямо и важно място в Църквата, именно защото е лицето, което бе очаквано от толкова човешки поколения и което даде на Словото Божие човешка природа. И така, личността на Богородица е тясно свързано с Личността на Христос. И величието на Дева Мария не се дължи само на добродетелите ѝ, но преди всичко на плода на нейната утроба. Затова и мариологията е тясно свързана с христологията. Когато говорим за Христос, не можем да игнорираме тази, която Му е дала плът, и, когато говорим за Пресветата Дева, говорим едновременно за Христос, защото от Него тя черпи благодат и слава. Това става особено ясно в последованието на акатиста, в което се възпява Богородица, но винаги понеже е майка на Христос: „Радвай се, защото си небесен престол, радвай се, защото държиш държащия всичко“.

Връзката между Христологията и мариологията е видима и в живота на светците. Отличителна черта на светците, които са истинските членове на Тялото Христово, е любовта към Богородица. Не е възможно да има светец, който да не я обича.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (40 Votes)

2_1.jpgИ внезапно се яви с Ангела многочислено небесно воинство, славещо Бога и призоваващо: слава във висините на Бога, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:13-14).

Чудна вест, низпослана от най-висшите небесни сфери, достигнала до най-нисшия слой на обществото – до пастирите. Ангелските глашатаи обявили появяването на земята на смирен цар и нищите духом се възрадвали. Към тях се протегнала изпълнената с благоволение ръка Божия.

Това събитие, макар да станало приятна изненада за людете, не трябва да бъде разглеждано като неочаквано. Много векове преди него прор. Исаия предал на угнетения и потиснат Израил обетованието за Помазаника Божи, за Този, Който ще донесе добра вест на всички анавим – нищи, страдащи, кротки (61:1). С други думи, Месия ще дойде при онези, които са смирени и ще им каже: „проповядвайте благоприятното лето Господне...“ (Ис. 61:2).

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (90 Votes)

4Древната Църква не е запазила в паметта си датата на Христовото раждане, въпреки че чак до 18 в. мнозина са смятали 25 декември за точния ден на Христовото Рождество. Истината обаче е, че рождената дата на Христос не е била известна на първите християни и не е съществувало никакво авторитетно предание нито за деня, нито за месеца, в който това се е случило. Езическите народи са отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие. Юдеите, напротив, са смятали раждането за начало и извор на скръб и страдание (виж: Пс. 50:7, Иов 14:4). За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се е смятал денят, в който някой е загивал мъченически за Христос и тези дни са се наричали „dies natales“ – „рождени дни“, т. е. дни, в които се раждаме за небето. Те буквално са изпълнявали написаното от апостола: „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме“ (2 Кор. 5:16), като не са придавали никаква важност на раждането по плът. Странно ли е тогава, че две от общо четирите евангелия започват не с раждането, а с кръщението на Спасителя? Случаен или не, този факт се е отразил върху богослужебния живот на ранната Църква. Празнуването на Рождество Христово се възприема от Църквата много по-късно отколкото честването на Богоявление.

4.9752066115702 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (121 Votes)

1_10.jpgЗаписът е излъчен на 19 април 2009 г. в неделното предаване „Пътищата на вярата“ на Френската национална телевизия – „Франс 2“

Христос Воскресе! В тази пасхална утрин Православната църква празнува – скромно, но тържествуващо – победата на Живота над смъртта. Искам да се спра по-специално на един аспект от тази победа – фундаментален и все пак понякога забравян на Запад: темата за слизането на Христос в ада.

Помня, бях в Константинопол, работих с патр. Атинагор върху една книга с диалози. Беше лято, беше горещина и след обяда той ми предложи кратка почивка. Не ми се почиваше, вместо това се заизкачвах из Фенер, стигнах до една стара църква, „Христос Спасител“ в Хора, по-късно превърната в джамия, а днес – музей. Там, в нещо като параклис близо до централния кораб видях един изумителен стенопис, който просто ме плени! Гледах го часове наред. Той изобразяваше слизането на Христос в ада. Представете си Христос, облечен в ослепителна светлина, Христос в силата на Светлината, Който се спуска в бездната и строшава под нозете Си портите адови (виждаме строшените порти, разпръснати на парчета, отдолу разпознаваме мрачния силует на разделителя), и улавяйки буквално за китките Адам и Ева, ги измъква от гроба, т. е. вас, мене, цялото човечество. Струва ми се, че в това е същината на християнското послание. Особено за нас, днешните хора, когато се чувстваме сякаш обкръжени от нищото, от насилието, от нихилизма. Питам се дали не е това историческото промислително място, от което се разнася благата вест, че Христос слиза в ада, за да победи ада, смъртта и всички форми на ада и смъртта – винаги, сега, днес, защото случилото се тогава се е превърнало в постоянна реалност.

2.8727272727273 1 1 1 1 1 Rating 2.87 (55 Votes)

1_57.jpgПраведният св. Симеон Богоприимец взема Богомладенеца Иисус в обятията си и от устата му се отронва боговдъхновеният химн:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля!| (Лука 2:30-32).

Дълбоко развълнуваният св. Симеон Богоприемец е искал да каже:

„Толкова много години се измъчвах и копнеех да видя Спасителя, да почувствам в себе си Неговото присъствие. Мир нямах в душата си. Но ето, че Ти, Подателю на живота, дойде! Аз Те приех в своите обятия, за да видя Твоята светлина“.

Господи, колко дълго и ние сме Те очаквали в живота си и колко много сме жадували за Тебе в сивия поток на земните ни дни!

Подобна среща с Бога в живота си очакваме и ние.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник