Мобилно меню

4.9766081871345 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (171 Votes)

801За да бъде любовта истинска, е необходимо нейното упражняване и култивиране. Ако не обработиш една нива, от нея ще поникнат само тръни. Много пъти в душите на хората виждаме да никнат тръни.

За съжаление, дори собствените си деца не обичаме, защото любовта към децата не е егоистичната любов, която ни кара да им купуваме разни неща, а е онази любов, която детето първо трябва да почувства в дома си, за да може след това и то да стане човек, който истински обича.

Бог е любов, а ние, хората, сме създадени по Божи образ. Следователно трябва самите ние да бъдем любов, а не да имаме любов. Човекът, който казва, че има любов, нищо няма, защото този, който има, не го казва, а го живее, преживява го и го вижда в живота си. Още повече си личи това, когато в живота има трудности, изкушения, но човек не губи тази красота на любовта.

На Кръстопоклонна неделя изнасяме св. Кръст в храма. Мярата на любовта е кръстът. Това е мярата. Важно е да изследваме смисъла на Христовия Кръст, за да можем да разберем дали обичаме, да разберем дали реално сме хора, които сме изпълнени с любов. Христос ни показа Своята любов чрез Кръста. Кръстът е мярката на Божията любов. Искаш ли да видиш колко Бог обича теб и мен, и всички? Погледни Кръста. Там ще видиш един Бог, Който навежда небесата, става Човек, влиза в човешкия живот, в нашия живот, ходи сред нас, благотвори и изцерява всички, открива ни Своята истина  – което е  израз на  любовта – и накрая се възкачва на Кръста. Не защото не е могъл да постъпи по друг начин, а защото е искал да изцели немощта и неспособността на човека да обича. Той не е дошъл, за да ни спечели с Неговата сила. Затова е влязъл в историята на света не като властник и княз, за да ни подчини, а като смирен Младенец, за да дойде при нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)

54Стоим на прага на Страстната седмица. В тези гранични дни, когато свършва 40-дневният подготвителен пост и тръгваме по стъпките на Спасителя до Неговата Голгота, образът на Лазар и неговото възкресение вдъхват на вярващата душа голяма, велика надежда: Господ е по-силен от смъртта, Господ я е победил – не само в този непосредствен смисъл, в който победата се проявява в телесното възкресение на Лазар, но и в един друг, който ни засяга може би още по-непосредствено.

Бог е създал човека, за да Му бъде приятел; дружбата, съществуваща между нас и Него става още по-дълбока, още по-тясна в нашето Кръщение.

Всеки от нас е Божи приятел, както е бил наречен Лазар; и във всеки от нас този Божи приятел някога е живял: живял е чрез дружбата с Бога, чрез надеждата, че тази дружба ще става все по-дълбока и ще расте. Понякога в ранните години на нашето детство, понякога по-късно, в юношеските години, но във всеки от нас е живял този Христов приятел.

А след това, с течение на времето, като увяхващо цвете помръква в нас животът, надеждата, радостта, чистотата – изчерпала се е силата на този Господен приятел.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Picture1fПредстоящият празник Рождество Христово е велик празник, изключително нещо. Ние го празнуваме, но едва ли разбираме смисъла и значението му.

Но преди да кажем за значението му, нека споменем за някои други неща, които са важни и интересни.

Забележете как се ражда Христос. Той се ражда в една малка пещера. Не се ражда там, където живеят човеците. Не защото иска да отбягва човеците, но не се ражда там. Той се ражда като последен от всички ни, разбирате ли? В града, в страноприемницата, по местата, където обитават хората, няма място за Него. Той се ражда извън града и като че ли извън света, въпреки че именно заради този свят, заради този град, заради тези човеци идва. И така, по този начин, Той не остави нито един зад Себе си. Няма по-малък от Него, няма по-беден от Него, няма по-встрани стоящ човек от Него. Така е, за да може да обхване всички човеци и да изпрати Своето благословение и до онези, които са най-високо, и до онези, които са най-накрая. Ако изобщо можем да наречем това само благословение, защото всъщност то е начало на един нов, както се казва, новозаветен живот.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (78 Votes)

ascensionВ деня, в който нашият Господ се възнесе на небесата, наред с многото въпроси около тази чудна раздяла с Него се питаме: Защо тъкмо тогава? Защо точно на четиридесетия ден?

Цифрите, т. е. числата и сумите са част от нашето ежедневие. Те могат да бъдат интерпретирани по различен начин, в различна полза, употребявани в различен смисъл. Почти във всички религии и техните писмена числата имат освен своята реална стойност още своята символика и образност. В тях са закодирани знаци и идеи, послания и комуникация, мистично общуване на божеството с неговите избраници и обратно.

Така е и в Св. Писание, където числото четиридесет се среща доста често. Дъждът и потопът след него продължават четиридесет дни и четиридесет нощи (Бит. 7:12, 17), колкото е и престоят на Мойсей на планината при срещата с Бога (Изх. 24:18). „Израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя” (Изх. 16:35), толкова години трае и странстването им в пустинята (Числ. 14:33). Наказанието на наследниците на Израил е да бъдат под филистимски плен четиридесет години и също толкова дълго ще бъде разорена Египетската земя според пророк Йезекиил (Йез. 29:12). Развръзката с ненавистния град Ниневия се очаква след четиридесет дена (Йона 3:4). Светите евангелисти разказват за четиридесетдневния пост на Христос в пустинята (Мат. 4:2; Марк 1:13).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)

AgiaTheofania06По традиция на големия празник Богоявление се освещава водата. Велик водосвет има и в навечерието на празника, на 5 януари. Тази традиция е установена като спомен за Кръщението на Господ в река Йордан и като подготовка за кръщаването на онези, които са се подготвяли на този ден да приемат християнската вяра, така наречените оглашени.

Кръщението се извършва чрез потапяне във вода и постепенно е установена традиция тази вода предварително да се освещава. Освещаването заедно с кръщението, първоначално се извършвали в навечерието на празника Богоявление. След средата на 6 в. постепенно се налага обичаят за кръщаване още в детска възраст. Така от тържественото кръщение на възрастни на Йордановден остава само освещаването на водата в навечерието на празника. След това започва да се прави водосвет и в деня на самия празник Благовещение, да се ходи за освещаването на реки и извори.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий