Мобилно меню

4.9333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (120 Votes)

greciya. do_1577._prpp._zosima_mariya_egipetskayaПрез пролетта в Санкт-Петербург неизменно се разнася мирис на корюшка (вид лъчеперка, най-популярната риба в Северозападна Русия – бел. прев.) – не можеш да го сбъркаш с нищо друго. Купища дребна риба, изсипана в дървени щайги, се продават на входа на метрото и в магазините. „Корюшка! Корюшка!“ – викат търговките с узбекски, таджикски, молдавски и кой знае още с какъв акцент.

Уловената в Нева корюшка ‒ дребна риба, която идва в Ладога за периода на размножаване, понякога пълна с хайвер ‒ неосъществени малки рибки ‒ се пържи вечер по домовете и изпълва стълбищата с миризмата си.

Постепенно търсенето ѝ намалява, зажаднелите градски жители се насищат на невзрачната рибка и тя лежи, мъртва, неподвижна в дървените щайги под унилите викове на източните оплаквачки пред метростанциите: „Кор-юш-ка! Истински невски корюшка, илате, моля ви са!“.

Ала никой вече не я купува, люспите ѝ помътняват, очите побеляват, стават напълно мъртвешки и се обрамчват с бял венец от морска сол. „Ама тая риба си е отишла!“ – ще каже с погнуса някоя петербургска дама на узбечката-търговка. „Ама не, стой малко, не отишла, как отишла, съвсем пресен корюшка, да!“ – ще подеме своя надгробен плач над напразно извадените от водата и полека тлеещи под лъчите на пролетното слънце рибета. Напразно. Градът се е наситил на корюшката и вече я е отхвърлил.

Тази пролетна драма, позната от детството, неотдавна отново изплува в паметта ми, когато видях една удивителна Атонска фреска.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

agios loukasИли защо православните християни почитат иконите?

Тържеството на Православието е свързано с историческо събитие, с окончателната победа над ереста на иконоборството, победата на иконопочитанието, която е формулирана в нашите догмати, когато казваме и изповядваме, че честта и поклонението на образ, нарисуван с бои върху дъска, се отнася към първообраза невидим. Покланяйки се на иконата, покланяйки се на видимото изображение, ние се покланяме на невидимия Бог, Който присъства винаги и навсякъде.

Но трябва също да осъзнаем, че само по себе си почитането на иконите е свързано преди всичко с това, че Господ се е въплътил в човешка природа, приел е в себе си цялата пълнота на човешката природа. Неслучайно досега съществува забрана за онези изображения, които не могат да предадат пълнотата на реалността на божествения небесен живот. Например забраната за изобразяване на Бог Отец като старец, забраната за изобразяване на така наречената Новозаветна Троица, където Бог Отец се изобразява като старец, а Светият дух – като гълъб.

4.9766081871345 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (171 Votes)

801За да бъде любовта истинска, е необходимо нейното упражняване и култивиране. Ако не обработиш една нива, от нея ще поникнат само тръни. Много пъти в душите на хората виждаме да никнат тръни.

За съжаление, дори собствените си деца не обичаме, защото любовта към децата не е егоистичната любов, която ни кара да им купуваме разни неща, а е онази любов, която детето първо трябва да почувства в дома си, за да може след това и то да стане човек, който истински обича.

Бог е любов, а ние, хората, сме създадени по Божи образ. Следователно трябва самите ние да бъдем любов, а не да имаме любов. Човекът, който казва, че има любов, нищо няма, защото този, който има, не го казва, а го живее, преживява го и го вижда в живота си. Още повече си личи това, когато в живота има трудности, изкушения, но човек не губи тази красота на любовта.

На Кръстопоклонна неделя изнасяме св. Кръст в храма. Мярата на любовта е кръстът. Това е мярата. Важно е да изследваме смисъла на Христовия Кръст, за да можем да разберем дали обичаме, да разберем дали реално сме хора, които сме изпълнени с любов. Христос ни показа Своята любов чрез Кръста. Кръстът е мярката на Божията любов. Искаш ли да видиш колко Бог обича теб и мен, и всички? Погледни Кръста. Там ще видиш един Бог, Който навежда небесата, става Човек, влиза в човешкия живот, в нашия живот, ходи сред нас, благотвори и изцерява всички, открива ни Своята истина  – което е  израз на  любовта – и накрая се възкачва на Кръста. Не защото не е могъл да постъпи по друг начин, а защото е искал да изцели немощта и неспособността на човека да обича. Той не е дошъл, за да ни спечели с Неговата сила. Затова е влязъл в историята на света не като властник и княз, за да ни подчини, а като смирен Младенец, за да дойде при нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)

54Стоим на прага на Страстната седмица. В тези гранични дни, когато свършва 40-дневният подготвителен пост и тръгваме по стъпките на Спасителя до Неговата Голгота, образът на Лазар и неговото възкресение вдъхват на вярващата душа голяма, велика надежда: Господ е по-силен от смъртта, Господ я е победил – не само в този непосредствен смисъл, в който победата се проявява в телесното възкресение на Лазар, но и в един друг, който ни засяга може би още по-непосредствено.

Бог е създал човека, за да Му бъде приятел; дружбата, съществуваща между нас и Него става още по-дълбока, още по-тясна в нашето Кръщение.

Всеки от нас е Божи приятел, както е бил наречен Лазар; и във всеки от нас този Божи приятел някога е живял: живял е чрез дружбата с Бога, чрез надеждата, че тази дружба ще става все по-дълбока и ще расте. Понякога в ранните години на нашето детство, понякога по-късно, в юношеските години, но във всеки от нас е живял този Христов приятел.

А след това, с течение на времето, като увяхващо цвете помръква в нас животът, надеждата, радостта, чистотата – изчерпала се е силата на този Господен приятел.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Picture1fПредстоящият празник Рождество Христово е велик празник, изключително нещо. Ние го празнуваме, но едва ли разбираме смисъла и значението му.

Но преди да кажем за значението му, нека споменем за някои други неща, които са важни и интересни.

Забележете как се ражда Христос. Той се ражда в една малка пещера. Не се ражда там, където живеят човеците. Не защото иска да отбягва човеците, но не се ражда там. Той се ражда като последен от всички ни, разбирате ли? В града, в страноприемницата, по местата, където обитават хората, няма място за Него. Той се ражда извън града и като че ли извън света, въпреки че именно заради този свят, заради този град, заради тези човеци идва. И така, по този начин, Той не остави нито един зад Себе си. Няма по-малък от Него, няма по-беден от Него, няма по-встрани стоящ човек от Него. Така е, за да може да обхване всички човеци и да изпрати Своето благословение и до онези, които са най-високо, и до онези, които са най-накрая. Ако изобщо можем да наречем това само благословение, защото всъщност то е начало на един нов, както се казва, новозаветен живот.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)