Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (90 Votes)

unВ кой ден (на седмицата, а и в еврейския календар на онова време) Господ Иисус Христос влиза в Светия град Йерусалим, посрещнат тържествено и въодушевено от мало и голямо? Това е един труден въпрос в изясняването на новозаветната хронология и особено в уточняването на хронологията на последните събития от живота на Спасителя на земята.

В евангелското литургийно четиво за празника Вход Господен в Йерусалим, наричан още Вайя или Цветница, или Връбница, четем:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)

Κυρ. ΖακχαίουКогато Иисус отива към Йерихон, спира за малко и вдига поглед към дърветата, настойчиво търсейки нещо. Онова, което е търсил, е бил един човек от най-богатите в областта и при това известен. Този човек, на име Закхей, е бил началник на митарите, а това е означавало грешен човек. Защото богатството на един митар е било синоним на несправедливост и измами, а сребролюбието и съпровождащото го жестокосърдечие се смятат за най-големите страсти, които могат да обхванат човешкото сърце.

Този проблем изглежда не притеснявал митаря, тъй като във всекидневния си живот той бил установил, че парите са силен аргумент и думата на един богаташ винаги се зачита. Изглеждало е, че нищо не му липсва, а земята, на която е стъпвал, е била здрава и сигурна. Парите му са осигурявали този комфорт и животът му е бил лесен и хубав.

Това обаче е било само външното впечатление. Изглеждало е, че има всичко, но той е усещал, че нещо му липсва, само че не е можел да определи какво е то. Парите, които щедро е пилеел, са удовлетворявали всичките му желания и той се е наслаждавал на всичко, което иска. Накрая обаче винаги бил чувствал, че не се е насладил в живота си на онова, за което наистина копнее сърцето му.

4.9902912621359 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (206 Votes)

f8e5b25bc43e05891c941e4354fd46f6Дългата подготовка, която Църквата е определила, за посрещането на Рождество Христово е достатъчна, за да ни покаже, че се случва нещо изключително и неповторимо. Отците на нашата църква възпяват този празник като начало на спасението ни, тъй като всичко добро, последвало след това, започва от момента, в който се ражда Христос.

Не е било лесно за Бога да намери решение за проблема на човека. Човекът е озверял и се е отдалечил от Него. Егоизмът му укрепвал и колкото повече време минавало, толкова състоянието му се влошавало. А както ни уверяват отците-аскети, егоизмът и високомерието са равнозначни на психическо разстройство и лудост. Закономерно хората са стигнали дотам да се покланят на идоли и демони, дори на безсловесните животни и влечуги.

Независимо че е било достатъчно да хвърлят един поглед около себе си и да намерят решение на проблема си. Хармонията на вселената, подредеността на творението и невероятната красота на природата възпяват истинския Бог. Всичко вика на висок глас за своя Създател! Хората обаче, здраво стиснали очите си и запушили напълно ушите си, са успявали да не забелязват Бога. И вместо Него са били готови да приемат всичко друго, но не и истинския Бог.

4.7866666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (75 Votes)

9В редакцията на Двери се получиха няколко запитвания от християни, които са установили, че паметта на св. свещеномъченик Игнатий Богоносец през тази година е записана в църковния календар на Българската православна църква – Българска патриаршия на 19 декември, а не на 20, както всички редовни богомолци знаят. Естествено, това отлично знаят клириците и църковните певци, но тази бележка не е за тях, а за онези, които не знаят защо е направена тазгодишната промяна на датата на Игнажден.

Този голям светец от втората половина на първия и началото на втория век се чества особено тържествено заради неговите заслуги за разпространението на Христовата вяра, както и заради мъченическата му смърт при отстояване на спасителната ни вяра. В преклонна възраст светителят пътува седмици наред за Рим, където е бил хвърлен на зверовете като наказание, задето не е пожелал да се откаже от вярата си, както са го принуждавали властниците на този свят.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (125 Votes)

i 5c0149e0d49e7 2В нашия свят разполагаме с книги и цветна телевизия, интернет и мобилни телефони. Всички тези технологии и на мен, и на вас ни се нравят. Но пък впечатленията са твърде много! И ако попитам моята душа, тя може би веднага ще се развика в опит да се защити от излишъка на образи, информация и звуци. А после тутакси радостно и мъчително ще се впусне към новото видео в интернет, някоя смешна картинка, забавна история, прясна клюка, извънредна новина, „разтърсила целия свят“. С какво изпълваме ума и сърцето си – по тази тема размишлява архимандрит Сава (Мажуко).

Познавачите твърдят, че в първите три дни след смъртта може да се пътува – летиш, където ти душа иска! Мечтали сте да идете в Париж, но не сте успели? Смело си планирайте за след смъртта, че да не се отклонявате от грижите приживе.

Макар че покойният Платон не е изразявал чак такъв оптимизъм. Той е предполагал, че колкото по-силно душата се привързва към тялото, толкова повече надебелява, натежава, става трудноподвижна и хич не ѝ е до душевни полети. От общуването с плътта духът се уплътнява, угоява и когато излиза от тялото при смъртта, какво ти да лети, той дори едва се движи и е принуден мрачно да „обикаля край гробовете и надгробните паметници“ (Федон 81d-e).

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)