Мобилно меню

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (110 Votes)

76771.pЙоаким и Анна дълго били безплодни. Така казва Преданието. Какво означава това безплодие, е трудно да разберем. Но трябва да се постараем. Безплодието на утробата е като една продължаваща събота. Съботата се е отнасяла не само за непосредствената работа, но и за отношенията с робите, със земята и домашните животни. Земята под угар също е в съботен режим за Бога. И волът, оставен да почива, също е бил в съботен режим. Утробата на Анна също се е намирала в състояние на съботен покой.

Сега да минем от тези думи към други. Когато убили Господ Иисус Христос, когато Той умрял на позорния кръст, тогава настъпвала събота. Набързо снели тялото Иисусово от оръдието на смъртта и Го положили в нов гроб, „за да не останат телата на кръста в събота, защото беше велик денят на тази събота“. А жените мироносици, намиращи се под игото на Закона, е трябвало да изчакат цяло ритуално денонощие, за да могат по изгрев в първия ден на седмицата да отидат при гроба Господен с миро в ръце. Този съботен покой на жените мироносици, вероятно е най-тежкият в историята на Израилския съботен покой. Едно е, когато си почиваш. Но съвсем друго е, когато си готов да тичаш, да си скубеш косите, да плачеш и да отидеш незнам си къде, а по заповед си длъжен да седнеш и да седиш на място цяло денонощие. О! Това е било велико денонощие на много тежко бездействие. Изобщо бездействието е нещо много трудно.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

θωμας 1През този период – от Великден до Петдесетница – евангелските текстове, които се четат в храма, са само от Евангелие според Йоан. Текстът за Томина неделя от двадесетата глава на това евангелие гласи:

„А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от юдеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете, и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име (Иоан 20:19-31).

4.8526315789474 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (95 Votes)

soshestv-vo-ad2След Великден влязох в eдин училищен клас. Децата знаят, че след като си клирик и богослов, трябва непременно да кажеш "Христос воскресе!" Влязох, но реших нищо да не казвам - естествено с определена цел. Просто ги поздравих, попитах:

- Как сте? Какво правите?

И един ученик се обърна и ми каза:

 - "Христос воскресе" се казва, отче!

- А-а, воистину воскресе! За много години!

- Но не го казахте!?

- Да, не го казах.

Другите ученици се изненадаха, че един ученик ме поучи какво трябва да кажа и ме поправи. По това време на вратата се почука и влезе момче от друг  клас, който искаше някаква баскетболна топка:

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

prodosiaПредателството на приятел – страшна случайност или вероятна закономерност? Психологът и психотерапевт Марина Филоник се опита да състави психологически портрет на Юда Искариот и да разбере какво в човешката душа може да стане предпоставка към предателство.

Интересно, че обикновено словосъчетанието Велика Сряда не предизвиква кой знае какъв отклик у много вярващи. Къде-къде повече се обсъждат и активно се преживяват Велики четвъртък, Велики  петък, Велика събота и, най-накрая Великден – Светлото Христово Възкресение.

Този ден обаче – Велика сряда – според преданието е определил много събития в библейската история. Това е денят на предателството на Юда, когато той се решава и отива при първосвещениците в храма, както пише Евангелието, „за да им Го предаде” (Марк 14:10, 43–46).

Мнозина от нас познават болката от предателството и заедно с това ни се струва, че точно ние не сме способни на нещо подобно като постъпката на Юда. Неговото предателство обаче не е било страшна случайност, гръм от ясно небе.

Може да откроим редица фактори – вероятно закономерни предтечи на това решение, които биха могли закономерно да доведат до това решение. И най-важният от тях се отнася до проблема за ценността на личните отношения, в които хората се срещат с реалния Друг, а не със своите представи, продиктувани и от мотива за получаване на определена изгода от общуването. И това може да се отнася до най-различни предателства, също и в нашия живот.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

xrusostomos metewraНавлизайки в дните на Страстната седмица, нека си спомним Похвалното слово за Пасха на светителя Йоан Златоуст:

„Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество! Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ! Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата! Който е дошъл след третия час, нека празнува, благодарейки! Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо! Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън! Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!

Счита се, че всеки, който е дошъл на пасхална служба, дори този, който не е стъпвал в храма по време целия Велик Пост, е достоен за Трапезата на любовта.

Но какво да прави онзи, който смята себе си за неблагочестив, небоголюбив, който далеч не е „благоразумен раб”, който, постейки, хич не се е трудил, който не е работил нито от първия, нито от последния час? И макар щедрият Домовладика да приема, облажава, дарява, приветства, цени, хвали дори тези, които са имали „намерение” и „благоразположение”, какво да правим ние, ако с нашето вкаменено безчувствие сме имали лицемерно намерение и неискрено разположение?

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари