Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените... Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти… (Лука 1:28-38)
Днес Църквата чества Благовещение на Пресвета Богородица. Благовестието на архангел Гавриил положило „началото на спасението“ на всички нас и явило „пазената от векове тайна“. Днес ние, заедно с цялата земна и небесна Църква, молитвено съзерцаваме „Царицата на ангелите“ и чуваме думите, с които тя приема да стане майка на Бога и така възстановява отново съюза между небето и земята: „Ето рабинята Господня“. С каквито и радост и тържественост да отбелязваме този празник, ние по-скоро предусещаме величието на случилото се, без да имаме реална, истинска представа за него. Съвременният човек, възпитаван от малък да бъде лидер, хегемон и господар, не разбира смирението на св. Богородица. Недоумението става още по-голямо поради думите, с които тя отвръща на архангел Гавриил. Думата „рабиня“ (гръцкото δούλη = робиня) предизвиква негативна реакция, асоциира се с покорност, безволие, слугинство и въпреки че в българския език се прави опит да бъдат разграничени семантично „раб“ и „роб“, този негативен привкус в значението на думата сред мнозина остава. Пореди 2000 години обаче, в контекста на Евангелието, когато архангел Гавриил благовести на св. Богородица, думата рабиня, раб има различен смисъл.