В апсидата на църквата „Преображение Господне“ на Синайския манастир има чудно красива мозайка, изобразяваща Преображението на Христос. Много отдавна византийският император Юстиниан е заповядал да бъде изработена тази сцена тъкмо на това място, за да не забравят никога монасите за целта на своя монашески живот. Просветеното лице на Христос и възклицанието на Петър – „Наставниче, добре ни е да бъдем тук!“ (Лука 9:33) – за св. отци са означавали духовен връх, където много от тях са могли да се изкачат още приживе. Неслучайно св. Григорий Паламà през целия си живот защитава възможността за човека да преживее същото, каквото са преживели и апостолите на Тавор, и да видят Светлината на Бога. И не само той, но и всички отци настояват, че подвизаващият се християнин може да има опита от нетварната светлина. Опит, който не само ще промени дълбоко живота му, но и ще му даде възможност за един по-висш духовен живот и за едно възвишено богословстване.
Младенецът Христос започва Своя кръстен път
И сега е Рождество Христово!
Да дойдем всички и да се поклоним пред скромните ясли, сияещи с Божествена слава, защото Младенецът Христос тук започва Своя кръстен път по лицето на земята. Да се поклоним, защото тук е началото на нашето спасение, началото на нашата вечност. Пътят, Истината и Животът – Христос Бог се яви в света. И Богомладенецът донесе на земята Своя мир, и Божия мир дари Христос Спасителят с подвига на краткия Си земен живот. Но Божият мир влиза в живота ни чрез подвига на нашата вяра - Божествената любов и Божественото милосърдие. И дали защото в объркания ни свят, очакващ бедствия, се изтощи нашата вяра, в него се мержелеят два противоположни образа – образът на поруганата Божия любов и тържествуващият смях на дяволската злоба. Тази вражеска злоба сега изтръгва от средите на Църквата тези, у които е оскъдняла любовта - и братът престава да разбира брат си, и синът забравя баща си, и образът на поруганата Божия любов възвещава смърт.
Таворската светлина
На планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти, доколкото можаха да възприемат, видяха Твоята слава, та като Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина Си сияние на Отца.
(Кондак на Преображение)
Разгръщайки страниците на Новия Завет ние несъмнено си спомняме разказа за Христовото Преображение и просиялата от Него дивна светлина. Неслучайно това събитие от земния живот на Спасителя е описано и в трите т. нар. синоптични евангелия (Мат. 17:1-13; Марк 9:1-9; Лука 9:28-36).
Повечето от отците, говорейки за Преображението, утвърждават, че природата на светлината, която апостолите са видели на планината, е божествена и нетварна. Така свидетелстват тримата кападокийци (св. Василий Велики, св. Григорий Назиански, св. Григорий Нисийски), св. Йоан Златоуст, св. Лъв I Велики, св. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Симеон Нови Богослов. През 14 в. се разразява спор по този въпрос между св. Григорий Паламà, архиепископ на Солун, и противостоящите му мислители Варлаам и Акиндин. Почти целият спор са върти около въпроса дали светлината на Преображението е тварна или нетварна.
Църковните празници в личната история
Св. Богородица - Достойно ест
„Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна Майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе, истинска Богородица, величаем!”