Стоим на прага на Страстната седмица. В тези гранични дни, когато свършва 40-дневният подготвителен пост и тръгваме по стъпките на Спасителя до Неговата Голгота, образът на Лазар и неговото възкресение вдъхват на вярващата душа голяма, велика надежда: Господ е по-силен от смъртта, Господ я е победил – не само в този непосредствен смисъл, в който победата се проявява в телесното възкресение на Лазар, но и в един друг, който ни засяга може би още по-непосредствено.

Бог е създал човека, за да Му бъде приятел; дружбата, съществуваща между нас и Него става още по-дълбока, още по-тясна в нашето Кръщение.

Всеки от нас е Божи приятел, както е бил наречен Лазар; и във всеки от нас този Божи приятел някога е живял: живял е чрез дружбата с Бога, чрез надеждата, че тази дружба ще става все по-дълбока и ще расте. Понякога в ранните години на нашето детство, понякога по-късно, в юношеските години, но във всеки от нас е живял този Христов приятел.

А след това, с течение на времето, като увяхващо цвете помръква в нас животът, надеждата, радостта, чистотата – изчерпала се е силата на този Господен приятел.

Предстоящият празник Рождество Христово е велик празник, изключително нещо. Ние го празнуваме, но едва ли разбираме смисъла и значението му.

Но преди да кажем за значението му, нека споменем за някои други неща, които са важни и интересни.

Забележете как се ражда Христос. Той се ражда в една малка пещера. Не се ражда там, където живеят човеците. Не защото иска да отбягва човеците, но не се ражда там. Той се ражда като последен от всички ни, разбирате ли? В града, в страноприемницата, по местата, където обитават хората, няма място за Него. Той се ражда извън града и като че ли извън света, въпреки че именно заради този свят, заради този град, заради тези човеци идва. И така, по този начин, Той не остави нито един зад Себе си. Няма по-малък от Него, няма по-беден от Него, няма по-встрани стоящ човек от Него. Така е, за да може да обхване всички човеци и да изпрати Своето благословение и до онези, които са най-високо, и до онези, които са най-накрая. Ако изобщо можем да наречем това само благословение, защото всъщност то е начало на един нов, както се казва, новозаветен живот.

В деня, в който нашият Господ се възнесе на небесата, наред с многото въпроси около тази чудна раздяла с Него се питаме: Защо тъкмо тогава? Защо точно на четиридесетия ден?

Цифрите, т. е. числата и сумите са част от нашето ежедневие. Те могат да бъдат интерпретирани по различен начин, в различна полза, употребявани в различен смисъл. Почти във всички религии и техните писмена числата имат освен своята реална стойност още своята символика и образност. В тях са закодирани знаци и идеи, послания и комуникация, мистично общуване на божеството с неговите избраници и обратно.

Така е и в Св. Писание, където числото четиридесет се среща доста често. Дъждът и потопът след него продължават четиридесет дни и четиридесет нощи (Бит. 7:12, 17), колкото е и престоят на Мойсей на планината при срещата с Бога (Изх. 24:18). „Израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя” (Изх. 16:35), толкова години трае и странстването им в пустинята (Числ. 14:33). Наказанието на наследниците на Израил е да бъдат под филистимски плен четиридесет години и също толкова дълго ще бъде разорена Египетската земя според пророк Йезекиил (Йез. 29:12). Развръзката с ненавистния град Ниневия се очаква след четиридесет дена (Йона 3:4). Светите евангелисти разказват за четиридесетдневния пост на Христос в пустинята (Мат. 4:2; Марк 1:13).

По традиция на големия празник Богоявление се освещава водата. Велик водосвет има и в навечерието на празника, на 5 януари. Тази традиция е установена като спомен за Кръщението на Господ в река Йордан и като подготовка за кръщаването на онези, които са се подготвяли на този ден да приемат християнската вяра, така наречените оглашени.

Кръщението се извършва чрез потапяне във вода и постепенно е установена традиция тази вода предварително да се освещава. Освещаването заедно с кръщението, първоначално се извършвали в навечерието на празника Богоявление. След средата на 6 в. постепенно се налага обичаят за кръщаване още в детска възраст. Така от тържественото кръщение на възрастни на Йордановден остава само освещаването на водата в навечерието на празника. След това започва да се прави водосвет и в деня на самия празник Благовещение, да се ходи за освещаването на реки и извори.

Днес отбелязваме нашия престолен празник; всички ние стоим пред единствения Престол, който съществува – престола, на който седи нашият Бог. Но, както е казано в Св. Писание, Бог си почива в светците: не само в светите места, но и в сърцето и в ума на пречистените чрез подвиг и благодат, в живота и в самата плът на светците.

И днес отбелязваме деня на Успението на най-святата от всички светци – Божията майка. Тя е напуснала земния живот, но както е била жива до самите дълбини на своето естество, така и е останала тя жива – с жива душа, възнесла се е към престола Божи, с живото си и възкръснало тяло, с което тя сега предстои и се моли за нас. Истина е, че тя е престолът на благодатта, в нея се е вселил Живият Бог, в нейната утроба е бил Той, както на престола на славата Си. И с каква благодарност, с какво изумление мислим за нея: Извор на живот, Живоносен източник, както я нарича Църквата, прославяйки я в една от иконите – Живоносният източник, Богородица завършва земния Си път, обгърната от трепетната любов на всички.