На Рождество Христово ангелите първо пеели „слава във висините Богу“ и след това „на земята мир, между човеците благоволение“.
Едва, когато преживееш първата част от това песнопение – слава във висините Богу, – ще почувстваш мир в сърцето си, ще изчезне меланхолията от душата ти, ще се умиротвори домът, ще се помириш със себе си, с околните, със света, с колегите и ще си щастлив човек. Първо ще прославиш Бога и след това ще станеш щастлив.
И тъй като човекът, аз и ти не прославяме Бога, а прославяме нашето собствено его, в сърцето ни няма мир, нито в дома ни, нито в света. Светът не върви на добре, светът няма мир, светът изтлява и се руши. Бог съществува, но ние не участваме в Неговата божествена благодат, добрина, любов. Всички тези неща съществуват, но ние не им се наслаждаваме, не ги живеем, не им се радваме. Защо? Защото не прославяме Бога, не сме разбрали, че Той съществува, за да Го прославим, не сме разбрали, че това е целта на нашия живот. Съществувам, за да отразявам Неговата благодат, слава, радост – за да стане Бог Всичко за мен. И когато Бог стане всичко за мен и Го прославя, тогава ще се успокоя, а това ще означава, че съм разбрал мястото си в света, във вселената.
Навечерието на Рождество Христово, Бъдни вечер, е последната нощ преди изгрева на „Слънцето на правдата”, когато „Христос се ражда, за да възкреси падналия образ” (тропар от Царските часове на 24 декември). Целият Рождественски пост сякаш ни връща в нощта на старозатветното време и носи белега на пророческото очакване на Месия. Затова и в този период се чества паметта на строзаветните праведници, пророци и праотци. 
