Мобилно меню

4.5454545454545 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (11 Votes)

ib1043.jpgНа планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти, доколкото можаха да възприемат, видяха Твоята слава, та като Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина Си сияние на Отца.

(Кондак на Преображение)


Разгръщайки страниците на Новия Завет ние несъмнено си спомняме разказа за Христовото Преображение и просиялата от Него дивна светлина. Неслучайно това събитие от земния живот на Спасителя е описано и в трите т. нар. синоптични евангелия (Мт. 17:1-13; Мр. 9:1-9; Лк. 9:28-36).

Повечето от отците, говорейки за Преображението, утвърждават, че природата на светлината, която апостолите видяли на планината е божествена и нетварна. Така свидетелстват тримата кападокийци (св. Василий Велики, св. Григорий Назиански, св. Григорий Нисийски), св. Иоан Златоуст, св. Лъв I Велики, св. Максим Изповедник, св. Иоан Дамаскин, св. Симеон Нови Богослов. През ХIV в. се разразява спор по този въпрос между св. Григорий Палама, архиепископ на Солун, и противостоящите му мислители Варлаам и Акиндин. Почти целият спор са върти оково въпроса дали светлината на Преображението е тварна или нетварна.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (9 Votes)
Eucaristia_Mimi1.jpgВ основата на всеки църковен празник стои исторически факт, чието значение обаче надхвърля тесните рамки на историята на човечеството. Тези църковни събития съединяват в едно милиони хора по света, превръщайки ги в този момент в една общност, обединени в едно тяло – Църквата, поради тяхната уникална характеристика да изразяват и факти от личната история на всеки християнин. Затова в подредбата и последователността на църковните празници можем да търсим вътрешна логика, основана на това, че освен факти от историята на човечеството, те са събития от личния път, който изминаваме, за да достигнем „пълната възраст на Христовото съвършенство” (Ефес. 4:13).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
COL-BR11-2004-1str_1.jpg
На 11 юни Православната църква чества празника "Св. Богородица - Достойно ест", посветен на чудотворната икона от българската килия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия.

„Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна Майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе, истинска Богородица, величаем!”

4.9491525423729 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (59 Votes)

resized scan0029Празнуването на празника на Христовото възнасяне е засвидетелствано от дълбока древност. Апостолските постановления предписват да се празнува на 40-я ден след Пасха. Особено ценни са свидетелствата на св. Йоан Златоуст и бл. Августин. Св. Йоан Златоуст нарича този празник важен и велик и го сравнява с празниците, които, подобно на Пасха и Петдесетница, са установени от апостолите. Бл. Августин, говорейки за повсеместното честване на празника, също му приписва апостолско установление по предание. Богослужебните химни (канони) за празника, които се използват и до днес, са съставени от св. Йоан Дамаскин през 8 в. и от преп. Йосиф Песнописец – в 9 в. Кондакът и икосът за празника са написани от св. Роман Сладкопевец през 5 в.

Празникът Възнесение спада към т. нар. подвижни Господски празници и продължава 10 дена – един предпразничен ден, съвпадащ с отданието на Пасха и 8 следпразнични дни. Отданието на празника е в петъка на седмата седмица след Великден.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

lazarusВеликият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота, когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница – когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни преди предаването Му на страдания и кръстна смърт.

Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт.

Христос бил далеч от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал със сестрите на Лазар, Марта и Мария, и с плачещите и скърбящи негови приятели. В Евангелие според Йоан подробно се разказва за тази среща. Двете сестри казват на Христос: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми...“. А Христос отговаря: „Брат ти ще възкръсне!“. И въпреки това, независимо от този отговор, когато видял плачещите сестри и дошлите с тях скърбящи юдеи, Той Самият, както пише ев. Йоан, „разтъжи се духом, смути се“. Ето, Той се приближава до гроба и Той Самият плаче, и околните си казали: „Гледай, колко го е обичал“. Христос заповядва да махнат камъка, затварящ гробницата. И, по думите на евангелиста, „извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа“.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.