Св. Злата Мъгленска умира мъченически на 13 октомври 1795 г. Само у нас нейната памет се чества на 18 октомври. Нейното житие е написано от преп. Никодим Светогорец и е включено в неговия сборник с жития на новомъченици. Почитта към новомъченицата се разпространява бързо в Егейска Македония. Много от местните църкви и манастири я изписват на стенопис или икона, а местните топоними изобилстват от имена като „дървото на света Злата“ заради мъченическата ѝ смърт на дива круша.
Само дванадесет години по-късно, през 1807 г., се появява първата икона на св. Злата като стенопис в женската част на новопростроения храм „Успение Богородично“ във Велвендо, на 40 км от Козани. Това изображение се пази и до днес.
Най-старата подвижна икона на светицата е в храма в родното ѝ село Слатина, сега наричано Хриси (Злата), на ок. 25 км североизточно от Воден (Едеса). Иконата е от 19 в. и на нея е било изписано името на мъченицата на български език: „света Злата“. Днес този български надпис е заличен.
Стенопис от 1862 г. е запазен във влашкото село Бериславци (днес Периклея), недалеч от манастира „Св. архангел Михаил“. Стенописът е в църквата „Св. Параскева“, построена през 1850 г. Надписът на иконата е двуезичен – на български и на гръцки език.
Безспорно обаче най-интересни са житийните сцени, изписани в манастира „Св. архангел Михаил“ в Алмопия, който се намира на ок. 30 км. от родното ѝ село. Разположен е в живописна местност, обкръжен от гора кестени, орехи и череши с езерца и малки водопади.
Манастирът има дълга история. Основан е през 11 в. като метох на Великата лавра на Света гора и днес е едно от най-популярните места за поклонение в Северна Гърция. Известен е като Ошински манастир по името на влашкото село Ошин и до 18 в. играе значима роля в региона. Негов метох е манастирът „Св. Иларион Мъгленски“.
През 1790 г., пет години преди мъченичеството на св. Злата, манастирът е изгорен от помохамеданчени власи от съседното село Нъте. Те са ислямизирани през 1759 г., когато голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, заедно с Мъгленския епископ Йоан, приемат исляма.
По време на нападението на Ошинския манастир всички монаси са избити и само един оцелява, който разказва за участта им във Великата лавра на Света гора. Цялото стопанство на манастира е разрушено, с прилежащите му села, ниви и пасбища, а селяните в тях са прогонени. Манастирът е възстановен през 1843 г. и е посветен на св. архангел Михаил.
Св. Злата жертва живота си за Христос именно в този смутен и кървав период, едно истинско „време разделно“, което реалистично е отразено в стенописите на възстановения половин век по-късно манастир.
Стенописите в манастирския храм са в „народен стил“ и са дело на зографи от Крушово. Те отразяват живата памет на населението за случилото се. Силно впечатление прави външният вид на мъчителите на св. Злата – те не носят характерните за турците дрехи, а са с т. нар. фустанели, които са част от гръцката и албанската носия, както и на елинизираните власи в областта. Изображенията потвърждават, че светицата е сред жертвите на масовото помюсюлманчване в района, довело до погром на много църкви и манастири. За съжаление сред главните действащи лица на кървавите събития са били „новите“ мюсюлмани от средите на местното население. Наистина, в нейното житие преп. Никодим Светогорец неведнъж употребява етнонима „турци“, но за периода това е характерно прозвище за всички мюсюлмани.
Няколко са основните житийни сцени, запазени в стенописите на Ошинския манастир.
Първата сцена изобразява отвличането на св. Злата от мястото, където е събирала дърва с останалите български жени. Житиеписецът разказва: „И ето, един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, разбра това онзи агарянин, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си“. Прави впечатление, че на стенописа името на светицата е дадено в българското му звучене „Злата“, макар и изписано с гръцки букви, а не в съвременния гръцки превод „Хриса“, съответно „Хриси“. Българските надписи на стенописа са заличени и днес е почти невъзможно да бъдат разчетени. В единия ъгъл се забелязва годината на мъченическата ѝ кончина – 1795-та.
На втората сцена е изповедникът на св. Злата, йером. Тимотей, който благославя светицата преди нейното мъченичество. „Като чу светата, че някъде наблизо се намира отец Тимотей, проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество – мъж почтен и достоен за доверие), тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество“.
На следващата сцена от едната страна са изобразени мъченията на св. Злата: „Накрая с нажежен ръжен пробиха главата ѝ“, пише преп. Никодим Светогорец. Последната сцена е убийството на св. Злата: „Не търпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на мъченицата“.
Преп. Никодим Светогорец пише, че тялото на мъченицата е било погребано тайно от благочестиви християни, без да назовава мястото. Според предание на местните жители светите мощи са били пренесени от роднини на мъченицата в днешните български земи, но за това събитие няма запазена памет.
Нека всички имаме молитвите на св. Злата Мъгленска.
„Златен съсъд на девството и чиста невеста Христова си била, Злато добродево, като си запазила непорочно чистотата си, за Христос богомъдро си се подвизавала, мъченице славна, моли твоя Жених да ни дарува велика милост“.
