(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)

1. Православната църква, която е едната, света, вселенска и апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема господстващо място в делото за насърчаването на единството на християните в съвременния свят.

2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес. Православната църква има мисията и задължението да преподава и да проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и в Свещеното Предание, която придава на Църквата нейния всеобщ (вселенски) характер.

3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната вселенска мисия са били изразени от вселенските събори. Те особено са подчертали съществуващата неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата.

Свещено събрание на предстоятелите на православните църкви

Шамбези, 21-28 януари 2016 г.

(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)

I. Православният брак

1. Институцията на семейството днес се намира под заплахата от осветскостяване, а също така и от морален релативизъм. Православната църква учи за свещения характер на брака, което е основно и безспорно учение на Църквата. Свободният съюз между мъж и жена е необходима предпоставка.

2. В Православната църква бракът се смята за най-древната институция на божественото право, тъй като е въведен едновременно със сътворението на първите човеци – Адам и Ева (Бит. 2:33). Този съюз е свързан още от началото не само с духовното общение на двойката – на мъжа и жената, но и с възможността да се осигури продължението на живота на човешкия род. Така бракът между мъж и жена, благословен в рая, се е превърнал в свещено тайнство, което се споменава в Новия Завет, когато Христос извършил „първото чудо”, чрез превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, като така е открил Своята слава (Йоан 2:11). Тайнството на неразривния съюз между мъжа и жената е образ на единението на Христос с Църквата (Ефес. 5:32).

Решение на Петото предсъборно всеправославно съвещание

Шамбези, Женева, 10-17 октомври 2015 г.

(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)

1. Постът е Божия заповед (Бит. 2:16-17). Според св. Василий Велики „постът е връстник на човечеството, тъй като е установен още в рая” (За поста/Περί νηστείας 1, 3. PG 31, 168A). Постът е велик духовен подвиг и изключителен израз на подвижническия идеал на Православието. Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните правила и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и за спасението му. В богослужебния кръг на Господнята година е отразено цялото светоотеческо предание за поста и учението за постоянното и неотслабващо бодърстване на човека и за отдаването му на духовни подвизи. Затова и постът се възпява в Триода като многосветла благодат, непобедимо оръжие, начало на духовните подвизи, най-добрия път към добродетелите, храна за душата, извор на цялото любомъдрие, подражание на нетленно поведение и на равноангелния живот, майка на всички блага и добродетели, образ на бъдещия живот.

Двери продължава публикуването на предсъборните документи. След документа за православната диаспора публикуваме текста за църковната автономия.

Решение на Петото предсъборно всеправославно съвещание

Шамбези, Женева, 10-17 октомври 2015 г.

(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)

Петото предсъборно всеправославно съвещание, работило въз основа на съгласувания и одобрен от Междуправославната подготвителна комисия (Шамбези, 9-17 декември 2009 г.) текст „Автономията и начинът за нейното провъзгласяване”, проучи еклезиологичните, каноничните и пастирските аспекти на статута на автономията и потърси единодушното изразяване на единното всеправославно становище по тази тема.

Въпросите, които занимаха Петото предсъборно всеправославно съвещание и които произтичат от изготвения текст по темата от споменатата Междуправославна подготвителна комисия, се отнасят до:

Двери започва да обнародва текстовете, изготвени и одобрени по надлежния ред за разглеждане и приемане от Светия и велик събор на Православната църква, който ще се състои от 16 до 27 юни 2016 г. на о. Крит. Междувременно тези текстове бяха публикувани от редица православни църкви на техните езици и не бива сънародниците ни да остават лишени от възможността да се запознаят със съдържанието им; още повече че и последното свещено събрание на предстоятелите на поместните православни автокефални църкви препоръча текстовете да се направят достояние на вярващите по целия свят.

На първо място обнародваме текста за статута и църковната организация на православното разсеяние (диаспора), защото този текст не претърпя промени по време на последното събрание на православните предстоятели (22-27 януари 2016 г. в Шамбези, Женева).

ІV ПРЕДСЪБОРНО ВСЕПРАВОСЛАВНО СЪВЕЩАНИЕ

Православен център на Вселенската патриаршия - Шамбези, 6-13 юни 2009 г.

ПРАВОСЛАВНАТА ДИАСПОРА

Решение

Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание, свикано от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей със съгласието на Блаженейшите предстоятели на светейшите Православни църкви, изразено по време на свещеното им събрание във Фенер през м. октомври 2008 г., се проведе от 6 до 13 юни 2009 г. в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези под председателството на Високопреосвещения Пергамски митрополит Йоан, представител на Вселенската патриаршия.