С искрено недоумение и огорчение се запознах с декларацията на преподавателите от катедра „Теология” на ФИФ при ПУ „Паисий Хилендарски”. Университет, който уважавам и чието ръководство всякога съм доказвал, че ценя.

Не подобава на което и да е държавно висше учебно заведение да атакува което и да е вероизповедание, а в случая Българската православна църква и нейните поделения – Пловдивската света митрополия и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. И то не за нещо друго, а затова, че Българската православна църква е разкрила Духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив, в която да се надграждат знанията на учениците, обучавани в едноименната духовна семинария. Тоест, учени възроптават срещу правото на Църквата да учи! И то не какви да е учени, а именно теолози, които би следвало да знаят, че една от функциите на Църквата е да преподава вярата и да учи! Дори само това обстоятелство показва, че Църквата действително е занемарила образователната си мисия и следва бързо да положи усилия за запълване на дефицитите на богословско образование. Богословско, което трябва да е такова по същността си, а не по формата. Богословско като дух, а не като диплома.

По покана на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх г-н г-н Вартоломей се събраха от 6 до 9 март 2014 г. в свещено събрание във Фенер предстоятелите на православните автокефални църкви, на което беше решено следното:

1. Преобразуват се отново географските граници на създадените по решение на Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание[1] епископски събрания на Северна и Южна Америка чрез учредяването на отделно такова на Канада и включването на останалите страни извън Съединените американски щати в събранието на Южна Америка и се създават следните епископски събрания в този континент:

Становище на братството на Рилския манастир по повод отправените в ефир клевети по адрес на игумена на Рилската св. обител, Адрианополски епископ Евлогий, от свещениците клирици на Сливенска епархия Силвестър и Евгений, в предаването на водещия Мартин Карбовски по канал TV7, на 9.2.2014 г.

С настоящето братството на Рилската света обител заявява безрезервната си подкрепа към преосвещения игумен Адрианополски епископ Евлогий и изразява голямото си разочарование от неблагоразумната медийна проява на двамата клирици на Сливенска епархия.

Участието на двамата попове, както те бяха представени на няколко пъти от самия водещ, във въпросното предаване постигна своята цел, която далеч не е афишираната от участниците в тази медийна проява. В следващите редове ние също ще ги наричаме с това прозвище, тъй като от излъчения материал останахме с впечатление, че те нямат нищо против.

Днес се навършват 88 години от бомбения атентат в софийската катедрала „Св. Неделя”, организиран и проведен от дейци на БКП с цел с един удар да ликвидират правителството, цар Борис Трети, Св. Синод на БПЦ и елита на българската армия, за да се установи в страната съветска власт. Въпреки че не постига целта си, този атентат по броя на загиналите и ранените над 500 души е сред най-кървавите терористични злодеяния в световната история.

Атентатът от 16 април 1925 г. е предшестван от серия убийства, съвпадащи по време с началото на Страстната седмица - дните за съпреживяване на Христовите страдания и усилен пост. На 14 април (Велики вторник) нелегални комунисти и анархисти правят опит за покушение срещу цар Борис Трети в Арабаконашкия проход, при който загиват шофьорът на царя и неговите двама спътници. В София на 14 април пред църквата „Св. Седмочисленици” двама комунисти убиват о.з. генерал Константин Георгиев. На 16 април 1925 г. (Велики четвъртък) в претъпканата с народ катедрала „Св. Неделя” в 15 ч. и 20 мин. Софийският митрополит Стефан започва службата по опелото на убития генерал Константин Георгиев. В този миг куполът се сгромолясва над молещите се. Мощна ударна вълна поваля мъже, жени и деца, кубето на катедралата хвръква пред очите на стоящите отвън. Потресът от атентата в храм „Св. Неделя” през 1925 г. провокира Софийския митрополит Стефан да излезе със специално послание, осъждащо небивалото злодеяние, както и да посочи ролята на Българската православна църква за умиротворяването и обединяването на българския народ във времена на братоубийства и гражданска война.

„Двери” публикува този исторически документ от епохата, с който не само се осъжда терористичния акт от 16 април 1925 г., но се разкриват корените на това явление, довело „страната до пропаст, до опасност за нейното съществуване”.