На планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти, доколкото можаха да възприемат, видяха Твоята слава, та като Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина Си сияние на Отца.
(Кондак на Преображение)
Разгръщайки страниците на Новия Завет ние несъмнено си спомняме разказа за Христовото Преображение и просиялата от Него дивна светлина. Неслучайно това събитие от земния живот на Спасителя е описано и в трите т. нар. синоптични евангелия (Мат. 17:1-13; Марк 9:1-9; Лука 9:28-36).Повечето от отците, говорейки за Преображението, утвърждават, че природата на светлината, която апостолите са видели на планината, е божествена и нетварна. Така свидетелстват тримата кападокийци (св. Василий Велики, св. Григорий Назиански, св. Григорий Нисийски), св. Йоан Златоуст, св. Лъв I Велики, св. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Симеон Нови Богослов. През 14 в. се разразява спор по този въпрос между св. Григорий Паламà, архиепископ на Солун, и противостоящите му мислители Варлаам и Акиндин. Почти целият спор са върти около въпроса дали светлината на Преображението е тварна или нетварна.
Св. Григорий Паламà се противопоставя на твърдението на противниците си, че Таворската светлина и чувствена, сътворена. Преображението на Христос заема централно място в мислите му. Защитавайки божествеността на светлината, осияла апостолите, св. Григорий утвърждава реалността на мистическия опит, срещата на човека с Бога, среща, която са преживели Петър, Яков и Йоан на Тавор. Там те виждат Христовата слава, стават очевидци на Неговото величие (2 Петр. 1:16-18). Тази светлина в старозаветните теофанѝи (богоявления) e славата Божия, придружаваща тези, които са достойни за нея (Ис. 58:6-8). От нея лицето на Моисей просветва при беседата с Бога, „Моисей се преобразил, когато се изкачил на Синайската планина и по такъв начин видял славата Господня“ (св. Григорий Паламà). Докато Моисеевото преображение произлиза от въздействието на Силата Божия върху него и има, така да се каже, пасивен характер, не е резултат от вътрешно действие, Господ Иисус Христос има това сияние в Себе Си. Светлината на Божеството някога била не като затворена в съд, в тялото Христово, защото светлината е предвечна, а тялото Синът Божи е приел от нас. Затова създаденото заради нас тяло съдържа в себе си пълнотата на Божеството; по такъв начин то е с обòжваща и богосиянна светлина (св. Григорий Паламà).
За Солунския архиепископ Таворската светлина е нетварната енергия, която е енергия на недостижимата Божия същност. Това е разграничението, което той прави в полемиката си срещу своите противници – светлината е Бог, но не Бог по същността Си, а – по Своето проявление, по Своята енергия. Христовото тяло, вследствие от ипостасното Си единение с божествената природа, е обòжено и проникнато от нетварните енергии още на Въплъщението. Христос е същият вчера, днес и вовеки (Евр. 13:8). И именно такъв Го виждат апостолите.
Св. Григорий Паламà обръща внимание, че не Христос се променя на планината, Преображението Му не е явление, което е ограничено от времето и пространството. Изменението става в съзнанието на апостолите, получили способността да видят, да възприемат своя Учител такъв, какъвто Той е – сияещ с вечната светлина на Своето Божество. Светлината на Преображението не започва и не свършва, тя не е ограничена от пространството и не е възприемаема чувствено, макар и тогава да е гледана с телесните очи... С изменението на своите чувства обаче учениците са преминали от плът в Дух. Неслучайно на планината Тавор Христос беседва с Моисей и Илия (Мат. 17:3). Двамата старозаветни боговидци предобразяват с живота си Преображението – единият възлиза при Бога на планината Синай и Бог разговаря с него (Изх. 19 гл.), а другият застава на Хорив пред лицето Господне и Го среща в лъха на тихия вятър (3 Цар. 19 гл.). За да могат апостолите да „видят Царството Божие, дошло в сила“ (Марк 9:1), Словото ги възвежда насаме на висока планина (Мат. 17:1) , т. е. по-високо от „ограниченията на нашето естество“ (св. Григорий Паламà).
По време на молитва (Лука 9:29) Той просиява и по такъв начин открива на избраните от учениците неизразимата светлина, за да покаже, че молитвата е подателка на това блажено видение; че чрез приближаване към Бога, достигнато с добродетел, и чрез единение на човешкия ум с Него произлиза и се явява това осияние, което се дава и е видимо за всички, които по пътя на усърдното добротвроство и чиста мотива, непрестанно се издигат към Бога (св. Григорий Паламà). Апостолите виждат светлината първоначално като сияеща от лицето на Господа, а после като светъл облак; първо с по-слабо озарение, а след това явила се в по-пълна степен, непристъпна за тяхното зрение. Божествената светлина се дава с мярка и е способна да се увеличава и смалява според достойнството на приемащите я, казва светителят. Тя не прекратява своето лъчение. Ето как праведниците ще блеснат като слънце в Царството на Отца си (Мат. 13:43), родени от божествената Светлина, те ще видят Христос – божествен и неизменно свръх-сияещ. Славата на Неговото божество, присъща на природата Му, се явява на Тавор като присъща и на Неговото тяло, вследствие от единството на Ипостаста (св. Григорий Паламà). Така в тази светлина благодатта вече е достъпна и за човешкото естество и тя обòжва онези, които са способни да я приемат. Тя носи в себе си блясъка на бъдещото Второ пришествие на Христос и ще озарява достойните за нея навеки. А за тези, които са приели Христос в сърцата си, Възкресението, Второто пришествие не е само очакване, а вече е и присъстваща реалност. Парусията (Второто пришествие) започва в думите на светците и ето защо св. Симеон Нови Богослов може да напише: „За тези, които са станали чада на светлината и синове на идващия ден, за тези, които винаги ходят в светлина, никога не ще дойде денят Господен, защото те вече са с Бога и в Бога“. Техният град няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила и светило му е Агнецът“ (Откр. 21:23).
