Глава 7. 1-10. Капернаумският стотник. 11-17. Възкресяването на юношата от Наин. 18-35. Учениците на Йоан Кръстител идват при Христос, речта на Христос за Кръстителя. 36-50. Помазването на Христос от жената грешница.

Лука 7:1.  Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Лука 7:2.  Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.

За изцелението на слугата на стотника от Капернаум евангелист Лука говори по-подробно от Матей (Мат. 8:5-13), на което се дължат и различията в двата разказа.

Едва Спасителят пристигнал в град Капернаум, където било временното Му местожителство, когато делегация от юдейски старейшини, вероятно членове на главната синагога, дошла да Го срещне с молба от един стотник, чийто верен и любим слуга бил застигнат от опасен пристъп на болест. 

Глава 6. 1 – 11. Спорът на Господ Иисус Христос с фарисеите по въпроса за спазването на съботата. 12 – 19. Избирането на апостолите. 20 – 49. Проповедта на планината.

Лука 6:1.  В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.

Лука описва конфликта на Христос с фарисеите заради нарушаването на закона за съботата от страна на учениците Му в съответствие с казаното от Марк (Марк 2:23 – 28; срв. Мат. 12:1 – 8).

“В съботата, първа след втория ден на Пасха” – по-правилно: "второ-първа" (δευτεροπρώτῳ). Този термин се среща само тук и никъде другаде, поради което и всички негови тълкувания не са нищо друго освен предположения. От различните опити за обяснение на този термин трябва да посочим преди всичко светоотеческите, които изхождат от предположението, че обикновената събота може да съвпадне с празничния ден. Ето защо някои разбират под "второ-първа" събота съботата, предшестваща този празник (Йоан Златоуст, Епифаний), а други – съботата след този празник, която се падала в събота (блаж. Теофилакт). 

Сред възгледите на учените най-разпространено е мнението на Скалигер, който под "второ-първа" събота разбира първата събота след втория ден на Великден. Те броели седем съботи от втория пасхален ден, в който първият сноп бил принасян на олтара (Лев. 23:10 и сл.), до празника Петдесетница (Лев. 23:15). Така "второ-първа" събота, според Скалигер, всъщност е втората събота след Пасха, но първата след първия ден на Безквасните хлябове. Следващата след нея се е наричала "второ-втора" и т.н. до седмата. Все пак можем да отбележим мнението на Визлер, че това е била първата събота през втората година от седемгодишния период. И накрая, съвременните протестантски тълкуватели, нямайки данни за обяснение на този термин, настояват, че този израз е въведен в Евангелието на Лука от някой книжовник по недоразумение, тъй като в много от авторитетните кодекси на това Евангелие думата "второ-първа" е пропусната (Синайски, Ватикански, Парижки).

Глава 3. 1 – 6. Появата на Йоан Кръстител. 7 – 17. Проповедта на Йоан Кръстител. 18 – 20. Отвеждането на Йоан Кръстител в тъмница. 21 – 38. Кръщението и родословието на Господ Иисус Христос.

Лука 3:1.  А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния,

Евангелист Лука, първият писател, който вписва евангелския разказ с точни хронологични указания в общата история на света, тук дава точно определение на времето, когато започва служението на Йоан Кръстител, Предтечата на Месията.

“в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря”. По-точно "като кесар". Август, който е наследен от доведения си син Тиберий, умира на 19 август 767 г. Но още по-рано, около 765 г., той е назначил Тиберий за свой съимператор. Откъде евангелистът смята петнадесетата година? Дали от началото на съвместното му управление с Август, или от началото на самостоятелното му царуване? По всяка вероятност от началото на съуправлението му с Август, защото Лука казва по-долу, че Христос е бил кръстен, когато е бил на около тридесет години (стих 23). Ако приемем, че Христос се е родил през 749 г., прибавим към нея 30 години, ще получим 779 г., а като извадим от нея 15-те години от царуването на Тиберий, ще получим 764 г. - точно годината, в която Август прави Тиберий свой съимператор.

“Понтий Пилат управляваше Иудея”.  (вж. коментарите към Матей 27:2). Пилат управлява от края на 778 г. до 789 г.

"Ирод" (вж. коментарите към Мат. 2:22) управлявал от 750 до 792 г., когато бил свален от власт.

“Филип, неговият брат”. Той управлявал също от 750 г. до смъртта си през 786 г. Той управлявал Итурея, под която може да се разбира древен Галаад (източната страна на Йордан). Макар че Йосиф Флавий не споменава името на тази област, то по всяка вероятност той е имал нея предвид под името Ватанея или Авранитида, за която съобщава, че принадлежи към тетрархията на Филип (Йосиф Флавий, "Юдейски древности", XVII, 11, 4). Трахонитската област се е намирала също на изток от Йордан, над Итурея.

Глава 5. 1.-11. Призоваването на Симон. 12-26. Изцеляването на прокажения и разслабения. 27-39. Пиршеството при митаря Левий.

Лука 5:1. Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,

По време на проповедта на Христос, когато стоял на самия бряг на Генисаретското езеро (вж. Мат. 4:18), народът започнал да Го притиска така, че Му станало трудно да остане на брега за по-дълго време (срв. Мат. 4:18; Марк 1:16).

Лука 5:2. видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.

“Плавеха мрежите”. Евангелист Лука обръща внимание само на тази дейност, другите евангелисти разказват и за поправянето на мрежите (Марк 1:19) или само за хвърлянето на мрежите (Мат. 4:18). Да се плавят мрежите е било необходимо, за да се освободят от попадналите в тях черупки и пясък.

Лука 5:3. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.

Глава 6. 1-6. Непризнаването на Христос от съгражданите Му – жителите на Назарет. 7-13. Изпращането на апостолите на проповед. 14-16. Мнението на народа и на Ирод Антипа за Христос.  17-29. Убийството на Йоан Кръстител от Ирод. 30-33. Завръщането на апостолите от пътуването им. 34-44. Нахранването на петте хиляди души в едно пустинно място. 45-52. Укротяване на бурята в морето от Христос. 53-56. Чудесата на Христос в Генисаретската земя.

Марк 6:1. Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.

До 7. стих Марк разказва за престоя на Христос в Назарет след чудото с възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:43). От разказа на Матей се вижда, че това посещение се е състояло, след като Христос е приключил с поучението си в притчи, което е предложил на хората край морето (Мат. 13:53-58). Според евангелист Лука това събитие очевидно е било в началото на явяването на Христос като Учител в Галилея (Лука 4:16-30). Въпреки това Матей го поставя в същия период от дейността на Христос, както прави Марк, което може да се заключи от следващите разкази в Евангелието на Матей (Мат. 14; Марк 6:14 и сл.). Що се отнася до евангелист Лука, той очевидно не се придържа стриктно към хронологичния ред, като поставя разказа за посещението на Христос в Назарет в началото на Неговата дейност в Галилея: самият той намеква за това (вж. коментарите към Лука 4:16). Следователно не е необходимо (както предлага например Кнабенбауер) да се допуска двукратна проповед на Христос в Назарет.