Откъс от лекционния курс „Православна догматика”, четен от митр. Йоан (Зизиулас) през 1987 г. в Богословския факултет на Солунския университет. Лекцията е предадена по магнетофонен запис.

Досега се спряхме на предпоставките за развитието на западното богословие, видяхме кои са основните характеристики на западната мисъл и след това проследихме как се проявяват тези характеристики в богословието и в конкретни богословски теми. Спряхме се на разликите между богословието (като слово за Бога) и икономѝята (като учение за Божието дело в света). Разгледахме проблема за filioque и последствията му, а сега ще пристъпим към други аспекти на богословието, които имат връзка преимуществено с икономѝята.

Когато говорихме за съществуването на Бога, отбелязахме, че трябва да кажем някои неща за западното богословие. Първо, че то не прави ясна разлика между икономѝята и богословието в собствен смисъл, т. е. смесва икономията с богословието и пренася троичните отношения, които наблюдаваме в икономѝята, в сферата на богословието, както и че filioque се явява следствие на това смесване и т. н.

Да си спомним за жените мироносици, Йосиф Ариматейски и Никодим – хора, които се споменават мимоходом в Евангелието, но които доказват себе си като верни и смели хора, когато Христос е привидно победен, когато смъртта, отхвърлянето, предателството и омразата са надделели. Тогава те проявяват вярност и смелост, които може да породи само любовта.

В момента на разпятието всички апостоли се разбягали. С изключение на един – Йоан, който бил в подножието на Кръста с Божията майка. Всички други изоставили Христос. Само малка група жени стоели недалеч от Кръста и когато Той издъхнал, дошли да помажат тялото Му, което Йосиф Ариматейски измолил от Пилат, без да се страхува, че ще бъде разпознат като ученик. Защото в живота и смъртта, любовта и верността са победили.

Нека се замислим над това. Лесно е да сме Христови ученици, когато сме на гребена на вълната, сред сигурността на държави, в които няма преследване, в които не сме отхвърлени, където никое предателство не може да ни доведе до мъченичество или до това да станем жертви на подигравки и неприемане.

Нека помислим за себе си не само по отношение на Христос, но и по отношение един на друг, защото Христос е казал, че каквото сме направили на един от нас, на най-малкия, на най-незначителния, това сме сторили на Него.