Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (57 Votes)

Pastir.jpgОще в най-ранни времена, дори когато не са имали Библията и Новия Завет пред очите си, християните са имали ясно съзнание за Църквата и за нейната мисия в света. Едно от най-забележителните свидетелства на раннохристиянската писменост е апокалиптичното съчинение „Пастир” на Ерм.

Сред най-силно засегнатите въпроси в „Пастир” е въпросът за устройството, характера и мисията на Църквата. В едно от виденията си Ерм вижда Църквата като строяща се кула, в която се вграждат различни камъни според качеството и предназначението си. Сред тези камъни можем да различим и себе си: дали сме материал, подходящ за строежа на кулата или стоим далеч от нея...

По своята датировка „Пастир се явява съвременник на посланията на св. Климент Римски, който е управлявал Римската епископска катедра в периода 92-101 г. Немалко древни автори като св. Ириней Лионски и Ориген са смятали, че Ерм е вдъхновен пророк и са оценявали много високо неговия „Пастир”. Наистина, от думите му прозира неподправеност, гореща вяра и дори наивност, но именно те превръщат съчинението му в ценен извор за характера на раннохристиянското богословие.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Rostovski_1.jpgСега за нас е ясно, защо нашият Господ не носи ключовете на Царството и живота така, както носи ключовете за смъртта и ада: където няма врата – там няма нужда и от ключове, защото с Господнето Възнесение небесните двери се отвориха напълно и вече никога няма да бъдат затворени, както пише за това и Откровението: „Вратата му няма да се затваря през деня, а нощ там няма да има“. Затова и ключовете са излишни. Самият Господ не носи такива, но ги дава на Петър и останалите апостоли, сякаш казвайки им: „На Мен не са Ми нужни. Носете ги вие и вече без усилие отваряйте отвореното. Само ако някой по своя воля закрие за себе си небесния вход, на него можете да помогнете с тези ключове. Следващите Ме свободно ще влязат вътре и без тях...“.

О, колко радост има в тази причина за Господнето възнасяне! Той се възнесе на небето, за да разтвори широко пред нас небесните двери, за да можем без препятствия да възходим към небето. Отвори ни, Господи, отвори ни вратите на Твоето милосърдие!

Превод: Златина Иванова

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

{jsrp}url=https://dveri.bg/bible;refresh=1{/jsrp} Ще бъдете пренасочени тук, изчакайте секунда...

1.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 1.69 (39 Votes)
evangelie_1.jpgЗа съвременния човек е трудно да приеме Библията непосредствено, такава, каквато е, в пълнота. Без съмнения, съпоставяне, умуване... За да разберем Библията, ни се налага да извървим дълъг път в лутане, да преживеем много, да се сблъскаме с големи трудности и разочарования, да се смирим - и едва тогава Тя ни заговаря на своя тайнствен език, докосва сърцето ни и ни преобразява.

4.9375 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (64 Votes)

Fr G ChistjakovВ религиозността на много хора днес централно място заема страхът от наказание. Във времената на държавен атеизъм битуваше мнението, че вярващите изповядват Бога единствено за да избегнат мъченията в ада. Именно като страх от адските мъки, приготвени за грешниците в задгробния живот, биваше представяна православната вяра от атеистическата пропаганда, на която трябва да признаем високия професионализъм в това направление.

Освобождаване от страха

Без съмнение, страхът пред смъртта и пред въздаянието, което следва в живота след нея, е своеобразна форма на вяра, но чисто средновековна по характера си. Зографите тогава изобразявали в картини Страшния съд, адските пламъци, дяволите, които измъчват грешниците и ги отвличат със сатанински кикот в преизподнята.

В средните векове религията на мнозинството (не на светите отци на Църквата) се е основавала на страха пред следсмъртното и даже прижизненото наказание. „Страхът е създал боговете” – възкликва един римски поет и е бил прав по своему, защото е имал предвид не Бога, а езическите божества. От езичниците този страх са наследили християните и особено тези, чиято вяра не се уповавала на Евангелието Христово, а на естественото за човеците стремление да се застраховат пред лицето на непонятния и по принцип враждебен свят, където всеки на всяка крачка е заплашен от някаква неприятност и опасност.

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски