Мобилно меню

4.8068181818182 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (88 Votes)

Църквата не предлага система, а ключ; не предлага план на Града Божи, а средство да се влезе в него. Може би някой ще се загуби, защото няма план. Но всичко, което ще види, ще го види без посредник, ще го види пряко и то ще бъде реално за него; докато този, който само изучава плана, рискува да остане отвън и да не открие нищо.

прот. Георги Флоровски

Еп. Калистос УеърЕдин от най-известните египетски отци от четвъртото столетие св. Серапион (Синдонит) веднъж пътувал на поклонение в Рим. Тук научил за прочута подвижница-затворник, жена, живееща в малка стая, която не напускала никога. Скептично настроен към такъв живот, тъй като самият той бил голям странник, св. Серапион отишъл при нея и я запитал: „Защо седиш тук?“. Жената отговорила: „Не седя. Аз пътувам“.

Не седя. Аз пътувам. Всеки християнин би могъл да каже същото за себе си. Да си християнин означава да си странник. Нашето положение, казват гръцките отци, е като на израилтяните в Синайската пустиня: живеем в шатри, а не в къщи, защото духовно сме винаги на път. Това вътрешно пътуване не се измерва с часовете и дните на календара, защото е насочено извън времето – към вечността.

Едно от най-древните имена на християнство е просто „Пътят“. „По онова време“, се казва в кн. Деяния, „биде голям смут за пътя Господен“ (Деян. 19:23). Това име изтъква практическия характер на християнската вяра. Християнството е повече от теория за вселената, повече от учение, написано на книга, то е пътека, по която се движим – начин на живот, в най-дълбокия и богат смисъл на думата.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)
drev_y41.jpgРазмисли върху Ис. 52:13-53:12

Книгите на старозаветните пророци ни удивляват както с безстрашните речи срещу идолопоклонството, нравствената поквара и онеправдаването на намиращите се в неравностойно социално положение (бедни, роби, вдовици и др.), така и с удивителните пророчества за бъдещето на Израил и за идването на Изкупителя от греха. За нас като християни особено ценни и значими са тези предсказания, които предсказват личността и земния живот на Месия. В това отношение от първостепенно значение за нас е четвъртата песен за Божия Раб на св. прор. Исая (Ис. 52:13-53:12).

4.9344262295082 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (61 Votes)
Bogidar.jpgЩе припомня някои моменти от Свещеното Писание, в които ще се опитам да съпреживея заедно с вас вярата на Авраам, Йов и Мария, които са пример за вярващи, т. е. верни Богу.

Вярата на Авраам
 
Господ Бог няколко пъти подлага на изпитание вярата на Авраам. Когато Бог го призовава да излезе от своята земя, от своя род и от дома на баща си и му обещава благословията си, със сигурност на Авраам не му е било много лесно. Той е човек като нас и затова се опитвам да си представя какво е изпитвал: та той дори не е знаел къде ще отиде – Бог е Този, Който го води. Дали се е притеснявал за предстоящите неизвестни обстоятелства, с които ще се сблъска, дали се е смаял на обещанието, че от него ще произлезе голям народ (да не забравяме, че Сарра е била неплодна и бездетна).

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (168 Votes)

Константинополският събор от 1351 г. ясно утвърждава опита и богословието на исихастите. Десет години преди това, през 1341 г. се провежда първият такъв събор, на който св. Григорий Паламà и неговите монаси-атонци представят Светогорския томос, за да изложат същността на своя опит и богословска аргументация срещу Варлаам. След това, през 1347 г., се провежда още един събор – срещу Акиндин. По това време Варлаам вече е кардинал и подема борба срещу исихасткото богословие.

И така, за богословския опит и оправданието на исихазма.

Исихазмът естествено не е ново явление. Исихазмът е молитвен живот, живот с любов и в същото време – светотайнствен, литургичен живот, в който след очистване от страстите човекът получава дълбок опит, възможност за съзерцаване на Божията слава и благодат. Това не е просто начин на подготовка за молитва, както в началото е мислел Варлаам и дори някои невежи монаси са обяснявали, че трябва да се притисне главата към гърдите, да се следи дишането и да се гледа в пъпа… Това са глупости, които още св. Григорий критикува.

4.9766081871345 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (171 Votes)


St Gregory PalamasАнтропологията на св. Григорий Палама е нервният център на неговото богословие. Цялата негова система се стреми към едно единствено нещо – описание и определение на отношенията между хората и на отношението на отделния човек с Бога. Той следва човека в неговата борба и усилия между земното и божественото, между сътвореното и безначалното, и показва пътя, чрез който той да постигне състоянието на предвечното. И точно това състояние прави човека човек, защото той е не само едно украшение или венец на цялото творение, но още и образ на Троичния Бог, за когото предвечното царство е било приготвено още от самото създаване на света.

Целият физически свят е сътворен в резултат на действието на божествената енергия. Но фактът, че дори човекът привидно е създаден в резултат на същата тази енергия, не го прави равен с животните. При човека са били прибавени свръхземни елементи и накрая е било дадено божествено дихание.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж