Мобилно меню

4.9384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (65 Votes)

giannaras.jpgБиблейската и църковната антропология не се противопоставят нито на фактическите данни, нито на езика на съвременната биология. Науката не е в състояние да нанесе вреда на църковните истини и би трябвало да предизвиква безпокойство само сред привържениците на вулгаризирания платонизъм, често пременяващ се в християнски одежди, и стремящ се да подмени истинската християнска антропология със своята.

Ако наистина приемем човешкото тяло за някаква самодостатъчна цялост, а душата – за друга цялост, и признаем само нея за носител на личното начало, а на тялото отредим ролята на инертна обвивка, оказваща на душата само косвено влияние, то съвременната биология би разбила без особен труд нашите конструкции, а езикът ѝ би се оказал несъвместим с църковния. Обаче подобен „платонизиращ” подход няма никакви корени нито в библейската, нито в светоотеческата традиция. На въпроса какво представляват човешката душа и тяло според църковния възглед, бихме отговорили така: както тялото, така и душата са енергии, присъщи на човешката природа. Те са начини на прояви на човешката природа олицетворявящи личността, нейната самотъждественост и самосъзнание.

Това което всеки конкретен човек е – неговата реално съществуваща личност и истинско аз, не е тъждествено нито с душата, нито с тялото, макар да действа, да известява себе си в телесните и психически функции. Телеснобиологическата и психологическата индивидуалност на човека не са статично състояние, а се осъществяват по динамичен начин. Интензивността на това динамично осъществяване расте, достига апогея си и после постепенно спада до пълното изчерпване на душевно телесните сили, на психосоматичните енергии, водещо до смърт. Напротив онова, което човек е по своята същност – неговата ипостас – не е подложено на естествено съзряване, стареене и умиране.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (62 Votes)

images_5.jpgКакво е било мястото на човека в творението?

„И Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Сол. 5:23). Тук св. ап. Павел отбелязва три аспекта или три елемента, съставящи човешката личност. Макар и различни, тези аспекти са строго зависими един от друг – човекът представлява единно цяло, а не сума от отделни части.

Преди всичко, той има тяло „земна пръст” (Бит. 2:7) – физическият или материалният аспект на човешката природа.

Второ, той е душа, живителна сила, която оживява тялото, правейки го нещо повече от къс материя, нещо, което расте и се движи, чувства и възприема. Животните, а може би и растенията, също притежават душа. Обаче при човека душата е надарена със съзнание; това е разумна душа, притежаваща способност за абстрактно мислене и годна да преминава от предпоставки към заключения. Ако тези способности изобщо са представени при животните, то е в много ограничена степен.

Третото е духът, „дъхът” на Бога (Бит. 2:7), който животните не притежават. Важно е да различим „Духа” с главна буква, от „духа” с малко „д”. Сътвореният човешки дух не трябва да бъде отъждествяван с несътворения Свят Дух на Бога, въпреки че те са съществено свързани – чрез духа си човек разбира Бога и влиза в общение с Него.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

Няма вярващ, който да не знае, че Ангел Господен е слязал от небето и е отвалил камъка от вратата на гроба, в който мъртъв и бездиханен е бил положен Създателят на живота и диханието. Малцина обаче знаят истинската причина, поради която камъкът е бил отвален. Мнозина, смесвайки две независими едно от друго събития – излизането на Господа от гроба и отместването на камъка, – смятат, че ангелът е слязъл и е отместил камъка, за да излезе Господ и когато Той е излязъл, станал е трус, който е изплашил пазачите до смърт. И така мислят не само обикновени вярващи, но и някои проповедници на Евангелието. И много икони на Възкресението изобразяват ангел, вдигащ камъка и Господ, Който излиза от гроба, а уплашените от вида Му пазачи паднали на земята като мъртви. (* Явно е, че имаме предвид несполучливите западни икони, а не византийските, които никога не изобразяват Възкресението по такъв начин.) Няма нищо по-невярно от това!

Всеки, който прочете внимателно Евангелие според Матей, ще установи, че Господ е излязъл преди слизането на ангела и отмахването на камъка, и станалия по същото време трус. Камъкът не е бил отвален, за да излезе Господ, а за да покаже вече случилото се Негово излизане. Бил е отвален, за да могат дошлите жени-мироносици да видят празен гроба и да се убедят във Възкресението. Нека обаче погледнем свещения текст: „Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето (т. е. в оня момент), стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма го тук; Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците му, че Той възкръсна от мъртвите“ (Мат. 27:66-28:7).

4.8481012658228 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (79 Votes)
Христовия гроб в храма Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна” (Лука 24:5-6)

Големите християнски празници Възкресение Христово и Рождество Христово обикновено са поводи за нови сензации около личността на Иисус Христос и Неговия земен живот от страна на хора, които търсят популярност или дори се стремят да нанесат удар на християнството. След „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун и “сензацията” за “откритото” Евангелие на Юда (известно отдавна на новозаветната библеистика) сега се предложиха още "подробности" за живота на Иисус Христос. В случая поредната сензация за Христовия земен живот, разпространена от медиите, беше, че бил открит гробът на Христос с Неговото тяло. В тази гробница в отделен саркофаг Той бил погребан (всъщност във въпросния саркофаг е открита само пепел, а няма кости!) заедно с Мария Магдалина (която и при тази „новина” се представя като Христова жена) и с Юда – техния син.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (61 Votes)
ambrosius1.jpgИзвестно ви е, колко е голяма радостта и колко хора се събират в деня на раждането на някой земен цар. Както старейшините и началниците, така и цялото войнство се обличат в коприна, препасват скъпи, златовезани колани и бързат в цялото това великолепие да се представят пред своя цар. Понеже знаят, че радостта на царя ще бъде още по-голяма, виждайки красотата на това великолепие и колкото по-голямо усърдие покажат по време на празника му, толкова повече ще се отдаде той на  веселието (царят, като човек, не гледа в сърцата на хората, а съди за разположението им към себе си по тяхната външност и затова този, който повече го обича, се облича и в най-тържествените си дрехи). Освен това те знаят, че в деня на своето рождение царят е особено щедър и дава израз на своето милосърдие и към велможите си, и към низшите и презрените, ето защо те предварително се стараят да напълнят съкровищницата му с различни богатства, за да може, когато започне царят да раздава, да раздава щедро и то така, че у него по-скоро би се изтощило желанието да раздава, нежели да намалее богатството му. Всичко това те правят с усърдие, защото и сами се надяват да получат в замяна голяма награда.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum