Глава 5. 1-20. Изцелението на гадаринския бесноват, в когото имало легион бесове. 21-43. Изцелението на кръвотечивата жена и възкресението на дъщерята на Иаир.

Марк 5:1. И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.

По-новите изследователи на текста са съгласни да виждат тук не "в страната Гадаринска", а "в страната Гергесенска". Това име произлиза от името на град Гергеса, който според Ориген се е намирал близо до Тивериадското море (Коментар към Йоан 6:24, ал. 40). Евсевий Кесарийски нарича Гергеса "село" и казва, че се е намирало в планина.

В Матей изследователите на евангелския текст четат не "Гергеса", а "Гадара" (Мат. 8:28). Това, което се знае за Гадара е, че е бил значим гръцки град, разположен на около десет километра от югоизточния бряг на Тивериадско море. Населението на този град е било предимно гръцко, но в селата около града се е говорел и арамейски език. Много е вероятно Гергеса да е била част от Гадариската област.

Марк 5:2. И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;

Тук очевидно намираме разказ за същото събитие, което е описано от евангелист Матей (Мат. 8:28 и т.н.). Марк обаче говори за един бесноват човек, а не за двама, както прави Матей, но това означава, че Марк е считал за необходимо да говори само за онзи от двамата бесновати, който е бил най-известен на местните жители поради своята голяма сила и ярост. Излекуването на този бесноват човек със сигурност е направило огромно впечатление на хората и на учениците на Христос.

"Хванат от нечист дух..." (вж. Мат. 4:24).

Глава 4. 1–9. Въведение в раздела за притчите и притчата за сеяча. 10–20. Причината, поради която Господ предава Своето учение в притчи и обяснение на притчата за сеяча. – 21–23. Учениците трябва да светят със знанията си като светилници. – 24–25. Колкото повече човек се стреми към познанието, толкова повече възраства в него. – 26–29. Семе, което расте и узрява само. – 30–32. Царството Небесно от гледна точка на неговата незначителност в началото и величие в края. – 33–34. Заключителни бележки върху притчите. – 35–41. Успокояване на бурята в морето.

Марк 4:1. И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.

"И пак"… Това е вече третият път, когато Господ излага Своето учение на морския бряг (вж. Марк 2:13, 3:7). Множество народ. Тълпата се е увеличила значително, както се вижда от превъзходното прилагателно πλεῖστος, прикрепено към думата „тълпа, народ“ (така според Тишендорф; в нашия текст само πολύς е положителна степен), така че Христос е принуден за удобство, когато изнася своята проповед, да седне в лодка, която е закотвена на самия бряг.

Глава 25. 1-13. Притчата за десетте девици. 14 – 30. Притчата за талантите. 31 – 46. Пророчество за Страшния съд.

Мат. 25:1.  Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;

Мат. 25:2.  пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.

Думата "тогава" (τότε) посочва времето, когато ще дойде Човешкият син. Подразбира се преди всичко (но не само) Неговото окончателно пришествие за съда преди края или в края на света. "Τότε" служи и за връзка с предходната реч и показва нейното продължение. Спасителят продължава да говори на учениците Си на Елеонския хълм, виждайки Йерусалим. Визелер определя времето като вторник, 14 април, 12 нисан 783 г. от основаването на Рим.

Божието Царство, разбира се, не може да бъде като десетте девици - това е само особен вид реч, както в Матей 13:24 и на други места, и означава, че Небесното Царство е подобно на онези обстоятелства, изложени в притчата, в която участват десетте девици. Същото, което се е случило с десетте девици, излезли да посрещнат младоженеца, е или ще бъде и в Царството, установено от Спасителя. Всички членове на това Царство без изключение, вярващи и невярващи, или тези, които само са чували за Христос, могат да приличат на десетте девици. С изключителна точност и краткост, само в осемнадесет отделни думи (на гръцки език), тук е характеризирана личността на всеки човек, който е член на Христовото Царство или който изобщо има някаква връзка с Христос. 

Евангелие от Марк, глава 3.  1 – 6. Изцелението на сухоръкия човек в събота.  7 – 12. Общо описание на дейността на Иисус Христос.  13 – 19. Избирането на дванадесетте ученици. 20 – 30. Отговорът на Иисус Христос на обвинението, че Той изгонва демони със силата на сатана. 31 – 35. Истинските родственици на Иисус Христос.

Марк 3:1. И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.

(За изцелението на човека с изсъхналата ръка вж. коментарите към Мат. 12:9–14.)

Марк отбелязва, че болният имал изсъхнала, а не суха ръка (Мат. 12:10). Следователно той не се е родил с такава ръка, а тя е била изсъхнала, вероятно от някаква рана.

Марк 3:2. И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.

Според свидетелството на Марк фарисеите  – тук става дума за тях – са следили с особено внимание (παρετήρουν) дали Христос няма да го изцели (θεραπεύσει) в събота. Разбира се, те възнамерявали след такова изцеление да обвинят Христос, че е нарушил закона за съботната почивка.

Евангелие от Марк, глава 2. 1–12. Изцеление на разслабения в Капернаум. 13–14. Призоваването на митаря Левий. 15–17. Трапеза в къщата на Левий. 18–22. Разговор за поста. 23–28. Откъсването на класовете в съботния ден.

Марк 2:1. След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.

Изцелението на парализирания е описано и от Матей (вж. коментарите към Мат. 9:1 – 8). Но евангелист Марк дава някои подробности, които Матей няма. Така още в първия стих той обяснява, че Христос, идвайки в Капернаум, отишъл в една къща, принадлежаща на Петър. Трябва да се отбележи, че този стих е предаден неточно на руски. И по-конкретно изразът "след няколко дни" е неудачно поставен в началото: Христос прекарва далеч от Капернаум не "няколко дни", а несъмнено няколко седмици, иначе остава неразбираемо споменаването в Марк 1:39 на Христовата проповед в цяла Галилея. Затова стихът трябва да се преведе по-точно така: "когато Иисус влезе отново в Капернаум (според по-доброто четене: καὶ εἰσελθὼν πάλιν, а не καὶ πάλιν εἰσῆλθεν), след няколко дни стана известно, че Той е влязъл в къщата" (εἰς οἴκον е винителен падеж). Пребиваването на Христос в уединение може да е било с цел да преподава Евангелието на учениците Си, които Той обещава да направи ловци на хора (Марк 1:17) [1].

Марк 2:2. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

Евангелист Марк отбелязва, че Господ е проповядвал „словото" на събралия се народ, но не съобщава съдържанието на това „слово" или реч.