Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 1126

4.8933333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (75 Votes)
1_116.jpgИли за живота след смъртта

Когато човек изследва познатата Христова притча за богаташа и бедния Лазар, той може да забележи много неща, може да обърне внимание на  нейното социално измерение или дори да направи много нравствени и моралистични изводи. Но ние ще се спрем на въпросите, които имат връзка с живота след смъртта, тоест ще разгледаме есхатологичното съдържание на притчата.

Първо. Както се вижда от притчата, в нея не се говори за живота след Второто Христово Пришествие, а за живота на душата между смъртта на човека, тоест за времето от излизането на душата от тялото до Второто Христово Пришествие. Става въпрос за периода, който се нарича междинно състояние на душата. Други са Христовите слова, които се отнасят за Неговото Второ Пришествие, когато Той ще дойде, за да съди човеците, след като преди това се осъществи възкресението на телата и душите отново ще влязат в телата, за да се наслаждава човек на това, което е извършил през живота си.

Второ. Споменава се, че съществува смърт в живота на човека. Богаташът и бедният Лазар са умрели. Смъртта е отделяне на душата от тялото. Това състояние се нарича заспиване, защото смъртта е била заличена с Христовото Възкресение. Със Своите страдания, Кръст и Възкресение Христос онтологически е заличил смъртта и е дал възможност на човека да я преодолее чрез живот в Църквата. Това, че смъртта е заспиване, определено временно състояние, се вижда и от начина, по който светците умират, тъй като те имат своето упование в Христос, както става ясно от нетленните и чудотворни мощи.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)
Автореферат на дисертация за присъждане на образователна степен „доктор” на тема "Сотириологични предпоставки на христологичните възгледи на Теодор Мопсуестийски".

Научен ръководител: доц. д-р Иван Петев
Рецензенти:
1. Проф. дфн Георги Каприев
2. Доц. д-р Александър Омарчевски
 
СЪДЪРЖАНИЕ
І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
УВОД
1. Актуалност на темата
2. Цел, задачи и метод
3. Съвременно състояние на изследванията
ІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
ПЪРВА ГЛАВА: Теодор Мопсуестийски и неговото място в Преданието
1. Жизнен път на Теодор Мопсуестийски
1.1. Извори
1.2. Хронология
2. Творчеството на Теодор Мопсуестийски
3. Тълкувателният метод на Теодор Мопсуестийски
4. Осъждането на Теодор Мопсуестийски
ВТОРА ГЛАВА: Домостроителството на Спасението според Теодор
Мопсуестийски
1. Сътворението на света
2. Сътворението на човека
2.1. Човекът – „свързващо звено” (σύνδεσμος) във всемира
2.2. Човекът – сътворен по образ и подобие Божие (κατ’εἰκόνα
καὶ ὁμοίωσιν τοῦ Θεοῦ)
2.3. Волята (γνώμη) – нравствената способност на душата
3. Грях, смъртност и първото състояние (ἡ πρώτη κατάστασις) в
историята на човека
3.1. Състоянието на човека преди грехопадението
3.2. Грехопадението на Адам и неговите последствия

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (70 Votes)
Пети вселенски събор, икона от МетеораПредставеният тук текст е част от автореферата на дисертационния труд „Сотириологични предпоставки на христологичните възгледи на Теодор Мопсуестийски” на младия богослов Светослав Риболов. Текстът не е подготвян специално за публикация и подборът на откъса е направен от редакцията на „Двери”. Целия автореферат можете да прочете тук.

1. Въплъщението на Бог Слово като „обитаване” (ἐνοίκησις) в човека

Описването на въплъщението на Бог Слово като „обитаване” (ἐνοίκησις) в човек не е чуждо на цялата антиохийска традиция. То се среща в зле запазените съчнинения на св. Евстатий Антиохийски и Диодор Тарсийски. По техния образец ТеодорМопсуестийски възприема в богословския си речник това понятие. То обаче не бележи ставането на Бог Слово човек, а в цялата си употреба е насочено да маркира по-скоро отстоянието между двете природи – божествена и човешка, и също така – съхранението на тяхната самостоятелност и ненакърнимост като отделни природи. Като метафора на това понятие Теодор Мопсуестийски използва и израза „обличане на човек” от Бог Слово, чието съдържание и смислова натовареност се покрива с „обитаване”.

2.04 1 1 1 1 1 Rating 2.04 (50 Votes)
проф. ХубанчевВ Стария Завет няма отделно формулирано учение за човека. Основните идеи в старозаветните книги разкриват на първо място промислителните действия на Бога към богоизбрания народ в очакване и подготовка за идването на Месия – Изкупител и Спасител на целия човешки род. Хилядолетната история на Израил обрисува изключително богата и разнообразна картина на личности в конкретни социални реалности: това са земеделци и номади, царе и роби, левити и пророци, призовани по различен начин от Бога и откликнали по разному на Божия призив към тях. Наред с многото класически места в Стария Завет, съдържащи основоположни антропологични принципи, като Бит. 1:26-28; 2:7, 17-18; гл. 3, 5:3; Пл. Йер. 3:39, в богословието централно място заема псалом 8.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (77 Votes)
1_73.jpg
Наставление с изобличение към всички:
царе, архиереи, свещеници, монаси и миряни,
изречено и изричано от Божиите уста

(откъс)

...Епископи, глави на епархии, разберете:
На Моя образ отпечатък сте вие.
Поставени, говорите вие пред Мене,
В събранията на праведните предстоите.
Зовете се вие Мои ученици,
Носещи пребожествения Ми образ.
Дори и над малката обща трапеза
Такава велика власт сте добили,
Каквато от Отца имам Аз, Богът Слово.
Аз съм Бог по природа, но въплътих Се
И станах човек, но в две действия, воли
И в две естества. Неразделно, неслитно.
Аз съм човек и Бог съвършен Съм.
Като човек Аз ви въздигнах
С ръцете си Мен да докосвате и да държите.
Като Бог за вас съм Аз недостъпен
И неуловим за ръцете ви тленни.
Невидим съм Аз за слепите духом,
За всички заклан – непристъпен останах,
Бог и човек в една всесвета Ипостас Съм.

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски