Мобилно меню

4.9285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (112 Votes)
1_39.jpgКакво точно продължаваме да празнуваме на Рождество Христово в съвременните общества по „западен модел”?
 
Вероятно онова, за което говори и названието му: Раждането на Христос, независимо от това, какво си мисли всеки от нас за него. Може би е Бог, който е станал човек. Или само основател на още една религия. Или просто харизматичен моралист, забележителен философ, романтичен социален реформатор. Всички считаме за очевидна особената роля на Христос в човешката история и следваме навика да празнуваме раждането му.

На какво може да се опре съвременният човек относно първото предположение – че Христос е Бог, станал човек? С какви логически основания, плод на споделен опит, разполага той? Как е възможно Христос, една исторически локализирана човешка личност, която носи екзистенциалните ограничения на човешката природа, да бъде самото Първопричинно Начало на съществуващото, Богът – създател на вселената?

4.9838709677419 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (62 Votes)
_2Раждането „по плът” на Божествения Логос - Господ Иисус Христос е едно от най-значимите събития в човешката история. По думите на св. Йоан Златоуст, то е „митрополия”, център на всички църковни празници. Без Рождество нямаше да има Богоявление, Преображение, Разпятие, Възкресение и Възнесение. Без Рождество не може да има Възкресение, а без Възкресение би се обезсмислило божественото въплъщение. Цялата събитийност на божественото Домостроителство, изразена в Господските празници, е неразривно свързана. Празниците сами по себе си са едно цяло и ако Църквата ги е разделила, то е само условно, за да могат всички членове на Църквата да вникнат в дълбочината на всеки един празник, да го осмислят, почувстват и съпреживеят. Образ на тази неразривна връзка между празниците е Литургията, по време на която всеки път преживяваме целия Божествен план за спасението на света. Затова и св. отци казват, че всяка неделя празнуваме и Рождество, и Възкресение, и Петдесетница.

4.9333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (120 Votes)
1_48.jpgОбливайки се в сълзи, разпитвах за Господа всички, които някога Го бяха виждали: пророците, апостолите и отците, действително мъдрите... С голяма скръб и сълзи на очи ги молех да ми кажат къде са Го видели някога, на кое място и по какъв начин”(1)

Св. Симеон Нови Богослов

Името на о. Александър Мен е едно от най-известните и най-противоречивите в историята на Руската Църква през XX в. То е известно почти на всички християни в Русия, както и на много извън нейните граници. За учениците си той е един от най-забележителните проповедници, пастири, и може би богослови, на нашето време. Смъртта му е безспорно мъченическа. За противниците на о. Ал. Мен неговото творчество е също ярко събитие в църковния живот на 70-те и 80-те год., но с отрицателен знак: о. Александър Мен бил забележителен проповедник, обаче водил хората не в Църквата, а в някакво „околоцърковно пространство”, до голяма степен разграничено от нея; или даже в междуцърковно пространсто – оценка, свързана с негативно отношение към икуменическите позиции на о. Александър Мен.

Привържениците на двете концепции така и не намериха общ език. От многобройните книги, посветени на о. Александър Мен, повечето са или „акатист”, или „акатист с обратен знак”. Това показва не само, че „пътят към диалога е винаги труден”, но говори и за необикновената сложност на самия феномен о. Александър Мен и неговото творчество.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)
A_Shmemann_early_photograph.jpgКогато в Църквата избухват и се разгарят спорове, а това, уви, се е случвало и се случва често, в църковните среди неизменно се раздават призиви тези спорове да бъдат прекратени в името на мира и любовта. И на това бихме могли само да се радваме, ако в подобни призиви не звучеше толкова явно и нещо друго. „Това, за което вие спорите, – чува се в тях – не е важно, то не интересува никого и не е разбираемо за никого, освен за „специалистите” и „ерудитите”, а поради това и целият ви спор носи само съблазни и вреди…”
 
Тук се налага да припомним на тези изобличители нещо много важно, за което те като че ли забравят. А те забравят, че в Църквата мирът и съгласието са неотделими от истината. „Външният” – невярващ и нецърковен – човек ще се усмихне и ще свие рамене: „Що е истина?” Точно така е попитал и Пилат стоящия пред него Спасител. А Спасителят не му е отговорил, тъй като „външният” преди всичко не вярва в това, че истината е възможна, тъй като за него тя е винаги относителна, винаги се измерва от ползата, от успеха, от „актуалността”. За нас обаче, които сме вярващи и които знаем, че Църквата е основана върху въплътилата се Истина, че целият неин живот е в Този, Който е казал „Аз съм пътят и истината и животът” (Иоан 14:6) – за нас в Църквата няма нищо неважно, защото всичко се измерва чрез тази Истина и всичко Ѝ служи.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)
1_2.jpg(Първа част)

Приносът и делото на света Богородица

Съвършенството на добродетелта на света Богородица било нейната сила. С тази сила на добродетелите си тя сложила край на властта на греха, който владеел над човеците: „и беше достатъчна добродетелта на една душа да се противопостави на злобата на всички хора от както свят светува”87. По този начин света Богородица станала ковчег, който спасил човешкия род от страшния потоп на греха, както точно станало с Ноевия ковчег в Стария Завет88. Праведността и добродетелта на света Богородица измили човешката природа от зловонието на греха и заличили срама, който той причинил, унищожавайки едновременно и „безчинството” на общия враг на човека – дявола89. Тази победа над греха не се ограничила само до света Богородица, а се пренесла върху всички човеци90. Защото съгласно фундаменталната истина на православната вяра съществуването на всеки човек е тясно свързано със съществуването на другите. Това онтологично общение и единство на човешката природа води до това, че добродетелта и чистотата на едно лице се влива в целия човешкия род. Следователно, победата на света Богородица срещу греха никога не е била разглеждана само като нейна лична слава, а като победа, постигната от всички човеци.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин