Мобилно меню

4.9506172839506 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (81 Votes)

Прославяйки ги на една дата, Църквата сякаш иска да ни напомни за разнообразието от човешки характери и пътища, които водят към Бога. Двамата апостоли са наречени „първовърховни“, но и първенството им съвсем не е идентично. Петър е един от най-близките ученици на Христос по време на Неговия земен живот, а Павел не присъства в евангелските събития. Той започва да проповядва доста по-късно и дори не е „официално утвърден“ като един от дванадесетте апостоли. Въпреки това, можем да направим паралел между техните съдби.

Симон, по-късно наречен Петър, както и брат му Андрей, са обикновени галилейски рибари. Галилея е най-отдалечената от Йерусалим палестинска област по онова време. Там живеят немалко езичници. Жителите на столицата се отнасят високомерно към тях, като към провинциалисти. Те говорят със забележим акцент, благодарение на който Петър бива разпознат в двора на първосвещеника. А да си рибар – тогава е най-обикновената и непривлекателна професия. Рибарите извършват своя улов на Галилейското езеро, предимно през нощта, така че често сънят не им достига; мирисът на риба се просмуква в кожата им; доходите им са твърде непредсказуеми – всичко зависи от късмета... Като цяло, животът на галилейските рибари не е за завиждане и може би именно поради това още щом чуват поканата на странстващия Проповедник – „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ [Мат. 4:19] – братята веднага Го последват, като дори оставят мрежите, които след всеки улов се налага да чистят и кърпят.

4.9918032786885 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (122 Votes)
1_62.jpgМитрополит Антоний често повтаряше, че не е богослов или че в най-добрия случай е слаб богослов, доколкото няма специално богословско образование. В неговия път към Църквата и през църковното му служение, не е останало време за обучение в богословско учебно заведение. В академичните църковни среди често може да се чуе, че митр. Антоний не е богослов. Понякога може да се попадне и на по-резки изказвания – че митр. Антоний е богословски неграмотен и затова прави не напълно коректни и рисковани от гледна точка на православното богословие изказвания*.Такава бдителност изисква някакво възражение или потвърждение. Поради това ще опитам да покажа в достъпното днес наследство на митр. Антоний наличието на определен богословски метод, използван от него в пастирския и църковния му живот.

Тъй като смятам да говоря за богословския метод на митр. Антоний, трябва да започна с уточнение на смисъла на думата богословие – термин не толкова ясен, колкото изглежда обикновено. В древните светоотечески творения, както и в съвременните катехизиси и учебници по догматика могат да се намерят немалко определения на думата. Сега бих предложил следното „рамково” определение: богословско е всяко твърдение за Бога, основано на опит. Мисля, че ако приложим това определение към наследството на митр. Антоний, няма да остане съмнение дали е богослов, защото в цялата си разностранна дейност той говори за Бога въз основа на опит.

4.9502762430939 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (181 Votes)
1_58.jpgСветът е изоставил християнството – такъв е основният факт на „новата история”. Епохата на властта на християнството над света е приключила с „освобождаването” на света от тази власт. Средновековният синтез, в който е направен опит за разрешаване на изначалния антагонизъм между Църквата и „този свят”, се е разпаднал. Но този нов разрив не е просто завръщане към ранното, доконстантиново положение на нещата. Тогава християните са вървели към победа. Сега вече победата е останала в миналото и се обръща в поражение. Тогавашният свят все още не е вярвал в християнството, докато сегашният вече не вярва в него[1]. Наистина, сегашният свят би съхранил това-онова от християнското си минало – християнските „принципи”, „основи”… Ние живеем в свят, който е пълен с християнски „паметници”. И когато светът не се бори с християнството открито, той дори е готов да признае своите „източници” за християнски. И все пак, трябва да сме слепи, за да не виждаме, че това, което вече истински вдъхновява, което истински „движи историята”, са нови и съвсем не християнски „откровения”, че в тях човешките тълпи влагат неумиращата си вяра в земния прогрес, в земното щастие, а така наречените „християнски принципи” се оказват все повече безсилни пред заплашващата да ни задуши вълна от груба сила, цинизъм и лъжа. Уви, големият път на историята вече преминава покрай християнството.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

IrodionСред всички монументални архитектурни шедьоври, построени от Ирод Велики в течение на неговото 30-годишно управление в Израил, никой не внушава толкова страхопочитание, както величественият дворец-крепост, издигнат на границата на Юдейската пустиня и назован в негова чест „Иродион“.

Крепостта „Иродион“ се намира най-отгоре на хълм, чийто връх е с височина 759 м. над морското равнище. Оттук се разкривал панорамен изглед към всички владения на царя, в това число и към Йеруалим, намиращ се на 15 км на север. Безжалостният управник, сдобил се с властта след политически измами и брачни връзки със семейството на Хасмонеите, е бил главният строител на царството, макар и доста „проблемен“ монарх.

Яростта и параноята на Ирод са нямали граници, което го довежда дори до убийството на собствените му деца и на любимата му съпруга. Така че е било сложно да бъде обуздано прекаленото му увлечение по огромни и скъпоструващи строителни начинания.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (95 Votes)
31_loavesandfish.jpg“…да станете участници в божественото естество…” (2 Петр. 1:4)
 
Един от актуалните въпроси в православното богословие през 20 век бе т. нар. „западен плен на православното богословие”, гениално формулиран от отец Георги Флоровски като „остра романизация на Православието, латинска псевдоморфоза на православието”. С този термин се обозначава възприемането на западните методи за богословстване, усвояването от източното богословско съзнание на западните форми и категории на мислене. Извън тесните академични среди малцина си дават сметка за дълбочината, с която този проблем рефлектира върху ежедневното ни християнско битие и световъзприемане, Озападняването на православието  е частично разкрито в неговите регионални измерения от големите богослови на нашето време Г. Флоровски, А. Шмеман, Йоан Майендорф, Л. Успенски, Д. Станилоае, Хр. Янарас и др. Друг коректив на „озападненото” православно богословие е животът на съвременните светии, които по Божия милост просияват и днес и чието свидетелство на вярата не може да бъде ограничено в рамките на схоластичното богословие. Може да кажем, че е налице ясна „диагноза” за кризата в днешното православно богословие, но въпреки призива на цяла плеяда харизматични богослови за възвръщане към богословието на св. отци, въпреки техния огромен труд, намерил своя апогей в светоотеческия синтез като средство за преодоляване на кризата, и до днес православното мислене продължава да живее в схоластичната рамка на западния плен.

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит