Богословие | Показалец

Един нестандартен поглед към библейските болести

4.8780487804878 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (41 Votes)

Библията, създадена в продължение на столетия с усилията на много поколения като главна светиня, Книга на книгите, се явява не само основен източник на вероучение и духовна мъдрост, но и ценен паметник на историята и културата на великите цивилизации на Древния свят. Учени представители на различни области на науката и изкуството, се обръщат към нея за отговори на различни въпроси, неизбежно възникващи при изучаването на различни проблеми. В много случаи намираме отговор на страниците на Св. Писание, но и в много случаи тези страници поставят пред нас въпроси, чийто отговор изисква допълнителни изследвания и търсения. Един от тези малко известни, а нерядко и малко понятни аспекти се явяват т. нар. Библейски реалии – животни, растения и т.н. Към тези реалии се отнасят и различните здравословни проблеми и болести, споменати в Библията.

1. Понятие

Болестта като нарушение на нормалната жизнеспособност на организма вълнува хората от древност. Както всички останали народи, и евреите в древността са отделяли внимание на физическото здраве и съответно на болестите, техния произход и лечение.[1] И макар да се предполага, че в библейски времена е съществувала фиксирана класификация на заболяванията, подобна на тази от днес, Библията не ни дава изчерпателна информация за болестите, съпътстващи живота в библейски времена. В текста на Св. Писание имаме споменати редица здравословни проблеми, но тяхното конкретно значение в съвременен смисъл не винаги може лесно да се определи.[2]

Цялата статия: Един нестандартен поглед към библейските болести

Тълкувание на първи Давидов псалом

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
а в закона на Господа е волята му,
и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!

Въпреки, че е малък по обем, този псалом играе в Св. Писание уникална роля. Бидейки пръв в книгата на молитвите, самият псалом не е молитва в собствен сисъл на думата: молитвите в Псалтира започват от втория псалом. В Книга Деяния апостолски 13:33 се привежда цитат от втори псалом с указание – “както и във втория псалом е писано”. Обаче в манускрипт на Новия завет от пети век, а също и у Ориген, се приема, че в този пасаж псаломът е наречен първи, а не втори, така или иначе, все пак със сигурност можем да считаме Псалом 1-ви за непринадлежащ към книгата на молитвите и хваленията (т.е. Псалтира), а като въведение към нея. В едно такова въведение трябва да бъде разкрит начинът, по който човек ще може да влезе в състояние, в което, според псалмопевеца, ще може да се извършват молитвите и хваленията а Господа Бога. На съвременен език псаломът би трябвало да се разглежда като изложение на методологията за правилна молитва. Ние, като че ли няма да намерим друго място в Св. Писание, където да се дава не самата молитва, но подходът към нея (срв. новозаветното учение и свидетелство за молитвата в Мат. 6:5-8). Този, който се интересува не само от изпълняването от формална страна, но и от преживяванията по време на молитвеното общение с Бога и от душевните сили, които движат молитвата, трябва да чуе свидетелството на Свещеното Писание за това.

Цялата статия: Тълкувание на първи Давидов псалом

Възкресението на тялото

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (132 Votes)

„Бог не е създал смъртта“. Човекът я е въвел в света, пожелавайки по своя воля живот само за себе си и в себе си, откъсвайки се от източника, целта и съдържанието на живота – от Бога. Поради това смъртта – като разединяване, отделяне, временност и преходност – е станала върховен закон на живота, разкривайки илюзорната природа на всичко земно.

За да се утеши, човекът е създал мечтата за друг свят, в който няма смърт; и заради нея се е лишил от този свят, предавайки го решително на смъртта. Само ако си върнем напълно християнското разбиране за смъртта, като за корен на извратеното разбиране за самото съдържание на живота, бихме могли да чуем отново, сякаш за пръв път, вестта за унищожаването на смъртта чрез възкресението.

Провъзгласяването на възкресението е сърцето на християнството. Бих искал да подчертая, че не говоря просто за безсмъртие на душата след нейното разделяне от тялото, за тайнствено безтелесно съществуване в отвъден, мистериозен и етеричен свят. Имам предвид точно възкресение. „Мъртвите ще възкръснат и тези, които са в гробовете ще се възрадват“.

Цялата статия: Възкресението на тялото

Поглед към богословието на личността в контекста на постмодерната криза на общността

4.8987341772152 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (79 Votes)

Социолози, философи, политолози, психолози, непрестанно се опитват да анализират все по-бързата промяна на начина на живот, родена от модерната хипериндивидуалистична антропология.

Със сигурност можем да кажем, че съвременното общество е едно ново общество, без аналог в досегашната човешка история. Някои го наричат постмодерно, поради умирането на идеологиите, формирали го в миналото.

Жаждата за нещо ново поражда непрестанното развитие на технологиите и опита да се технологизира дори и ежедневието. Като причина за това се изтъква желанието за пълна независимост на човешката личност. Утилитарната етика е единствената етика в постмодерното общество, и тя неминуемо променя човешките взаимоотношения, става причина за кризата в общението. Ако се опитаме иконично да си представим образа на модерния човек, то този образ би бил фрагментиран, разбит на много частици все по-независими една от друга. Тази фрагментираност се проявява във всички наши взаимоотношения. Тя е модел на живота. Отделният фрагмент е изолиран от цялото и се превръща в индивидуална форма на съществуване. Човекът се затваря все повече и повече в своята изолация.

Цялата статия: Поглед към богословието на личността в контекста на постмодерната криза на общността

Основи на богословската полемика според преп. Анастасий Синаит

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

Последните години са белязани от забележително разгръщане на богословската наука в Русия. Но прогресът на която и да било наука би бил немислим без умението да бъде водена научна полемика. Подобно на всяка друга дейност, и научната полемика изисква съблюдаване на определени, писани и неписани, правила, тъй като задачата на учения трябва да се състои не в това, да докаже по любимия си начин превъзходството на своята научна хипотеза, концепция или теория (само защото тя е негова), а в това, да намери истинско решение на една или друга, все още нерешена задача. В много по-голяма степен това важи за богословската наука, която има пред себе си не само чисто научни, но и духовни цели. Ето защо, за учените богослови е много важно да обърнат погледа си към опита на Отците на Църквата, за които „формулирането” на догматите на вярата е било не самоцел, а средство за предпазване на вярващите от едни или други еретически заблуждения. Своите догматически формулировки Светите отци са разработвали и прецизирали именно в полемиката, често пъти точно в рамките на диалога, на дискусията – писмена или устна – със своите опоненти. Преданието ни е оставило записи от подобни богословски диспути. Достатъчно е да си спомним само за Разговор с Трифона юдеина на свмчк Юстин Философ или Диспут с Пир на преп. Максим Изповедник. Интересът към тази част от светоотеческото наследство е важен както за познаването на вътрешно православната научна, пък и не само научна, полемика, така и за воденето на между религиозен богословски диалог.

Цялата статия: Основи на богословската полемика според преп. Анастасий Синаит

Гласът на св. отци

Писание и предание

Стар Завет

Нов Завет

Страница 34 от 58

И рече старецът...

Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.

Св. Макарий Велики