Мобилно меню

4.9883720930233 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (86 Votes)
grig_bogoslov.jpg
Произведението на св. Григорий Богослов „За менe самия и за епископите” е едно от най-цензурираните светоотечески произведения, въпреки че е създадено в т. нар. „златна епоха” на Православната църква – времето на вселенските събори, когато кападокийските отци са давали решителен принос за формулиране на догматите на вярата. То е писано под влияние на впечатленията на светителя от църковния живот в столицата Константинопол, чиято катедра той оглавява. Св. Григорий Богослов се изправя лице в лице с постоянните интриги, с вътрешния живот на епископата. Потресен, той оставя катедрата си след края на Втория вселенски събор през 381 г.

Четейки долните редове, човек трудно може да си представи, че ни делят векове от автора. Някои читатели биха могли да възкликнат: „Е, какво, значи нищо ново под слънцето! Винаги е имало порочни епископи, винаги времената са били смутни. И Църквата е оцеляла, значи - да не се притесняваме.” Да, верен е Бог, но ние сме длъжни да осъзнаем, че „златното време” е наречено така не заради своята безметежност и защото в него не е действал „духът на отстъплението”, а защото е имало пастири като св. Григорий Велики, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и десетки още други, чийто глас е звучал силно, ясно и които са наричали нещата с техните истински имена. Именно техните недвулични думи „Да, да” и „Не, не” към всичко случващо се в Църквата са създавали критериите на църковния народ, за да има той възможност да различава „духа на антихриста” и да пази съвестта си неосквернена.

Поради изключителната актуалност на произведението на св. Григорий Богослов за църковния живот у нас публикуваме част от него в превод от
руското издание на свещ. Ал. Ястребов с коментар на архиеп. Иларион Алфеев. Координатите на текста в Patrologia Graeca са: 37, 1166-1227.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
1_71.jpg„... на старостта тояга е и свещ на младостта.”

Драги потомци на славни български деди,

През 30–те години на 20-ия век българска културна делегация посещава скандинавските страни. Възхитени от добрите обноски на хората помежду им, към природата и животинския свят, те запитали техния министър на културата: „На какво се дължи всичко това?” Той посочил стоящата на бюрото му Библия и казал: „Ей на тази Книга, която можете да видите във всеки дом, се дължи нашата култура и добрите отношения помежду ни...” (сп. “Зов, София, 1931-1934 г.)

Върху непреходните и вечни морални ценностти, дадени от Бога чрез Библията, преведена от св. братя Кирил и Методий и донесена от техните ученици в България през 9 век, беше изградена и българската култура...

Св. Библия е преди всичко история на еврейския народ и на човечеството въобще. Затова тя се нарича още Книга на живота и Книга за живота.

Мнозина започват да четат Библията или като научен труд, или като история, или дори като... роман. Това е грешка, водеща до отказ за четене въобще.

2.1428571428571 1 1 1 1 1 Rating 2.14 (77 Votes)

1_60.jpgСв. Йоан Кръстител – Ивановден

„Не аз съм Христос, но съм пратен пред Него“ (Иоан 3:28)

Църковният канон е определил на всеки иконостас до иконата на Господ Иисус Христос отдясно да се намира и иконата на Неговия Предтеча – св. Йоан Кръстител. В бедняшка дреха от камилска вълна, сурова и строга се откроява фигурата на великия Божи пророк, застанал на централния исторически прелом между старата и новата ера.

Св. Йоан Предтеча започва безпощадната си и изобличителна проповед край бреговете на р. Йордан (ок. петнадесетата година от управлението на римския имп. Тиберий), за да подготви общественото служение на Богочовека Иисус като Месия и Спасител на всички човеци. „Покайте се – призовава той, – защото се приближи очакваното царство на Духа. Прави правете пътеките на Божията правда: пътят към осъществяване на божествената истина е пътят на духовната обнова“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (68 Votes)

1_30.jpgКогато ви говорих за съдържанието на библейските пророчески книги – тази най-важна и в известен смисъл централна част на Стария Завет, ги нарекох „книги на надеждата“, защото те са устремени и винаги ще останат устремени към най-високия връх, към необозримото бъдеще, което след време философите биха могли да нарекат пневмосфера, сфера на духа, която ще замени ноосферата – настоящия период от битието.

Тази надежда сякаш има две посоки. Едната е насочена към вечността, развива се в безкрайността на историята и преминава отвъд пределите на земното време там, където заложените в нас вечни потенции могат да се реализират в пълнота. Втората посока е устремена към центъра и като че в сърцето на историята: това е Новият Завет – най-важната ос в световното развитие.

Въпреки че в самия текст на Новия Завет рядко срещаме указания, че Иисус Назарянина се яви в света „в края на времената“, трябва да помним, че става дума за края на определен исторически отрязък, или, както са казвали в древността, еон – голям промеждутък от време. Можем да попитаме: защо е било необходимо това?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

7.jpg„Но защо ми е небето, щом аз самият съм станал небе!“ – казва св. Йоан Златоуст и именно това е християнското настроение и разбиране, което в днешно време сме изгубили. За огромното мнозинство от нас, независимо дали вярващи или атеисти, светът е разделен: от едната страна е религиозното, църковното, от другата – реалният живот, ежедневието. Това разделяне на света на „свещено“ и „профанно“ всъщност е чуждо за християнството, но ние вече не го знаем. „Християнството – пише проф. прот. Александър Шмеман – в най-пълния смисъл е край на всяка религия. Иисус Христос дава ясно да се разбере това в евангелския разказ за самарянката при Якововия кладенец (Иоан 4:19-21, 23)... Самарянката попитала Христос за култа, а в отговора Си Той променил цялата перспектива на този въпрос. Всъщност никъде в Новия Завет християнството не е представено като култ или религия. Религията е нужна само там, където между Бога и човека е издигната преграда. Но Христос, Който е и Бог, и човек, е разрушил тази преграда. Той поставил началото не на нова религия, а на нов живот“.

От казаното, разбира се, не трябва да се прави произволният извод, че няма нужда от никакъв ритуал, от догматика и от канони и в крайна сметка – от Църква. Само трябва да започнем „от началото“, да се опитаме да си припомним първо същината на Рождеството, за да можем да разберем и същината на Кръста и Възкресението.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий