Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_19.jpgБлажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
а в закона на Господа е волята му,
и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!

Въпреки, че е малък по обем, този псалом играе в Св. Писание уникална роля. Бидейки пръв в книгата на молитвите, самият псалом не е молитва в собствен сисъл на думата: молитвите в Псалтира започват от втория псалом. В Книга Деяния апостолски 13:33 се привежда цитат от втори псалом с указание – “както и във втория псалом е писано”. Обаче в манускрипт на Новия завет от пети век, а също и у Ориген, се приема, че в този пасаж псаломът е наречен първи, а не втори, така или иначе, все пак със сигурност можем да считаме Псалом 1-ви за непринадлежащ към книгата на молитвите и хваленията (т.е. Псалтира), а като въведение към нея. В едно такова въведение трябва да бъде разкрит начинът, по който човек ще може да влезе в състояние, в което, според псалмопевеца, ще може да се извършват молитвите и хваленията а Господа Бога. На съвременен език псаломът би трябвало да се разглежда като изложение на методологията за правилна молитва. Ние, като че ли няма да намерим друго място в Св. Писание, където да се дава не самата молитва, но подходът към нея (срв. новозаветното учение и свидетелство за молитвата в Мат. 6:5-8). Този, който се интересува не само от изпълняването от формална страна, но и от преживяванията по време на молитвеното общение с Бога и от душевните сили, които движат молитвата, трябва да чуе свидетелството на Свещеното Писание за това.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (118 Votes)
1_80.jpg“Бог не е създал смъртта”. Човекът я е въвел в света, пожелавайки по своя воля живот само за себе си и в себе си, откъсвайки се от източника, целта и съдържанието на живота – от Бога. Поради това смъртта – като разединяване, отделяне, временност и преходност – е станала върховен закон на живота, разкривайки илюзорната природа на всичко земно.
 
За да се утеши, човекът е създал мечтата за друг свят, в който няма смърт; и заради нея се е лишил от този свят, предавайки го решително на смъртта. Само ако си върнем напълно християнското разбиране за смъртта, като за корен на извратеното разбиране за самото съдържание на живота, бихме могли да чуем отново, сякаш за пръв път, вестта за унищожаването на смъртта чрез възкресението.

Провъзгласяването на възкресението е сърцето на християнството. Бих искал да подчертая, че не говоря просто за безсмъртие на душата след нейното разделяне от тялото, за тайнствено безтелесно съществуване в отвъден, мистериозен и етеричен свят. Имам предвид точно възкресение. “Мъртвите ще възкръснат и тези, които са в гробовете ще се възрадват”.

4.8933333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (75 Votes)
1_6.jpgСоциолози, философи, политолози, психолози, непрестанно се опитват да анализират все по-бързата промяна на начина на живот, родена от модерната хипериндивидуалистична антропология.

Със сигурност можем да кажем, че съвременното общество е едно ново общество, без аналог в досегашната човешка история. Някои го наричат постмодерно, поради умирането на идеологиите, формирали го в миналото.

Жаждата за нещо ново поражда непрестанното развитие на технологиите и опита да се технологизира дори и ежедневието. Като причина за това се изтъква желанието за пълна независимост на човешката личност. Утилитарната етика е единствената етика в постмодерното общество, и тя неминуемо променя човешките взаимоотношения, става причина за кризата в общението. Ако се опитаме иконично да си представим образа на модерния човек, то този образ би бил фрагментиран, разбит на много частици все по-независими една от друга. Тази фрагментираност се проявява във всички наши взаимоотношения. Тя е модел на живота. Отделният фрагмент е изолиран от цялото и се превръща в индивидуална форма на съществуване. Човекът се затваря все повече и повече в своята изолация.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (63 Votes)
Sinai_monastery.jpg
Последните години са белязани от забележително разгръщане на богословската наука в Русия. Но прогресът на която и да било наука би бил немислим без умението да бъде водена научна полемика. Подобно на всяка друга дейност, и научната полемика изисква съблюдаване на определени, писани и неписани, правила, тъй като задачата на учения трябва да се състои не в това, да докаже по любимия си начин превъзходството на своята научна хипотеза, концепция или теория (само защото тя е негова), а в това, да намери истинско решение на една или друга, все още нерешена задача. В много по-голяма степен това важи за богословската наука, която има пред себе си не само чисто научни, но и духовни цели. Ето защо, за учените богослови е много важно да обърнат погледа си към опита на Отците на Църквата, за които „формулирането” на догматите на вярата е било не самоцел, а средство за предпазване на вярващите от едни или други еретически заблуждения. Своите догматически формулировки Светите отци са разработвали и прецизирали именно в полемиката, често пъти точно в рамките на диалога, на дискусията – писмена или устна – със своите опоненти. Преданието ни е оставило записи от подобни богословски диспути. Достатъчно е да си спомним само за Разговор с Трифона юдеина на свмчк Юстин Философ или Диспут с Пир на преп. Максим Изповедник. Интересът към тази част от светоотеческото наследство е важен както за познаването на вътрешно православната научна, пък и не само научна, полемика, така и за воденето на между религиозен богословски диалог.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)
1_98.jpg1. Аскетическите и гносеологическите основи на богословието на св. Григорий Паламà

Верен на духа на апофатичното богословие, което е господстващо в Източното светоотеческо предание, св. Григорий Паламà учи, че за ума Бог е непознаваем, а за словото – неизречим. От това обаче той не стига до извод за абсолютна недосегаемост на Божеството от страна на тварното, нито за невъзможност на всякакво знание за Него. Според учението на св. Григорий Паламà възможността за богообщение се гради върху подобието, което създаденият по Божи образ човек притежава. Като същество душевно и телесно, което е предопределено да господства над творението, човекът е надарен с това богоподобие повече и от ангелите, които не притежават собствена енергия. Той е средоточие на света, микрокосмос, който отобразява в себе си цялата вселена. Само по себе си, тялото на човека не е нещо лошо. То може да участва в живота на Духа и още тук, на земята, може да бъде преобразявано от Неговата сила. Сърцето е средоточие на всяко духовно и дори интелектуално човешко действие.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски