Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 1126

2 1 1 1 1 1 Rating 2.00 (52 Votes)
проф. ХубанчевВ Стария Завет няма отделно формулирано учение за човека. Основните идеи в старозаветните книги разкриват на първо място промислителните действия на Бога към богоизбрания народ в очакване и подготовка за идването на Месия – Изкупител и Спасител на целия човешки род. Хилядолетната история на Израил обрисува изключително богата и разнообразна картина на личности в конкретни социални реалности: това са земеделци и номади, царе и роби, левити и пророци, призовани по различен начин от Бога и откликнали по разному на Божия призив към тях. Наред с многото класически места в Стария Завет, съдържащи основоположни антропологични принципи, като Бит. 1:26-28; 2:7, 17-18; гл. 3, 5:3; Пл. Йер. 3:39, в богословието централно място заема псалом 8.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (79 Votes)
1_73.jpg
Наставление с изобличение към всички:
царе, архиереи, свещеници, монаси и миряни,
изречено и изричано от Божиите уста

(откъс)

...Епископи, глави на епархии, разберете:
На Моя образ отпечатък сте вие.
Поставени, говорите вие пред Мене,
В събранията на праведните предстоите.
Зовете се вие Мои ученици,
Носещи пребожествения Ми образ.
Дори и над малката обща трапеза
Такава велика власт сте добили,
Каквато от Отца имам Аз, Богът Слово.
Аз съм Бог по природа, но въплътих Се
И станах човек, но в две действия, воли
И в две естества. Неразделно, неслитно.
Аз съм човек и Бог съвършен Съм.
Като човек Аз ви въздигнах
С ръцете си Мен да докосвате и да държите.
Като Бог за вас съм Аз недостъпен
И неуловим за ръцете ви тленни.
Невидим съм Аз за слепите духом,
За всички заклан – непристъпен останах,
Бог и човек в една всесвета Ипостас Съм.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)
св. пророк и псалмописец ДавидБожията грижа, проявявана както в историята на Израил (извеждане от Египет, населяване на Палестина, връщане от Вавилон и пр.), така и в личния живот на всеки човек, който търси Бога, дава основание за безрезервно доверие в Господ. То се дължи на факта, че Бог неизказано общува с човека. Божието присъствие и общение, което желае и което има искрено търсещият Господа, дава упование пред лицето на смъртна опасност и надежда за възкресение. Постоянното богообщение е представено не само като най-съкровено общение между Бога и човека, но и като път на живота, който, преминавайки през смъртта, преодолява и побеждава ада. Пс. 161 е изразил именно тези идеи в своите думи.

Трудно е да се установи времето на написване на псалома. Тематиката на ст. 3-4 е благославяне на верните на Яхве и решително отричане на езическия култ (ст. 4). Явно, текстът е написан под силното влияние на предпленните пророци (особено на Йеремия)2. Предвид акцента, поставен върху проблема "праведен" (т. е. следващ Яхве) – "нечестив" (т. е. служещ на езическите богове), може да се приеме, че псаломът е редактиран след Вавилонския плен (538 г. пр. Хр.), когато чистотата на вярата в единия Бог постепенно започва да се спазва от целия народ.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (95 Votes)

1_12.jpgЛесно е да възприемем Църквата преди всичко като Тяло Христово и да забравим за ролята на Светия Дух. Но, както вече казахме, в Своето дело между хората, Синът и Светият Дух взаимно се допълват и това важи както за еклисиологията, така и за другите дялове на богословието. Докато св. Игнатий казва: „Където е Христос, там е вселенската Църква“, св. Ириней пише също толкова вярно, че „където е Църквата, там е Светият Дух, и където е Светият Дух, там е Църквата“. Именно, защото Църквата е Тяло на Христос, тя е също така храм и жилище на Светия Дух. Светият Дух е Дух на свободата. Светият Дух не само ни съединява, но създава и безкрайното разнообразие на личности в Църквата: на Петдесетница огнените езици се „разделиха“ и застанаха „над всеки по отделно“ от присъстващите. Дарът на Светия Дух е дар на Църквата, но в същото време е и личен дар, съобразен с характера на всеки. „Има различни дарби, ала Духът е един и същ“ (1 Кор. 12:4). Животът в Църквата не означава унищожение на многообразието сред хората, нито налагане на един безспорен и еднотипен образ на всички, а точно обратното. Светците не само, че не проявяват някакво досадно еднообразие, но са развили в себе си ярка и отличаваща се личност. Глупаво е злото, а не светостта.

В това се изразява накратко връзката между Църквата и Бога. Тази Църква – икона на Светата Троица, Тяло на Христос, пълнота на Светия Дух – е едновременно видима и невидима, Божия и човешка. Видима е, понеже се състои от конкретни общности, които живеят на земята. Невидима е, защото включва в себе си светците и ангелите. Човешка е, защото грешниците са нейните земни членове. Божия е, защото е Тяло на Христос. Няма разграничение между видимото и невидимото, между воюващата Църква и ликуващата Църква (според западната терминология), защото и двете са една единствена и постоянна реалност. „Видимата Църква, земната Църква, живее в пълно общение и единство с цялото Тяло на Църквата, чиято глава е Христос“. Тя е мястото за среща на настоящия век и на бъдещия, като живее едновременно и в двата века.

4.8717948717949 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (39 Votes)
melchizedekabeltemple.jpgБиблията, създадена в продължение на столетия с усилията на много поколения като главна светиня, Книга на книгите, се явява не само основен източник на вероучение и духовна мъдрост, но и ценен паметник на историята и културата на великите цивилизации на Древния свят. Учени представители на различни области на науката и изкуството, се обръщат към нея за отговори на различни въпроси, неизбежно възникващи при изучаването на различни проблеми. В много случаи намираме отговор на страниците на Св. Писание, но и в много случаи тези страници поставят пред нас въпроси, чийто отговор изисква допълнителни изследвания и търсения. Един от тези малко известни, а нерядко и малко понятни аспекти се явяват т. нар. Библейски реалии – животни, растения и т.н. Към тези реалии се отнасят и различните здравословни проблеми и болести, споменати в Библията.

1. Понятие

Болестта като нарушение на нормалната жизнеспособност на организма вълнува хората от древност. Както всички останали народи, и евреите в древността са отделяли внимание на физическото здраве и съответно на болестите, техния произход и лечение.[1] И макар да се предполага, че в библейски времена е съществувала фиксирана класификация на заболяванията, подобна на тази от днес, Библията не ни дава изчерпателна информация за болестите, съпътстващи живота в библейски времена. В текста на Св. Писание имаме споменати редица здравословни проблеми, но тяхното конкретно значение в съвременен смисъл не винаги може лесно да се определи.[2]

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски