Мобилно меню

4.8412698412698 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (63 Votes)

1_85.jpgСв. Богородица, като изключителна и уникална личност, има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието. В същото време тя е подателка на всяка божествена благост за човека и творението.1 Затова опитът да се представи величието на св. Богородица превишава човешките сили. Само ангелите, подчертава св. Николай Кавàсила, могат достойно да изразяват славата на св. Богородица в Небесното царство, докато ние можем да я възхваляваме само толкова, колкото е нужно, за да осветим нашия език и душа. Достатъчна е само една дума и припомняне на славата на св. Богородица, за да възвисим своите душа и ум и да се преобразим от плътски в духовни и от скверни в свети.2

Св. Николай Кавàсила не само възхвалява живота и благотворното присъствие на св. Богородица в света, а и въз основа на нейната личност се опитва да даде отговор и на големия проблем, поставен от хуманизма. Защото, когато се подценява величието на християнската антропология, се подкопава самият християнски живот.3 Живеейки през важната епоха на 14 в., св. Николай Кавàсила представя православната антропология чрез личността на св. Богородица. На предизвикателството на антропоцентричния хуманизъм той противопоставя личността на св. Богородица, която представлява човека, сътворен по Божи образ, дарен със силата за богоподобие.4 По този начин той дава ново измерение на догмата за Дева Мария. Той не го е тълкувал само в христологически аспект, както по-ранните отци на Църквата,5 а едновременно подчертава и неговото антропологично значение. Св. Богородица разкрива човешката природа, утвърждава я и я насочва към Христос. Антропологията на св. Николай Кавàсила и неговото учение за личността на св. Богородица взаимно се преплитат, имайки за средоточие Христос, Който е единственият истински и съвършен Човек.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)
1_115.jpgВсички знаем за прародителския грях, т. е. за непослушанието и бунта на прародителите в рая. Тук обаче е необходимо да изясним няколко основни момента, за да се избегнат погрешни тълувания.

1. Мъж и жена

В началото Бог сътворил човека, първо мъжа, а след това и жената от неговото ребро. В Писанието се казва “мъж и жена ги сътвори”. Характерно е, че в Божия замисъл за сътворението на жената доминира потребността човек, т. е. мъжът да не бъде сам на земята. Тук преобладава кинонийният елемент, а кинонията-общението с другия пол става в същото време сила за живот, която впоследствие съхранява и увековечава живота, отново според волята на Бога: “плодете се …” (Бит. 1:28). Бог е дал на мъжа и жената Своите качества в умален вид. Преди всичко това са разумът и самовластието. Разумът означава силата на мисълта, а самовластието – силата на свободата.

4.8933333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (75 Votes)
1_116.jpgИли за живота след смъртта

Когато човек изследва познатата Христова притча за богаташа и бедния Лазар, той може да забележи много неща, може да обърне внимание на  нейното социално измерение или дори да направи много нравствени и моралистични изводи. Но ние ще се спрем на въпросите, които имат връзка с живота след смъртта, тоест ще разгледаме есхатологичното съдържание на притчата.

Първо. Както се вижда от притчата, в нея не се говори за живота след Второто Христово Пришествие, а за живота на душата между смъртта на човека, тоест за времето от излизането на душата от тялото до Второто Христово Пришествие. Става въпрос за периода, който се нарича междинно състояние на душата. Други са Христовите слова, които се отнасят за Неговото Второ Пришествие, когато Той ще дойде, за да съди човеците, след като преди това се осъществи възкресението на телата и душите отново ще влязат в телата, за да се наслаждава човек на това, което е извършил през живота си.

Второ. Споменава се, че съществува смърт в живота на човека. Богаташът и бедният Лазар са умрели. Смъртта е отделяне на душата от тялото. Това състояние се нарича заспиване, защото смъртта е била заличена с Христовото Възкресение. Със Своите страдания, Кръст и Възкресение Христос онтологически е заличил смъртта и е дал възможност на човека да я преодолее чрез живот в Църквата. Това, че смъртта е заспиване, определено временно състояние, се вижда и от начина, по който светците умират, тъй като те имат своето упование в Христос, както става ясно от нетленните и чудотворни мощи.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)
Автореферат на дисертация за присъждане на образователна степен „доктор” на тема "Сотириологични предпоставки на христологичните възгледи на Теодор Мопсуестийски".

Научен ръководител: доц. д-р Иван Петев
Рецензенти:
1. Проф. дфн Георги Каприев
2. Доц. д-р Александър Омарчевски
 
СЪДЪРЖАНИЕ
І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
УВОД
1. Актуалност на темата
2. Цел, задачи и метод
3. Съвременно състояние на изследванията
ІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
ПЪРВА ГЛАВА: Теодор Мопсуестийски и неговото място в Преданието
1. Жизнен път на Теодор Мопсуестийски
1.1. Извори
1.2. Хронология
2. Творчеството на Теодор Мопсуестийски
3. Тълкувателният метод на Теодор Мопсуестийски
4. Осъждането на Теодор Мопсуестийски
ВТОРА ГЛАВА: Домостроителството на Спасението според Теодор
Мопсуестийски
1. Сътворението на света
2. Сътворението на човека
2.1. Човекът – „свързващо звено” (σύνδεσμος) във всемира
2.2. Човекът – сътворен по образ и подобие Божие (κατ’εἰκόνα
καὶ ὁμοίωσιν τοῦ Θεοῦ)
2.3. Волята (γνώμη) – нравствената способност на душата
3. Грях, смъртност и първото състояние (ἡ πρώτη κατάστασις) в
историята на човека
3.1. Състоянието на човека преди грехопадението
3.2. Грехопадението на Адам и неговите последствия

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (70 Votes)
Пети вселенски събор, икона от МетеораПредставеният тук текст е част от автореферата на дисертационния труд „Сотириологични предпоставки на христологичните възгледи на Теодор Мопсуестийски” на младия богослов Светослав Риболов. Текстът не е подготвян специално за публикация и подборът на откъса е направен от редакцията на „Двери”. Целия автореферат можете да прочете тук.

1. Въплъщението на Бог Слово като „обитаване” (ἐνοίκησις) в човека

Описването на въплъщението на Бог Слово като „обитаване” (ἐνοίκησις) в човек не е чуждо на цялата антиохийска традиция. То се среща в зле запазените съчнинения на св. Евстатий Антиохийски и Диодор Тарсийски. По техния образец ТеодорМопсуестийски възприема в богословския си речник това понятие. То обаче не бележи ставането на Бог Слово човек, а в цялата си употреба е насочено да маркира по-скоро отстоянието между двете природи – божествена и човешка, и също така – съхранението на тяхната самостоятелност и ненакърнимост като отделни природи. Като метафора на това понятие Теодор Мопсуестийски използва и израза „обличане на човек” от Бог Слово, чието съдържание и смислова натовареност се покрива с „обитаване”.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж