или за божествената и свръхестествена простота
Втората неделя от Великия пост Църквата е посветила на св. Григорий Паламà. Този избор не е случаен – след Неделя на православието Църквата ни кани да помислим върху следните въпроси. Каква е целта на християнския живот? Да станем жилище на Светия Дух и Бог да се посели в нас, както обещава Св. Писание, или просто да бъдем добри хора в един чисто нравствен аспект? В контекста на дискусията между св. Григорий Паламà и Варлаам през 14 в. особено остро се поставя въпросът за природата на обòжението – целта на живота в Христос. Основната теза на солунския светител, който защитава автентичната православна традиция, разкрива богоуподобяването като реално причастие в Божията природа, а не само като нравствена категория, изразяваща се в спазване на Божиите заповеди и подражание на Христос по дела. Какво представлява обòжението? Какво е светостта и с какво светците се отличават от останалите обикновени хора? Дали обещанието на Бога, че ще живее в нас, е само нравствена метафора или има реален смисъл? Творение ли е Божията благодат? На всички тези въпроси проницателният защитник на св. православие и исихазма дава смел и недвусмислен отговор в третата книга от Апологията срещу Варлаам и Акиндин, част от която публикуваме в превод от оригинала за първи път на български език.
Разказът в Битие, 3-та глава, известен в християнското богословие като разказ за греха на праотците, се разглежда различно в библейската тълкувателна традиция. Изхождайки от тълкуванията на светите отци върху разглеждания централен за християнското богословие текст, неминуемо се налага да се обърне внимание и на разбиранията за него в юдейската традиция. Целта на настоящата публикация е да се видят светоотеческите аргументи при тълкуванието на текста на Битие 3 гл., като се отчитат равинските мнения.
(В посланието на св. Евтимий, патриарх Търновски до преп. Никодим Тисмански)
