Размисли върху Псалом 118

Псалом 118 е псалом, в който се говори за Божиите заповеди, за отношенията между хората, основани на тези заповеди. Хубаво е да го знаем, тъй като той се използва всеки ден в православното богослужение.

Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе

„В дълбините на сърцето си скрих Твоите думи, за да не падна в грях“… Прор. Давид казва, че с цялото си сърце е потърсил Бога и Го моли да не го оставя да се отклони от Неговите заповеди. Скрил е Божието слово в сърцето си като скъпоценно завещание, както неоценимо съкровище, което човек взема, скрива го и само той го употребява, не иска да го открие на другите, за да не го загуби. Същото става и тук с Божиите слова и заповеди.

Трябва да знаем, че само тогава ще имаме правилно отношение към Бога, когато разберем колко драгоценно нещо са Божиите слова и заповеди и се отнесем много сериозно и последователно към Божието слово, а не прибързано и повърхностно. То трябва да бъде не нещо случайно и ежедневно, а нещо много сериозно и важно за нас, за да си заслужава трудът да бъде скрито в дълбините на сърцето ни.

Прославяйки ги на една дата, Църквата сякаш иска да ни напомни за разнообразието от човешки характери и пътища, които водят към Бога. Двамата апостоли са наречени „първовърховни“, но и първенството им съвсем не е идентично. Петър е един от най-близките ученици на Христос по време на Неговия земен живот, а Павел не присъства в евангелските събития. Той започва да проповядва доста по-късно и дори не е „официално утвърден“ като един от дванадесетте апостоли. Въпреки това, можем да направим паралел между техните съдби.

Симон, по-късно наречен Петър, както и брат му Андрей са обикновени галилейски рибари. Галилея е най-отдалечената от Йерусалим палестинска област по онова време. Там живеят немалко езичници. Жителите на столицата се отнасят високомерно към тях като към провинциалисти. Те говорят със забележим акцент, благодарение на който Петър бива разпознат в двора на първосвещеника. А да си рибар тогава е най-обикновената и непривлекателна професия. Рибарите извършват своя улов на Галилейското езеро предимно през нощта, така че често сънят не им достига; мирисът на риба се просмуква в кожата им; доходите им са твърде непредсказуеми – всичко зависи от късмета… Като цяло животът на галилейските рибари не е за завиждане и може би именно поради това още щом чуват поканата на странстващия Проповедник – „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Мат. 4:19) – братята веднага Го последват, като дори оставят мрежите, които след всеки улов се налага да чистят и кърпят.

Митрополит Антоний често повтаряше, че не е богослов или че в най-добрия случай е слаб богослов, доколкото няма специално богословско образование. В неговия път към Църквата и през църковното му служение, не е останало време за обучение в богословско учебно заведение. В академичните църковни среди често може да се чуе, че митр. Антоний не е богослов. Понякога може да се попадне и на по-резки изказвания – че митр. Антоний е богословски неграмотен и затова прави не напълно коректни и рисковани от гледна точка на православното богословие изказвания^*.Такава бдителност изисква някакво възражение или потвърждение. Поради това ще опитам да покажа в достъпното днес наследство на митр. Антоний наличието на определен богословски метод, използван от него в пастирския и църковния му живот.

Тъй като смятам да говоря за богословския метод на митр. Антоний, трябва да започна с уточнение на смисъла на думата богословие – термин не толкова ясен, колкото изглежда обикновено. В древните светоотечески творения, както и в съвременните катехизиси и учебници по догматика могат да се намерят немалко определения на думата. Сега бих предложил следното „рамково” определение: богословско е всяко твърдение за Бога, основано на опит. Мисля, че ако приложим това определение към наследството на митр. Антоний, няма да остане съмнение дали е богослов, защото в цялата си разностранна дейност той говори за Бога въз основа на опит.