Мобилно меню

4.9322033898305 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (59 Votes)
0_1.jpgПочитта, с която православието винаги се е отнасяло към тайнството на Бога и към Божието дело в света и сред хората задължава православното богословие както днес, така и занапред. Православието зачита и ще продължава да зачита тайнствения характер на християнската вяра, без обаче това  да ограничава по някакъв начин възможностите на богословието да разсъждава върху въпросите на вярата. Точно обратното – именно тайнственият характер на вярата е факторът, който прави възможен плодотворния богословски размисъл, белязал епохата на Отците. Защото тайнството предполага богатство и безкрайна сложност на значенията, които никога не могат да бъдат сведени до каквото и да е едностранно обяснение. Източните отци смятат, че Бог е над всяко разбиране, което може да намери израз в определена формула, и това, което оценяват най-високо, е апофатичното богословие. Тъкмо този е и подходът, който прави възможно непрекъснатото напредване към дълбините на неизчерпаемото богатство от значения на божественото или богочовешкото тайнство. Съвременната православна мисъл откри отново богословието на тайнството – онова познание, за което говорят св. Григорий Нисийски и св. Григорий Паламà, и което не претендира да изчерпва докрай нито съдържанието на божествената същност на Бога и Христос, нито богочовешки реалности, изразени в други области на богословието. Вместо това то признава, че този тип познание се движи в океан от тайнственост. То признава, че всяка формула, изразяваща божествената или богочовешката реалност е само прозорец, през който можем да усетим или доловим светлина от неизразимата безкрайност на тайнството.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)
00.jpgДумитру Стънилоае е роден на 16 ноември 1903 г. в трансилванското село Владени – най-западната част на днешна Румъния, която граничи с Унгария. Корените му са дълбоко провинциални и ранното му детство преминава в относително изолирана земеделска общност. Любовта му към румънската селска култура, която го формира в неговото детство, не отслабва и до края на дните му, като се съчетава със стремеж да включи характерните за нея ценности в богословската си мисъл. Усетът за родство със земята, с материалното обкръжение на потоци, хълмове и гори, познато му като на селско момче, присъства трайно в богословската му визия. Една от централните му тези винаги е било космичното единство на цялото творение в Иисус Христос. И двамата родители на младия Думитру са силно вярващи православни християни, оказали трайно влияние върху духовния му облик. Духовната атмосфера на дома, в който израства, може донякъде да се усети от собствения му разказ за това как е станало така, че прочел цялата Библия на десетгодишна възраст. „В къщата на дядо си, който беше певец в църквата, попаднах на една Библия. Тя беше пълна с удивителни илюстрации, които ме привлякоха и започнах да чета. Следвах внимателно текста, за да мога да разбера илюстрациите. Седях до прозореца и четях и нищо не можеше да отвлече вниманието ми... Всички, които влизаха – дори майка ми и баща ми, са се чувствали като в църква. Никой не проговарял, казвали си: Детето чете Светата Книга. Усещането им било, че се случва нещо свещено”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (47 Votes)
1_80.jpgАвторът на тази статия се различава в разсъжденията си от позициите, които заемат по този въпрос римокатолическият свещеник Garrigues и протестантският професор Moltmann (виж настоящата статия). Смятам, че техните мнения илюстрират началото на един процес на напредък по въпроса за произхода на Светия Дух – въпрос, който в продължение на векове оставаше в границите на строгите определения, различаващи източната и западната формула. Въпреки всички недостатъци, техните мнения, както ми се струва, са крачка в посока към възприемането на източната (ортодоксалната) концепция. Затова ще се опитам в положителна форма да изложа източната концепция с цел да дам пореден принос в намирането на обединяващи точки в този въпрос между представителите на западното и на източното християнство.

4.9148936170213 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (47 Votes)
00_1.jpgДосега все още не е съставено подробно, систематизирано и документирано богословско обобщение на румънското богословие. Наченки на един вид „етно-теология“ се появяват откъслечно през IV век в Скития (Добруджа). Това, по думите на Мирча Елиаде, „примитивно“ богословие е с изразен местен и народностен характер и е вкоренено в монашеството. Основен тласък за зараждането на писмено предавана догматична мисъл дава силното византийско влияние. През XIV век в монашеските среди се появяват първите богословско-катехизаторски преводи. Прави впечатление, че тези творби са основно с литургична ориентация. В тази връзка трябва да се спомене най-вече дейността на йеромонах Макарий (началото на XVI век) и главния му труд Liturghierul slavon (Славянски Служебник).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (51 Votes)

1_82.jpgПредговор към книгата Богословието и Църквата

Днес, когато православното богословие постепенно открива своята мисия сред западното общество и формулира посланието си към това общество, е особено важно то да бъде здраво вкоренено в своите основи. И действително, не може да съществува традиция без приемственост, без последователност и католично съзнание за духовно единство с онези, които са правили богословието в ситуации, различни от нашата.

През последните години за англоговорящите читатели станаха достъпни някои трудове, написани от православни богослови, излизащи от гръцки и руски среди, но, с изключение на няколкото кратки есета, публикувани в периодичните ни издания, съчиненията на най-влиятелния и продуктивен румънски богослов на нашето време, благоговейният Думитру Станилое, оставаха до голяма степен непознати. Ето защо публикуването на тази книга идва, за да запълни една очевидна празнина и напомни на западния читател за динамичното съвремие на румънското богословие. В свеж и майсторски синтез – едновременно вкоренен в традицията на Отците, но и отворен към справедливите търсения на днешната християнска мисъл, – авторът предоставя на читателите си динамично разкриване на православното учение за Светата Троица, като основа както на еклисиологията, така и на антропологията.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин