Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (50 Votes)
1_77.jpgВъпрос на учениците на св. Максим:

Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе прибивава в него; и той не може да греши (1 Йоан 3:9), а роденият от вода и Дух (Йоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото кръщение, можем да грешим?

Отговор:

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият – привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познания. У тези, в които се открива първият образ на раждането, все още присъства (разбира се, ако го пожелаят) възможността за грехопадение, защото тяхната воля все още не се е очистила от плътското пристрастие дотолкова, че да бъде определена от Духа за най-действително причастие на познатите божествени тайни.  Защото Духът не ражда нежелаещата воля, но Той преобразува за обожение само желаещата воля. 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (69 Votes)
1_45.jpgНякога думите „Христос възкръсна” са били много повече от поздрав, те са носели убеденост, към която хората са се приобщавали, казвайки си един на друг: „Христос воскресе!” „Воистину воскресе!” отговаряли им другите и на тази убеденост във Възкресението като факт всички градели своето ежедневие. Христос възкръсна – и значи не всичко свършва със смъртта. Не за да се утешават с лъжливи фантазии се поздравявали така предците ни, но защото от тази емпирична убеденост черпели смисъл и съдържание, черпели ценностите на живота си. Ако Христос възкръсна, Който е самата сърцевина на нашето съществуване, то субектът или човешката личност не свършва с биологичната смърт. Тогава дори политиката, икономиката, обществените институти получават друг смисъл и перспектива. Ако отговорността на човека не се ограничава до условните предели на ортологизма и формалните задължения, ако отговорността за действията на човека в крайна сметка отвежда до разпнатата и възкръснала за него Любов, тогава и политиката се превръща в служение на любовта, в себеотдаване, в копнеж да служиш на братята си и на техните нужди.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

1_44.jpgНякой беше казал, че „Великден е единственият ден от годината, когато всеки може да влезе в храма, без да се страхува, че ще бъде заподозрян доколко дълбоко е обвързан с християнската вяра и живот“.

И наистина, Великден е най-светият ден на нашата православна християнска вяра. Без Възкресението на Иисус животът няма никакво значение. Като споменава погребването на телата ни след смъртта, Паскал казва: „Колкото и да е била красива цялата пиеса, нейното последно действие е кърваво. Върху главите ни изсипват пепел и с това тя се прекратява завинаги“. Без Възкресението окончателният край на човека не е нищо повече от една лопата, пълна с кал, хвърлена върху мъртвото му тяло. Без Възкресението на Иисус, ако използваме думите на Ерик Хофер, „ние сме осъдени на смърт още от нашето раждане, а целият ни живот е само едно пътуване с автобус към мястото на нашата екзекуция. И цялата ни борба и съперничество е за местата в този автобус, но пътуването свършва преди дори да сме разбрали това“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (51 Votes)
1_26.jpgДнес вие с още по-голямо усърдие сте се събрали в храма и с радост държите в ръцете си цъфтящи клонки. Доколкото не всички от вас разбират смисъла на този обичай, аз ще прочета нужното за вашата душевна полза, повтаряйки прочетеното днес от Евангелието. В него е казано, че нашият Спасител влязъл в Йерусалим пет дни преди страданията Си. На Елеонската планина Той възседнал ослица, а народът като чул за Неговото идване излязъл насреща Му с палмови клонки, като застилали пътя Му с дрехите си, с радост славословели Бога. След това, до четвъртък, когато Господ след вечерята бил предаден, Той всеки ден учил народа в храма, а вечерите прекарвал на Елеонската планина.

2.3389830508475 1 1 1 1 1 Rating 2.34 (59 Votes)
1_28.jpgЦветница е празник на спонтанно избликнала духовна радост, на зелени върбови клонки и свежи пролетни цветя, с които вярващите приветстват своя Бог и Спасител.

Със завладяваща естественост в св. Евангелие се разкрива картината на празничния "вход Господен в Йерусалим":

Господ Иисус влиза тържествено в свещения град. Пътят е застлан с одежди, цветя и зеленина. Приветстват Идващия в името Господне с палмови клонки и възторжени викове: "Осана на Сина Давидов!"А "Осана" означава: "Спаси!" или "Бъди спасен!" Това е поздрав-възклицание у израилтяните. Той отговаря донякъде по смисъл на нашето: "Слава!" или "Ура!".

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари