Мобилно меню

2.4964028776978 1 1 1 1 1 Rating 2.50 (139 Votes)

                  1262507 502594199833740 1760716300 o Наистина, Ти си Бог съкровен…“
(Ис. 45:15)

Богословието е молитва, размисъл, дълбинно прозрение. Христос желае да разговаряме с Бога, тъй както и Самият Той, Синът Божи и Човешки, е беседвал с Небесния Отец през земния Си живот. И ако богооткровените истини на Църквата са неизменни и винаги тъждествени на себе си, защото по същността си са божествени, то богословското им усвояване и разбиране се доразкрива постепенно, като се усъвършенства както в съзнанието на всеки християнин, така и в съборния разум на цялата Църква. Класическата формулировка на тази постановка е на св. Викентий Лерински: „Може би някой ще твърди, че в Христовата църква не трябва да има никакво преуспяване в религията? Разбира се, че трябва да има и то твърде голямо! Обаче така, че напредъкът да бъде действително преуспяване във вярата, а не промяна. Нека възрастват и във висша степен да преуспяват с годините и вековете разбирането, познанието и мъдростта у всеки поотделно и сред всички - както в човека, така и в цялата Църква, но само в истинската им същност: в едно и също учение, в един и същ смисъл, в едно и също понятие. Нека християнската религия да укрепва с годините, с времето да се разширява, с вековете да се възвисява, обаче тя трябва да остава неповредена и ненакърнена". Като следва светоотеческата традиция, и св. Евтимий, патриарх Търновски също пише: "Ние нито отнемаме, нито прибавяме нещо към свещените правила, но се грижим да ги пазим така, както ни ги е предала Църквата".

2.2857142857143 1 1 1 1 1 Rating 2.29 (63 Votes)

Монографии и студии

Антропологични аспекти на съвременния богословски диалог; под заглавие: Човекът като Божие създание и неговото място в творението. Годишник на Духовната академия. Т. XXVII. 1969–70  /дисертация/.

Пътища на богопознание според св. Василий Велики. Годишник на Духовната академия. Т.XXVI.  1976-1977 /монография/.

Die anthropologischen Ansichten des hl Basilius des Grossen. – In: Basilius, Heiliger der einen Kirche. Basilius, Heiliger der einen Kirche. (Regensburger Ökumenisches Symposion 1979). München–Zürich. 1981.

Религиозно-философските  възгледи на св. патриарх Евтимий Търновски. Годишник на Духовната академия. Т. 28. 1978-1979 /хабилитация/.

Св. патриарх Евтимий в защита на православната вяра. ГДА. Т. 29. 1979-1980 /студия/.

4.9952830188679 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (212 Votes)

gr bogoslov simonopetrИ така – не бива да празнуваме пищно, а божествено. Не по светски, а над-световно; да не празнуваме своя празник, а празника на Този, Който стана наш или по-скоро на Господа. Да не празнуваме болестта, а лечението, не творението, а възсъздаването.

И как да стане това? Да не украсяваме с венци външните порти, да не организираме танци, да не украсяваме улиците, да не храним окото със светски зрелища, да не оглушаваме слуха със свирни, да не изнежваме обонянието, да не развращаваме вкуса – защото това са кратките пътища към злото, по които грехът лесно влиза в нас. Да не се уподобяваме на жени с нежни и богати дрехи (за които най-доброто, което мога да кажа, е, че е безполезно), нито с блестящи скъпоценни камъни, нито с блещукащи златца, нито с изкусни бои, които изменят естествената красота, изобретения, които развалят образа. Да не празнуваме с гуляи и алкохолно опиянение, които зная, че се съпровождат от сквернословие и разврат, защото лошите учители дават лоши уроци или, по-добре да кажа – от лошото семе се ражда лоша реколта.

Не бива да устройваме пищни трапези и да уважаваме избраните вина, които ухаят с аромата на цветя, сложните подправки и готварските тайни. Нека нито земята, нито морето ни предлагат в дар скъпоструваща мръсотия – както се научих аз да величия предметите на разкоша.

Нека не се стараем да се надминем по невъздържание, а според мене всичко, което е излишно и повече от нужното, е невъздържание. Особено в момента, когато други, които имат същата природа като нас, гладуват и се лишават.

Нека оставим всичко това на езичниците и на езическите измишльотини и празници. Те искат боговете им да се радват с миризмите от жертвите, които им принасят, и в резултат почитат божеството с чревоугодието си...

А ние обратно – нека се покланяме на Словото и, ако имаме нужда от наслада, нека се насладим с духовни слова, с Божия закон и с разкази като този, който е свързан с днешния празник.

Така че удоволствието да подхожда на Този, Който ни е събрал в това събрание, и да не сме Му напълно чужди.

Превод: Златина Иванова

* Из Слово 38 на св. Григорий Богослов (бел. прев.).

4.8730158730159 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (63 Votes)

JonaПророческият феномен, срещан на страниците на Стария Завет впечатлява и буди интереса на изследователя и вярващия човек. Ако юдаизмът е дълбоко вкоренен в Петокнижието и историческата литература, то пророческите книги са в голяма степен христоцентрични, не само защото пророците са предсказали с впечатляваща точност идването на Месия - Христос, но и защото с религиозната си идея те стоят непосредствено до Пророка от Назарет.

Определен интерес представлява появата на старозаветното пророчество и конкретни негови ранни представители (Авраам, Мойсей, Мариам), както и развитието на това служение в периода след настаняването в Обетованата земя и след Плена (Самуил, Илия, Елисей и пророците-писатели).

Най-често свързваме пророческото служение с дара на предсказването, но това е само един аспект от многообразната му дейност, която е много по-широка, по-обхватна – религиозна, социална, политическа.  

Всичко това ми се стори достатъчно основание да предложа в учебния план на Богословския факултет дисциплина „Старозаветното пророчество”  като се  опитам да я представя пред академичната общност, а и сега пред четящата публика в различни форми, с различни средства, по нов начин.

4.8545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (110 Votes)

fresque kleopaЕвангелската история за пътя към Емаус поставя въпроси, засягащи неминуемо всекиго, който търси спасителен изход в кризите и безизходността на своя живот, когато в критични и мрачни часове на скръб, съмнение и отчаяние в борбата за съществуване той се пита: как е възможно да се достигне до Христос като светлина, спасение и живот във вечността? Така евангелската история за пътя към Емаус е история за спасението на човека в неговата конкретна среща с възкръсналия Господ Иисус (срв. Лука 24:13-32). Тя е истинната история за Христовото Възкресение и свидетелства не само за събитието на Възкресението, но е насочена изцяло към пътя и процеса на спасението на всеки, който в жизнения си път среща Христос Възкръсналия.

Какво обаче дава за душегрижието и психологичната помощ екзегезата на библейския текст в типологичната ѝ символна интерпретация? Това са четири психологични архетипни състояния, съпътстващи човека в екзистенциалните ситуации на неговото „битие в света”, при които свещенослужителят и психологът имат своя специфична роля и задачи:

a) психологичната установка на „човека на път (homo viator)”, когато се търси решение на фундаментални проблеми за смисъла на живота („архетипният образ на пътя”);[1]

б) тъмната страна на психиката: състоянието на скръб, съмнение, отчаяние и безизходност;

в) светлата страна на психиката: лъчът на неугасналата надежда;

г) вътрешният душевен огън от докосването до божественото: опитът на богоприсъствието – спасителният изход.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин