Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

elimage1Кой е Мелхиседек, за когото се говори в апостолското послание от неделния ден (Евр. 6:13-20)

Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа”. И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по-горен от себе си и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

В Посланието до евреите много често Христос е наричан архиерей „по чина Мелхиседеков”[1]. Кой е този Мелхиседек и каква връзка има той с Христос?

В 14 глава на книга Битие е описана войната[2] между различните царе на Палестина. След една битка бил пленен Лот, племенникът на Авраам. Когато Авраам чул, че Лот е пленен, той събрал всички свои роднини и през нощта нападнал враговете, победил ги, като, разбира се, освободил Лот. Когато се връщал като победител, го срещнал един тайнствен човек на име Мелхиседек. Мелхиседек бил цар и свещеник. Цар на град Салим и свещеник на Всевишния Бог. Мелхиседек благословил Авраам, дал му хляб и вино и му казал: „Благословен си, Аврааме, и благословен е Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти”. Авраам дал като дар на Мелхиседек една десета от плячката си[3].

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

f51e338c94201d0e52fa3162a0e98cf3 2Представената книга на сръбския проф. Предраг Драгутинович Тълкуването на Писанието в Православната църква: включване на контекстуалната херменевтика в православните библейски изследвания (Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2021 г.) е събитие за православната библеистика. Това е и първото по рода си методологично православно изследване, което излиза у нас и което цели да разчупи утвърдени принципи на тълкуване на Св. Писание. Добре известно е, че библейските текстове са тълкувани обичайно в светлината на светоотеческата традиция, по-специално в контекта на отците от 4-8 в. Според проф. Драгутинович обаче парадигматичността на византийската мисъл трябва да отстъпи пред новите светогледни пластове и методологии. Това проличава от следните думи на сръбския богослов, които поне според мене говорят много за намеренията на автора:

„Православието изглежда, че се отъждествява твърде тясно с Византия и в края на краищата е в състояние да следва само византийския модел във всяка сфера и аспект на църковния живот (богословие, богослужение, проповед, администрация, църковно устройство, иконография, пеене и т. н.). Именно този модел обаче не е непременно пример, който съвпада с очакванията на съвременните хора. Историческото православие изглежда, че тогава е поставено в капана на Византия и в това отношение най-голямото предизвикателство за православието днес е да преодолее това историческо и културно втвърдяване“. Тъкмо това безпокойство го кара да срещне традицията, не традиционализма, със съвременните методи на изследване на Св. Писание. Той избира за основен херменевтичен лост историко-критичния метод и контекстуалната херменевтика.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

St ThomasДнес е Томина неделя. В този ден честваме отделно паметта на Христовия ученик апостол Тома. Не е известно защо е отделена тази неделя, веднага след неделята на Христовото Възкресение, за да се отбележи неговата памет. Може да се предположи, че самият факт на изтъкването на неговата личност в евангелския откъс от Йоан 20 глава, който се чете на вечерната в деня на Възкресението (тъй нареченото Второ Възкресение) на различни езици, е дало повод да се посвети на апостол Тома отделна неделя. Това е голяма чест за този апостол, макар че сред народа е доста разпространено отрицателното описание за него като „Тома неверни“.

В практиката си на преподавател по Свещено Писание на Новия Завет винаги съм се стремял да изтъкна пред слушащите, че апостол Тома не е проявил неверие, когато е заявил на останалите десетима апостоли (Юда вече е отпаднал, предал е Иисус Христос и се е обесил): „… ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25). Той просто е съжалявал, че не е присъствал при първото явяване на възкръсналия Спасител и искал също да Го види с очите си, дори да Го попипа.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (221 Votes)

St Gregory the Theologian1. Срещу онези, които са така изкусни в речите, е моето слово. И за да започна от Писанието: „Аз съм против тебе, о, гордост“ (Иер. 50:31) – в учението, в слушането и в мисълта. Защото има, да – има и такива, на които нашите думи „гъделичкат“ (2 Тим. 4:3) слуха и ги сърби езикът, а както гледам, насърбяват ги и ръцете;[1] на които са мили „скверното празнодумство, … възраженията на лъжовната наука“ (1 Тим. 6:20) и към нищо полезно неводещите „словопрения“ (1 Тим. 6:4). Така нарича излишъка и прекомерната изисканост в речите Павел – вестителят и поръчителят на „краткото слово“ (срв. Рим. 9:28, Ис. 10:23), ученикът и учителят на рибарите. Де да можеше тези, за които говоря, да се стараят по същия начин и в деянията си,[2] както им е повратлив и умел езикът, подбиращ все възвишени и прекрасни думи. В такъв случай малко, навярно по-малко, отколкото сега, биха се впускали в тази нелепа и странна софистика и, за да се изразя смешно за нещо наистина смехотворно, акробатика със словото.

2. Като рушат всички пътища на благочестието,[3] тях ги занимава единствено това, да „завързват“ или „развързват“ (Дан. 5:12) някакъв въпрос, подобно на участниците в театралните демонстрации, представящи не такава борба, която да доведе до победа според законите на действителната схватка, а такава, която да грабне окото и да изтръгне похвала у хора, досега не виждали нищо подобно. Всеки площад трябва да се оглася с техните разсъждения, на всеки пир да тегне досадата на празните им брътвежи, всеки празник да е безрадостен и изпълнен с униние, на всяко погребение скръбта да се утешава с умувания, съдържащи още по-голямо зло, а на женските покои – това лоно на простотата – да се отнеме покоя, като с повратливост на словото се грабне цветето на срама.

4.9770114942529 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (87 Votes)

44444Свещената личност на св. Богородица в историята на човешкия род е уникална, тъй като в ангелския и човешкия свят няма нищо, което да е равно или по-голямо от Пресвета Богородица, тъй като тя е част от недостъпната за човешкия ум тайна на Божия промисъл. След Троичния Бог тя стана основната личност, която съществено е допринесла за осъществяването на плана за спасение на човешкия род. Отците на Църквата отбелязват, че за осъществяването на плана за спасение на човешкия род Бог е дал Своя Син и Слово, а човечеството е дало св. Дева Мария.

Тя става стълбата, по която Бог слиза на земята, за да може човекът да бъде освободен от последствията от тлението и смъртта, да осъзнае красотата си преди грехопадението и да тръгне към обòжение.

Православната църква почита Пресвета Богородица и с тази почит към нея от страна на Божия народ са свързани две важни събития от живота ѝ: успението (заспиването) ѝ и нейното преселване в плът в небесата. Този празник още през 2 в. се среща в йерусалимската традиция в различна форма и наименование. Неговото установяване, както и установяването на всички богородични празници се е осъществило около средата на 5 в., след Третия вселенски събор. Конкретно относно факта на преставлението на Пресвета Богородица от време на време възникват въпроси за това какво се има предвид, когато се говори за него.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен