Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

miro in 1aТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА на жените-мироносици

Тропари

Тропар възкресен, гл. 2:

Егда́ снизше́л еси́ к сме́рти, Животе́ Безсме́ртный, / тогда́ ад умертви́л еси́ блиста́нием Божества́. / Егда́ же и уме́ршия от преиспо́дних воскреси́л еси́, / вся Си́лы Небе́сныя взыва́ху: / Жизнода́вче Христе́ Бо́же наш, сла́ва Тебе́. (два пъти)

Слава:

Тропари за Неделя на жените мироносици, гл. 2:

Благообра́зный Иосиф с дре́ва снем Пречи́стое Твое́ тело, / плащани́цею чи́стою обви́в, / и благоуха́ньми во гро́бе но́ве закры́в положи́; / но тридне́вен воскре́сл еси́, Го́споди, / подая́й ми́рови ве́лию ми́лость.

И ныне:

Мироно́сицам жена́м при гро́бе предста́в А́нгел, вопия́ше: / ми́ра ме́ртвым суть прили́чна / Христо́с же истле́ния яви́ся чуждь. / Но возопи́йте: воскре́се Госпо́дь, / подая́й ми́рови ве́лию ми́лость.

Малки ектении. Възкресни седални (виж в Триода)

Величание

Велича́ем вас святы́я мироно́сицы, и чтим святу́ю память вашу: вы бо мо́лите о нас Христа́ Бо́га на́шего.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

symeon 1Христос е бил първият от тримата разпънати на Голгота, Който „издъхва“. Земята помръква и се разтриса, а Адът вижда Сина и Словото да слиза в неговото царство и разбира „злото“, което го е сполетяло и унижило.

Често пъти разпънатите на кръст са губели усещанията си на кръста и са умирали след часове. Понякога войниците счупвали костите на краката им, за да им причинят по-голяма болка, шок, но и да не могат да се опират на краката си, а тялото им да виси само на ръцете. Тогава от силно кръвотечение и допълнителното затруднено действие на белите дробове те умирали бързо.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (95 Votes)

Hristos OhridИма много моменти, които би трябвало да бъдат предмет на сериозно изследване в православното мисионерско усилие. Ще разгледаме няколко основни черти, които трябва да отличават това мисионерско активизиране.

Израз на покаяние и грижа на цялата Църква

а) Често се изказва мнението, че след като имаме толкова проблеми в нашата страна, мисионерският труд е „лукс“. Напротив, ние вярваме, че този труд е въпрос на покаяние и засяга всяка една православна общност, както и всеки един вярващ. Откриването и разширяването на нашия хоризонт не са по-маловажни за духовното ни развитие от всичко, което се върши в полза на хората, към които е насочена мисията. Съгласно основната заповед на Господа и съгласно автентичното православно предание промяната в мисленето и делата е въпрос на покаяние.1

Никога не сме успявали да се избавим от вътрешни проблеми, нито някога ще стане нещо подобно. Когато апостолите се отправили „към езичниците“ (т. е. към нашите предци), проблемите на Църквата в Палестина далеч не били решени. Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Фотий, примерно, трябвало да се борят с много проблеми в Църквата, но това не им попречило да покажат изключителен личен интерес към християнизацията на други области. Най-сериозният вътрешен проблем е дали сме готови да пазим всичко, което Господ ни е заповядал (Мат. 28:20), или ще създадем собствено тълкувание на Евангелието, добавяйки и отнемайки заповеди съгласно нашето възприятие и съответните съвременни потребности.

4.9645390070922 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (141 Votes)

xrusostomos metewraИз Четвърта беседа върху Послание до римляни (PG 60, 417 sq.)

Но още не съм споменал за върха на злото, нито съм разкрил главната част на бедствието, тъй като често, когато се канех да го кажа, се изчервявах, а често се и срамувах. Кое е всъщност това? Вече трябва да се осмелим и да го кажем. Освен това, би било голямо малодушие, когато трябва да изкореним някое зло, да не се осмеляваме дори да говорим за него, сякаш мълчанието само по себе си ще излекува заболяването.

Затова няма да мълчим, дори ако се наложи безброй пъти да се засрамим и да се изчервим. Защото лекарят, когато трябва да почисти замърсената рана, нима се отказва да употреби нож или да бръкне с пръст до дъното на раната? Така че и ние няма да спрем това слово, защото заразата е още по-лоша.

А кое е злото? В живота ни е навлязъл един странен и противозаконен копнеж. Налегна ни болест тежка и неизлечима, разрази се по-лоша от чума. Измислиха ново и страшно беззаконие, защото то променя не само човешките, но и природните закони. Така блудството стана дребна работа и то вече се определя като обикновен разрат. И както при страданията, когато дойде много силна болка, тя надвива впечатлението от предишната, така и прекаленият размер на тази сквернота прави непоносимото да не изглежда вече като непоносимо, тоест разврата с жена.

4.9789473684211 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (95 Votes)

pilda cinei celei mari Mihai Coman Sf. Grigorie Palama„Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. ащото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.  (Лука 14:16-24)

Христос сравнява реалността на хората и тяхната връзка с Бога с тази вечеря, където този, който дава вечерята, е Бог, вечерята е вечерята на Неговото царство, която е приготвил за хората, а слугите, които изпраща, са всички онези хора, които по един или друг начин ни канят да отидем да вечеряме с Бога, да отидем да се веселим в царството Божие. Няма нищо чудно в това царството Божие да се сравни с вечеря, защото, както на една трапеза човек се весели, радва се, общува с други хора и се чувства уютно, така е и в царството Божие. Разбира се, в нашия свят няма нищо, което да е точен образ на царството Божие. Не можем да кажем, че царството Божие ще бъде еди как си, но само приблизително може да го сравним с нещо подобно и то не като цяло, а отделни аспекти. И винаги трябва да помним, че нищо земно не може да отобрази реалността на царството Божие.

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора