Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)
1_86.jpg1. В православен контекст терминът “духовен живот” е свързан с една конкретна реалност, с един осезателен, достъпен и определен начин на живот. Не става въпрос за  някаква мрачна утопия или безпочвен идеализъм, затворен в границите на медитацията и фантазията. Православната духовност включва материалността и действителността, както и земните неща. Това е преданието; предаването и приемствеността на определен начин на живот  в рамките на конкретна реалност, на вечния начин на съществуване, който влиза в историята и става земна действителност чрез Въплъщението на Бог-Слово, нашия Господ Иисус Христос. Християнският духовен живот е немислим, ако не се основава върху факта на Боговъплъщението.
 
Въплъщението на Божия Син не цели просто усъвършенстването на човешката действителност, а нейното обновление  и преобразяване. То има за цел “новия свят” като богочовешка реалност. Според отците на Православната Църква Бог станал Богочовек, за да направи богочовешки нашия живот.
Цялата статия: Православната духовност

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (83 Votes)

1_77.jpgВъпрос на учениците на св. Максим:

Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе пребивава в него и той не може да греши (1 Иоан. 3:9), а роденият от вода и Дух (Иоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото Кръщение, можем да грешим?

Отговор:

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познатия. У тези, в които се открива първият образ на раждането, все още присъства (разбира се, ако го пожелаят) възможността за грехопадение, защото тяхната воля все още не се е очистила от плътското пристрастие дотолкова, че да бъде определена от Духа за най-действително причастие на познатите божествени тайни. Защото Духът не ражда нежелаещата воля, но Той преобразува за обòжение само желаещата воля.

Цялата статия: Из тълкуванията на преп. Максим Изповедник на св. Евангелие

4.9776536312849 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (179 Votes)

1_45.jpgНякога думите „Христос възкръсна“ са били много повече от поздрав, те са носели убеденост, към която хората са се приобщавали, казвайки си един другиму: „Христос воскресе!“. „Воистину воскресе!“ – отговаряли им другите и на тази убеденост във Възкресението като факт всички градели своето ежедневие. Христос възкръсна – и значи не всичко свършва със смъртта. Не за да се утешават с лъжливи фантазии са се поздравявали така предците ни, а защото от тази емпирична убеденост са черпели смисъл и съдържание, черпели са ценностите на живота си. Ако Христос възкръсна, Който е самата сърцевина на нашето съществуване, то субектът или човешката личност не свършва с биологичната смърт. Тогава дори политиката, икономиката, обществените институти получават друг смисъл и перспектива. Ако отговорността на човека не се ограничава до условните предели на ортологизма и формалните задължения, ако отговорността за действията на човека в крайна сметка отвежда до разпнатата и възкръснала за него Любов, тогава и политиката се превръща в служение на любовта, в себеотдаване, в копнеж да служиш на братята си и на техните нужди.

По нашите земи тази вяра във Възкресението и това предание за Бога не като отмъстител, а като любим и Жених на човека, е крайъгълният камък, върху който се е организирал животът и социалното тяло… Десетилетия вече с упорство изкореняваме всяка вяра и всяка надежда, всяка истинска любов от душата на народа. Разрушихме душите с мъртъвината на „прогресивното“ самомнение, на маймунското подражание на уж модерни идеи, които оставят човека без корен и без чувства в ужасяваща пустош и самота. Катастрофата, която ни сполетя през последните години, и особено в образованието, е страшна. И въпреки това никой не говори за величието на нравствеността и за човешката надежда, надежда за нещо повече от инстинкта за оцеляване и потребителската истерия. А тяхното възраждане е единствената ни надежда – за да открият тези земи отново краеъгълния камък на живота. Това е молитва и необходимост.

Превод от гръцки: Златина Иванова

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

1_44.jpgНякой беше казал, че „Великден е единственият ден от годината, когато всеки може да влезе в храма, без да се страхува, че ще бъде заподозрян доколко дълбоко е обвързан с християнската вяра и живот“.

И наистина, Великден е най-светият ден на нашата православна християнска вяра. Без Възкресението на Иисус животът няма никакво значение. Като споменава погребването на телата ни след смъртта, Паскал казва: „Колкото и да е била красива цялата пиеса, нейното последно действие е кърваво. Върху главите ни изсипват пепел и с това тя се прекратява завинаги“. Без Възкресението окончателният край на човека не е нищо повече от една лопата, пълна с кал, хвърлена върху мъртвото му тяло. Без Възкресението на Иисус, ако използваме думите на Ерик Хофер, „ние сме осъдени на смърт още от нашето раждане, а целият ни живот е само едно пътуване с автобус към мястото на нашата екзекуция. И цялата ни борба и съперничество е за местата в този автобус, но пътуването свършва преди дори да сме разбрали това“.

Цялата статия: Централното място на Възкресението в Православната църква

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (70 Votes)
1_26.jpgДнес вие с още по-голямо усърдие сте се събрали в храма и с радост държите в ръцете си цъфтящи клонки. Доколкото не всички от вас разбират смисъла на този обичай, аз ще прочета нужното за вашата душевна полза, повтаряйки прочетеното днес от Евангелието. В него е казано, че нашият Спасител влязъл в Йерусалим пет дни преди страданията Си. На Елеонската планина Той възседнал ослица, а народът като чул за Неговото идване излязъл насреща Му с палмови клонки, като застилали пътя Му с дрехите си, с радост славословели Бога. След това, до четвъртък, когато Господ след вечерята бил предаден, Той всеки ден учил народа в храма, а вечерите прекарвал на Елеонската планина.
Цялата статия: Слово в Неделя Вая

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж