Въпрос на учениците на св. Максим:

Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе пребивава в него и той не може да греши (1 Иоан. 3:9), а роденият от вода и Дух (Иоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото Кръщение, можем да грешим?

Отговор:

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познатия. У тези, в които се открива първият образ на раждането, все още присъства (разбира се, ако го пожелаят) възможността за грехопадение, защото тяхната воля все още не се е очистила от плътското пристрастие дотолкова, че да бъде определена от Духа за най-действително причастие на познатите божествени тайни. Защото Духът не ражда нежелаещата воля, но Той преобразува за обòжение само желаещата воля.

Някога думите „Христос възкръсна“ са били много повече от поздрав, те са носели убеденост, към която хората са се приобщавали, казвайки си един другиму: „Христос воскресе!“. „Воистину воскресе!“ – отговаряли им другите и на тази убеденост във Възкресението като факт всички градели своето ежедневие. Христос възкръсна – и значи не всичко свършва със смъртта. Не за да се утешават с лъжливи фантазии са се поздравявали така предците ни, а защото от тази емпирична убеденост са черпели смисъл и съдържание, черпели са ценностите на живота си. Ако Христос възкръсна, Който е самата сърцевина на нашето съществуване, то субектът или човешката личност не свършва с биологичната смърт. Тогава дори политиката, икономиката, обществените институти получават друг смисъл и перспектива. Ако отговорността на човека не се ограничава до условните предели на ортологизма и формалните задължения, ако отговорността за действията на човека в крайна сметка отвежда до разпнатата и възкръснала за него Любов, тогава и политиката се превръща в служение на любовта, в себеотдаване, в копнеж да служиш на братята си и на техните нужди.

По нашите земи тази вяра във Възкресението и това предание за Бога не като отмъстител, а като любим и Жених на човека, е крайъгълният камък, върху който се е организирал животът и социалното тяло… Десетилетия вече с упорство изкореняваме всяка вяра и всяка надежда, всяка истинска любов от душата на народа. Разрушихме душите с мъртъвината на „прогресивното“ самомнение, на маймунското подражание на уж модерни идеи, които оставят човека без корен и без чувства в ужасяваща пустош и самота. Катастрофата, която ни сполетя през последните години, и особено в образованието, е страшна. И въпреки това никой не говори за величието на нравствеността и за човешката надежда, надежда за нещо повече от инстинкта за оцеляване и потребителската истерия. А тяхното възраждане е единствената ни надежда – за да открият тези земи отново краеъгълния камък на живота. Това е молитва и необходимост.

Превод от гръцки: Златина Иванова

Някой беше казал, че „Великден е единственият ден от годината, когато всеки може да влезе в храма, без да се страхува, че ще бъде заподозрян доколко дълбоко е обвързан с християнската вяра и живот“.

И наистина, Великден е най-светият ден на нашата православна християнска вяра. Без Възкресението на Иисус животът няма никакво значение. Като споменава погребването на телата ни след смъртта, Паскал казва: „Колкото и да е била красива цялата пиеса, нейното последно действие е кърваво. Върху главите ни изсипват пепел и с това тя се прекратява завинаги“. Без Възкресението окончателният край на човека не е нищо повече от една лопата, пълна с кал, хвърлена върху мъртвото му тяло. Без Възкресението на Иисус, ако използваме думите на Ерик Хофер, „ние сме осъдени на смърт още от нашето раждане, а целият ни живот е само едно пътуване с автобус към мястото на нашата екзекуция. И цялата ни борба и съперничество е за местата в този автобус, но пътуването свършва преди дори да сме разбрали това“.