Аскетическото и богословското учение на св. Григорий Палама
За менe самия и за епископите (стихове 1-439)
Произведението на св. Григорий Богослов За менe самия и за епископите е едно от най-цензурираните светоотечески произведения, въпреки че е създадено в т. нар. „Златна епоха“ на Православната църква – времето на вселенските събори, когато кападокийските отци са давали решителен принос за формулиране на догматите на вярата. То е писано под влияние на впечатленията на светителя от църковния живот в столицата Константинопол, чиято катедра той оглавява. Св. Григорий Богослов се изправя лице в лице с постоянните интриги, с вътрешния живот на епископата. Потресен, той оставя катедрата си след края на Втория вселенски събор през 381 г.
Четейки долните редове, човек трудно може да си представи, че от автора ни делят векове. Някои читатели биха могли да възкликнат: „Е, какво, значи нищо ново под слънцето! Винаги е имало порочни епископи, винаги времената са били смутни. И Църквата е оцеляла, значи – да не се притесняваме“. Да, верен е Бог, но ние сме длъжни да осъзнаем, че „златното време“ е наречено така не заради своята безметежност и защото в него не е действал „духът на отстъплението“, а защото е имало пастири като св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и десетки още други, чийто глас е звучал силно, ясно и които са наричали нещата с техните истински имена. Именно техните недвулични думи „Да, да“ и „Не, не“ към всичко случващо се в Църквата са създавали критериите на църковния народ, за да има той възможност да различава „духа на антихриста“ и да пази съвестта си неосквернена.
Поради изключителната актуалност на произведението на св. Григорий Богослов за църковния живот у нас публикуваме част от него в превод от руското издание на свещ. Ал. Ястребов с коментар на архиеп. Иларион (Алфеев). Координатите на текста в Patrologia graeca са: 37:1166-1227.
Отново за св. Библия
Драги потомци на славни български деди,
Св. Библия е преди всичко история на еврейския народ и на човечеството въобще. Затова тя се нарича още Книга на живота и Книга за живота.
Зовът на викащия в пустинята
Св. Йоан Кръстител – Ивановден
„Не аз съм Христос, но съм пратен пред Него“ (Иоан 3:28)
Църковният канон е определил на всеки иконостас до иконата на Господ Иисус Христос отдясно да се намира и иконата на Неговия Предтеча – св. Йоан Кръстител. В бедняшка дреха от камилска вълна, сурова и строга се откроява фигурата на великия Божи пророк, застанал на централния исторически прелом между старата и новата ера.
Св. Йоан Предтеча започва безпощадната си и изобличителна проповед край бреговете на р. Йордан (ок. петнадесетата година от управлението на римския имп. Тиберий), за да подготви общественото служение на Богочовека Иисус като Месия и Спасител на всички човеци. „Покайте се – призовава той, – защото се приближи очакваното царство на Духа. Прави правете пътеките на Божията правда: пътят към осъществяване на божествената истина е пътят на духовната обнова“.
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски