Глава 14. 1-2. Тревогите на Ирод Антипа. 3-12. Убийството на Йоан Кръстител. 13-21. Завръщането на учениците и насищането на петте хиляди човека с петте хляба. 22-33. Успокояването на бурята в езерото. 34-36. Завръщането в Генисаретската земя.

Мат. 14:1. В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса

(Срв. Марк 6:14; Лук. 9:7).

В този и в следващия стихове евангелистът включва това, което би трябвало да постави след стих 12, ако бе го разказал хронологично, защото думите от стих 2 биха могли да бъдат изречени от Ирод, след като Йоан вече е бил убит. „Мълвата за Иисуса“ и забележката на Ирод служат за евангелиста като повод да припомни за обстоятелствата на убийството на Кръстителя, за които все още не било разказано в Евангелието.

Другите двама евангелисти разказват за тревогите на Ирод много по-късно, отколкото Матей. Последователността на разказа при Марк е еднаква с тази на Матей, но при Лука съвсем няма разказ за убийството на Кръстителя. Евангелист Лука се ограничава само да отбележи смъртта му, подобно на Матей, но с тази разлика, че (както и при Марк) той влага думите за възкръсването на Йоан от мъртвите не в устата на самия Ирод, но на обкръжаващите го лица, а Ирод само повтаря мненията за Кръстителя, изказани от тях. В основни линии обаче сведенията на синоптиците по този въпрос са сходни.

(Продължение на Евангелието на Матей и "синоптичният проблем")

Между предложените решения на „синоптичния проблем“ могат да се откроят следните три: 

1) Хипотезата за взаимната зависимост, според която по-късните от синоптиците имат предвид и се ползват от по-ранните. Тази хипотеза има три варианта според хронологичната последователност, в която поставя тримата евангелисти-синоптици: а) Матей-Марк-Лука. Марк, като пишещ след Матей, е ползвал написаното от него, а Лука, който е последният от тримата, се е ползвал от написаното от първите двама. Тази хипотеза е предложена от блажени Августин (De consensu evangelistarum I, II, 4), а от него я възприемат и много католически екзегети (Hug, Danko, Patrizi, de Valroger, Wallon, Schanz, Baquez). б) Марк е поставен на трето място в следната последователност: Матей-Лука-Марк. Това предположение е направено от Griesbach, според когото Марк е ползвал Лука и Матей. в) Марк е поставен на първо място, а Лука на трето, според хипотезата на Koppe (1782) и Storr (1786).

Една интересна вариация на горепосочените случаи е заслужаващата всяко внимание хипотеза на Τh. Zahn (Einleitung in das Ν. Τ. ΙΙ, 1899), според която Матей е написал първи своето евангелие на арамейски, а Марк го е имал предвид. Преводачът на Матей е имал предвид евангелието според Марк, а Лука – евангелието според Марк и други вторични източници. Мнението, че Матей е написал първи своето евангелие на арамейски, е възприето и от Belser (Einleitung das N. Τ. 1901), който твърди обаче, че Марк е имал предвид текста на Матей на арамейски език, както и проповедта на апостол Петър, а Лука е имал предвид Марк, Матей на арамейски и на елинистичен гръцки, както и устното предание.

Глава 13. 1-9. Притчата за сеяча. 10-17. Целта на притчите. 18-23. Обяснение на притчата за сеяча. 24-30. Притчата за плевелите. 31-32. Притчата за синаповото зърно. 33. Притчата за кваса. 34-35. Пророчеството за учението в притчите. 36-43. Обяснение на притчата за плевелите. - 44. Притчата за съкровището, скрито в полето. 45-46. Притча за търговеца, който търси добри бисери. 47-50. Притчата за мрежата. 51-52. Завършек на образната беседа. 53-58. Престой в Назарет.

Мат. 13:1. А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.

(Срв. Марк 4:1).

В този стих се посочва точното място, където са произнесе първите Христови притчи - това е Галилейското езеро, макар че то не е назовано по име. Самият разказ за поучението в притчи е изложени при Матей в същия ред, както при Марк, и в същата връзка. Но Лука поставя притчите за сеяча (Лука 8:4), синаповото зърно и кваса (Лука 13:19-21) в различна връзка. Христос напуснал къщата в Капернаум, отишъл на Галилейското езеро, влязъл в една лодка, седнал в нея и започнал да говори на хората с притчи. На брега се събрала голяма тълпа хора, която било удобно да се настани тук, защото макар езерото да е заобиколено от планини, но те на някои места падат стръмно право във водата, оставяйки, особено на западния бряг, повече или по-малко широки и наклонени крайбрежни зони. Броят на слушателите бил толкова голям, че понякога ( Лук. 5:1) те притискали Спасителя. Възможно е в настоящия случай Той първоначално да не е искал да влезе в лодката и да е влязъл в нея само по необходимост. За това свидетелстват изразите на Матей и Марк, че Той първо "седнал край морето" и едва след това се преместил в лодката. Не познаваме други примери за подобна проповед от лодка в древния свят. Но няма съмнение, че това е било много удобно както за самия Христос, така и за хората, които са Го слушали. На западния бряг на езерото планините се отдалечават от него навътре в сушата с около 7–10 версти и така се получава доста равно място. Притчите, които Спасителят изрекъл, били първите. Евангелистът очевидно ги представя първи, като притчата за сеяча служи като въведение в този нов начин на преподаване, който дотогава не е бил използван от Божествения Учител. Това личи от въпроса, зададен впоследствие от учениците: "Защо им говориш с притчи?" (ст. 10), и от отговора на Христос, в който Той обосновава този нов начин на поучаване, както и целта, която се преследва.

Глава 12. 1-8. Откъсването на класовете от учениците в събота. 9-14. Изцелението на човека с изсъхналата ръка в събота и упрекът на фарисеите.15-21. Изпълнението на пророчеството на Исайя за Христос. 22-37. Изобличаване на фарисеите заради обвинението в общение с Веелзевул. 38-45. Отговор на молбата за знамение. 46-50. Майката и братята на Христос.

Мат. 12:1. По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.

(Срв. Марк. 2:23; Лук. 6:1).

По същество разказът е един и същ при тримата евангелисти, но се забелязва разлика в изразите. Изразът "по онова време" тук трябва да се разглежда като неопределен, както и другите изрази от същия вид, които вече бяха разгледани ("тогава", "в онези дни" и т.н.). Дори и тук те служат повече за свързване на речта, отколкото за определяне на времето, и не е необходимо да се предполага, че Матей 12:1-8 се случва точно "по това време" или непосредствено след думите на Христос, приведени в края на 11 глава. Според много коментатори събитията, за които Матей разказва тук, са се случили или малко преди втората Пасха от Христовото служение (втората година от Христовото служение, 28-ата според нашето описание), или малко след това. Ако тогава е била жътвата на ечемик, то това е станало малко преди Пасхата; ако е имало жътва на пшеница, то това е станало малко след Пасхата. Следователно Спасителят не е бил в Йерусалим по време на тази Пасха. До смъртта на Спасителя оставало една година.

1. Надписът "Κατὰ Ματθαῖον"

Надписът Евангелие според Матей е стар, но изглежда е добавен от преписвачите и вероятно не от първия от тях. Църквите обаче от втори и началото на трети век, които приели и одобрили надписа, го поставят върху всяко от евангелията, очевидно искайки да покажат, че евангелието е написано от лицето, чието име носи. Предпочитание се дава на винителния падеж ("според Матей", "според Марк" и др.) вместо на родителния, който се използва за писмата (или посланията - "на Павел" до римляните, съборно послание "на Яков" и т.н.). Защото по този начин се заявява, че в написването участват и други, но се подчертава единството на евангелието, което предполага, че макар и четиримата евангелисти да са писали отделно евангелие, то остава винаги едно общо „четириевангелие“ (Ириней, III, XI, 8). В по-новите издания на текста на Новия Завет е предпочетен надписът „според Матей“, което се подкрепя от най-старите ръкописи. Това не изглежда да е било оригиналното изписване на името, но обикновено се очаква изглаждане на неравностите на гръцкото произношение и първоначалната форма на името започва да се изписва като Ματθαῖος. Изследователите на произхода на думата са открили различни етимологии, от които най-вероятна изглежда тази, представяща думата като съкращение на името Ματταθίας и последващото Ματθίας. На гръцки името се предава като Теодор или Теодорит.

2. Евангелието според Матей