Глава 19. 1-2. Пътуването до Йерусалим. 3-12. Учението за брака и развода. 13-15. Благословението на децата. 16-30. Богатият юноша.

Мат. 19:1.  Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.

Мат. 19:2.  Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.

(срв. Марк 10:1; Лук.9:51; Йоан.7:10).

Дали тези три пасажа наистина могат да служат като паралели на Мат. 19:1, разбира се, е въпрос на предположение. Речта на синоптиците тук се характеризира с такава лаконичност, че е трудно да се твърди с положителност дали техните свидетелства съвпадат с Йоан 7:10. Но ако такова съвпадение може да бъде признато, то нещата стоят по следния начин. Матей пропуска разказа на Йоан (поканата на Христос от братята Му да отиде в Йерусалим за празника на скинията, Йоан 7:2-9). Според Йоан Христос първоначално отказал да предприеме пътуването. Но когато братята Му отишли в Йерусалим, „отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом“.

Смята се, че в Мат.19:1 и Марк.10:1 се говори именно за това пътуване. След това Йоан разказва за престоя на Христос на Празника на скиниите (Йоан 7:11-53), за жената, обвинена в прелюбодейство (Йоан 8:1-11), за разговора с юдеите (Йоан 8:12-59), за изцелението на слепия (Йоан 9:1-41), за добрия пастир (Йоан 10:1-18), за разпределението между юдеите относно самоличността на Христос и намерението им да Го убият (Йоан 10:19-39).

Глава 18. 1-5. Спорът на учениците за това кой е по-голям в Небесното Царство. - 6-9. Учението за съблазните. - 10-14. Учението за спасението на погиващите. - 15-20. Учението за помирението с братята. - 21-22. Учението за прощаване на обидите. - 23-35. Притчата за жестокия раб.

Мат. 18:1. В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
(срв. Марк 9:33-34; Лук. 9:46-47).

Паралелният разказ на синоптиците (преди Мат. 17:23; Марк 9:32; Лук. 9:45) е прекъснат от добавянето в Матей (Мат. 17:24-27) на разказа за плащането на данъка, който не се среща при другите евангелисти.

В израза според руския превод "в това време" трябва да се подразбира правилното гръцко четене: ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ, което буквално означава "в оня час". Това четене се потвърждава от някои гръцки кодекси и преводи, но в някои други (между другото в Сиросинайския, Арменския) думата е заменена с ἡμέρα , ден. Последното се счита за по-късна поправка. Ὥρα обаче не може да се приеме тук като точно обозначение на времето, нито пък в Матей като цяло. Но че този израз е използван от евангелиста не само за обозначаване на връзка, се вижда от гореспоменатия паралелен пасаж у Марк, който казва, че Спасителят, когато дошъл в Капернаум и бил в къщата, Сам попитал учениците какво са обсъждали по пътя. Така че последното действително би могло да се случва “в оня час”. Ако се съди по факта, че споровете на учениците кой от тях е по-голям, са се състояли не веднъж и всеки път са предизвиквали упрек от страна на Спасителя, то следва да мислим, че представата за земни предимства заради предполагаемото господство на земята на такава Личност като Спасителя, била дълбоко вкоренена в умовете на учениците, те копнеели за това, не искали да се разделят с тази представа и при всеки удобен случай са я изразявали в присъствието на Самия Спасител, като не успявали да се въздържат и почти не обръщали внимание на Неговите изобличения. Може би с това се обяснява, че Спасителят показвал на учениците Си погрешността на подобни мнения не само с думи (както е при Лук. 14:7–11), но понякога и с помощта на ярки образи, които би трябвало да запечатат трайно в съзнанието на учениците и на всички хора идеята, че в Царството Небесно е нужно не господство, а служение и смирение.

Глава 17. 1-8. Преображение. 9-13. Въпросът на учениците за Илия. 14-21. Изцелението на бесноватото момче. 22-23. За смъртта и възкресението. 24-28. Плащане на храмовия данък.

Мат. 17:1.  И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;

(вж. Марк 9:2; Лук. 9:28; 2 Петр. 1:16).

Стихът почти дословно съвпада с Марк. 9:2, с изключение на това, че Марк не нарича Йоан "брат на Яков" и добавя накрая "сами" (μόνους) - дума, която според някои четения не се среща в Матей. В руския превод на Марк 9:1 този стих е отнесен към 9 глава, но в гръцките издания е прикрепен към 8 глава (вж. Тишендорф). В началото на стиха в руския превод (но не и в славянския) е пропусната думата "и". В Лука (Лук. 9:28) вместо "шест" дни са дадени "осем" дни. Неговият разказ не е сходен с този на първите двама синоптици. В края на стиха Лука посочва целта на изкачването на планината: "да се помоли". Първото нещо, което трябва да се забележи, е разликата между свидетелствата на първите двама синоптици и Лука за времето: шест и осем дни. Всъщност тя може да бъде лесно обяснена. Още Йероним смята отговора на този въпрос за "лесен" (facilis responsio est), защото Матей и Марк говорят за междинни дни, а Лука добавя първия и последния. Освен това трябва да добавим, че тук Лука не посочва точния брой на дните, а използва думата ὡσεί, т.е. около осем дни.

Глава 16. 1-4. Желанието на фарисеите и садукеите за знамение от небето и отговорът на Спасителя. 5-12. Квасът на фарисеите и садукеите. 13-20. Изповедта на Петър. 21-23. Христовата реч за страданията. 24-28. Учението за кръста.

Мат. 16:1. Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.

(вж. Марк 8:11; Лук. 11:16, 29).

Марк (Марк 8:11-13) е малко по-кратък от Матей (стихове 1-4). Още древните тълкуватели са забелязали известна несъобразност и неестественост на споменатата тук връзка между фарисеите и садукеите в Евангелията. Обяснявали го с факта, че макар фарисеите и садукеите да се различавали по своите догми, те действали в съгласие срещу Христос. Обединяването на фарисеите и садукеите може да показва и показва по-нататъшното и зловещо развитие на враждебността към Христос. Все по-тревожни новини за движението в Галилея достигат до столицата и това предизвиква опасения както сред управляващите религиозни класи, така и сред зилотите. От психологическа гледна точка това е напълно разбираемо. Сред хората съществува постоянна тенденция да се съобразяват с установените религиозни форми и те са враждебно настроени към нововъведенията, особено когато засягат материалните им интереси. Затова е естествено да се отнасят враждебно към учение, което е изцяло извън кръга на тези общи положения. Марк говори само за един фарисей (Марк 8:11), но садукеите на Матей може да са били иродиани. Матей споменава заедно фарисеите и садукеите пет пъти (Мат. 16:1-6, 11-12).

Глава 15. 1-20. Спорът и учението за "преданието на старците". 21-28. Изцеление на дъщерята на хананейката. 29-39. Нахранването на четири хиляди души със седемте хляба.

Мат. 15:1. Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: (срв. Марк 7:1).

Цялата тази глава съвпада с Марк.7:1-37, 8:1-10. Че описаното се е случило в Генисарет, личи от Мат. 14:34, а косвено се потвърждава и от евангелист Йоан, който, след като описва разговора в Капернаум, казва, че "след това Иисус ходеше по Галилея" (Йоан 7:1). Много е вероятно това да е станало известно време след Пасха, скоро след събитията, свързани с нахранването на петте хиляди души. Книжниците и фарисеите дошли от Йерусалим, както единодушно свидетелстват Матей и Марк. Те били по-уважавани хора от провинциалните и се отличавали с по-голяма омраза към Христос, отколкото последните. Вероятно е тези фарисеи и книжници да са били изпратени от Йерусалимския синедрион.

Мат. 15:2. защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.

(срв. Марк 7:2-5).

В следващия разказ Матей се различава от Марк, който подробно описва какви точно са били преданията на юдейските старци относно миенето на ръцете и за какво книжниците и фарисеите обвиняват Спасителя и учениците Му. Свидетелството на Марк се потвърждава много добре от талмудическите сведения, които имаме за тези еврейски обреди. Фарисеите са имали многобройни измивания и тяхното спазване е стигало до изключителна дребнавост. Например имало различни видове вода, с различна очистваща сила, на брой до шест, и точно се определяло коя вода е подходяща за едно или друго омиване. Особено подробни били определенията за миенето на ръцете. Говорейки за миенето на ръцете, евангелистите, и особено Марк, показват, че те са били много добре запознати с обичаите на евреите по онова време, изложени главно в малкия талмудистки трактат за миенето на ръцете "Ядаим".