Ще припомня някои моменти от Св. Писание, в които ще се опитам да съпреживея заедно с вас вярата на Авраам, Йов и Мария, които са пример за вярващи, т. е. верни Богу.

Вярата на Авраам

Господ Бог няколко пъти подлага на изпитание вярата на Авраам. Когато Бог го призовава да излезе от своята земя, от своя род и от дома на баща си и му обещава благословията си, със сигурност на Авраам не му е било много лесно. Той е човек като нас и затова се опитвам да си представя какво е изпитвал: та той дори не е знаел къде ще отиде – Бог е Този, Който го води. Дали се е притеснявал за предстоящите неизвестни обстоятелства, с които ще се сблъска, дали се е смаял на обещанието, че от него ще произлезе голям народ (да не забравяме, че Сарра е била неплодна и бездетна).

Авраам е поставен пред труден избор, но в него е имало нещо, което за доста хора, пък макар и наричащи себе си вярващи, е необяснимо – пълното доверие в Бога. Авраам е вярвал и не се е съмнявал, вярвал е както дете вярва на баща си.

Константинополският събор от 1351 г. ясно утвърждава опита и богословието на исихастите. Десет години преди това, през 1341 г. се провежда първият такъв събор, на който св. Григорий Паламà и неговите монаси-атонци представят Светогорския томос, за да изложат същността на своя опит и богословска аргументация срещу Варлаам. След това, през 1347 г., се провежда още един събор – срещу Акиндин. По това време Варлаам вече е кардинал и подема борба срещу исихасткото богословие.

И така, за богословския опит и оправданието на исихазма.

Исихазмът естествено не е ново явление. Исихазмът е молитвен живот, живот с любов и в същото време – светотайнствен, литургичен живот, в който след очистване от страстите човекът получава дълбок опит, възможност за съзерцаване на Божията слава и благодат. Това не е просто начин на подготовка за молитва, както в началото е мислел Варлаам и дори някои невежи монаси са обяснявали, че трябва да се притисне главата към гърдите, да се следи дишането и да се гледа в пъпа… Това са глупости, които още св. Григорий критикува.

Антропологията на св. Григорий Палама е нервният център на неговото богословие. Цялата негова система се стреми към едно единствено нещо – описание и определение на отношенията между хората и на отношението на отделния човек с Бога. Той следва човека в неговата борба и усилия между земното и божественото, между сътвореното и безначалното, и показва пътя, чрез който той да постигне състоянието на предвечното. И точно това състояние прави човека човек, защото той е не само едно украшение или венец на цялото творение, но още и образ на Троичния Бог, за когото предвечното царство е било приготвено още от самото създаване на света.

Целият физически свят е сътворен в резултат на действието на божествената енергия. Но фактът, че дори човекът привидно е създаден в резултат на същата тази енергия, не го прави равен с животните. При човека са били прибавени свръхземни елементи и накрая е било дадено божествено дихание.

Въпрос от Снежана Маркова:

В учебника по литература за девети клас пише, че има противоречие между първа и втора глава на книга Битие. Противоречието се състои в това, че според първа глава човекът е „създаден от Бога чрез Словото“, а според втора „от пръстта“, т. е. от нещо вече създадено. Въпросът на моя син е може ли да има противоречие в божественото Писание?

На въпроса отговаря Анна Маринова:

Здравейте, нека видим за кои цитати става дума:

Бит. 1:26-27: „И каза Бог: Нека да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие и той да господарува над морските риби и над небесните птици и над четириногите и над цяла земя и над всички влечуги, които пълзят по земята. И сътвори Господ Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори“.

В Бит. 1:26-27 Бог говори: „Нека да сътворим…“. Според равинското тълкувание тази Божия подкана за творчество е отправена към ангелите и заради това глаголът „сътворявам“ (bara) е в множествено число. В Св. Писание обаче ангелите са описани като служебни духове, изпращани при хората с определени цели, но не се говори за тяхна творческа дейност. Единствено Бог е Творец и Създател, Който всичко е сътворил и създал с властното Си Слово. Поради това св. отци тълкуват множественото число на глагола „сътворявам“ като указание за трите Лица на Светата Троица и Техния предвечен съвет и взаимно общение.