Националните Библии и проблемът за изправянето на (руския) синоден превод
Неотдавна на сайта Богослов.ру беше публикувана статия на прот. Ростислав Снигирев, преподавател в Калужската духовна семинария, посветена на винаги актуалната тема за съвременните преводи на Св. Писание.
В качеството си на руски национален превод на Библията синодният превод е текст, който генетично принадлежи към един особен вид библейски преводи – т. нар. национални Библии, появили се през 16 в. и притежаващи редица свойства, които ги сближават.
На първо място, по функционалното си предназначение националните Библии съвместяват функциите на богослужебните и учебните преводи. Изначално заявената цел на създаването на синодния превод е необходимостта от съществуването на учебен текст на Библията на разбираем език. По-късно в протестантските деноминации типът на синодния превод придобива също и характер на богослужебен текст.
Вярата в надеждата въпреки всяка надежда
От анатемата към благодатта
или проклятие ли е анатемата?
Най-често историята ни служи за оправдаване на собствените ни грешки и почти никога за поука
В последните няколко години думата „анатема“ отбеляза сериозно присъствие в аргументацията на един митрополит и на няколко свещеници в диалога им с отдавна секуларизираното ни общество. Особено интересен беше един от последните призиви за „анатема“, отправен към политик, за когото не е известно дали въобще е член на Църквата. Объркването идва от това, че мнозина смятат, че отлъчването и „анатемата“ са две различни наказания и, докато отлъчването е канонично наказание, приложимо вътре в Църквата и за нейните членове, то „анатемата“ е църковно проклятие, употребявано преди всичко срещу нехристияни, т. е. това е един вид тайнствено църковно оръжие, което се употребява тогава, когато противникът е непримирим и е последен аргумент, който трябва да го накара да отстъпи, ако не иска да понесе последиците от това проклятие. Проклятие ли е в действителност „анатемата“? Може ли да бъде използвана спрямо нехристияни? Какво представлява всъщност анатемата?
Тълкувание на обръщението „Отче наш!“
Св. Григорий Нисийски:
„Кой би ми дал криле гълъбови? – говори псалмопевецът Давид (Пс. 54:7). Осмелявам се да кажа същото: кой би ми дал ония криле, че да мога да въздигна ума си на висотата на тези слова и, оставайки земята, да премина разлетия посредата въздух, да достигна звездите и видя цялата им красота, но без да се спирам и на тях, извън всичко движимо и изменчиво, да достигна постоянното естество, неподвижната сила, направляваща и поддържаща всичко, що има битие; всичко, що зависи от незречимата воля на Божията Премъдрост. Отдалечавайки се мислено от онова, което е изменяемо и превратно, аз за пръв път ще мога да се съединя мислено с Непреложното и Неизменяемото, при това с най-близкото наименование, като кажа: Отче!“.
Св. Киприан Картагенски:
„О, какво снизхождение към нас, какво обилие на благоволение и благост от Господа, когато Той ни позволява, при извършване на молитвата пред лицето Божие, да назоваваме Бога Отец, а себе си да наричаме синове Божии също както Христос е Син Божи! Никой от нас не би дръзнал да употреби това име в молитва, ако Той Самият не бе позволил да се молим по този начин“.
Само чрез сражение душата постига напредък.